България изостава с изпълнението на Плана за възстановяване

България изостава от индикативния график за изпълнението на своя План за възстановяване и устойчивост. Това посочва Европейската комисия в своята междинна оценка по заложените в Плана реформи.

Причината, посочена от Брюксел за това, е политическата нестабилност в периода между 2021 и 2023 г.

Напредъкът на българските реформи е бавен и ключовите етапи не са достигнати или завършени“, посочва Европейската комисия.

Според нейната оценка България е поискала 35% от средствата по своя план, което отговаря на 26% от заложените цели и реформи в него.

Спрямо Европа България е по средата. Правителството отправи второто си искане за плащане към Европейската комисия през октомври 2023 г., или с около година закъснение, но така и не го получи в рамките на миналата година. Планирано бе то да е в размер на 700 млн. евро, но вероятно изплатената сума ще бъде и по-малка, тъй като не всички цели са изпълнени, включително и така важния закон за личния фалит.

Според изчисленията на Европейската комисия лидер сред страните членки е Франция, която към февруари 2024 г. вече е поискала 76% от средствата, които ѝ се полагат. Поисканите пари отговарят на 73% от заложените в документа цели и реформи.

Италия също е сред първенците и вече е поискала над половината от своите средства по Плана, които обаче отговарят на едва 37% от целите и реформите.

Румъния е поискала 31% от дължимите средства, изпълнявайки 28% от заложените цели и ангажименти. Хърватия пък е поискала 36.5%, което обхваща 28% от заложените цели.

Може би очаквано, предвид обтегнатите отношения с Брюксел, най-зле се представят Унгария, която е поискала едва 8.8% от полагащите ѝ се средства, и Полша с 10.5%.

До края на 2023 г. повече от 1150 основни етапа и цели са оценени от Еврокомисията като „задоволително изпълнени“. Постигането на тези стъпки в прилагането на реформите и инвестициите е довело до положителна промяна и осезаеми резултати на място, посочва Брюксел.

Към днешна дата са изплатени общо около 225 млрд. евро на държавите членки. От тях 67 млрд. евро са изплатени авансово.