България препуска през „чакалнята“ на Еврозоната

Докато гонеше целта си за членство в Европейския съюз в началото на 2000 г., София започна да обсъжда евентуалното си присъединяване и към Еврозоната. Броят на колебливите експерти и политици обаче не е малък. От 2015 г. досега никоя друга държава не е приела общата валута, освен Литва, която последва примера на балтийските си съседи. И все пак България има постоянен ангажимент да приеме общата европейска валута, утвърдена в Договора за присъединяване от 2007 г. Но според мнозина страната остава в "чакалнята" на Еврозоната без ясен път за излизане, пише в свой анализ Modern Diplomacy.

Националният план за въвеждане на еврото

Със своя Национален план за въвеждане на еврото (NPIE) България се опитва да обърне ситуацията в своя полза. Според документа българите ще имат един месец, през който ще може да използват двете валути паралелно. Това означава, че еврото и левът ще бъдат легални платежни средства в страната само през този един месец. Единствената помощ за потребителите ще бъде използването на ценови етикети, на които ще бъдат обозначени цените и в лева, и в евро. Това ще продължи около 5 месеца.

Съгласно този строг график, България ще трябва да консолидира своите публични финанси през следващите две години. Всъщност, преди дадена държава да може да приеме общата валута, тя трябва да се придържа към няколко строги макроикономически критерии. По-конкретно кандидатът трябва да докаже, че валутата му е стабилна и публичните му финанси са стабилни. За щастие на България, валутните курсове не са проблем, поради Валутния борд, към който държавата се присъедини през 1997 г. Въпреки това, дори кратък поглед върху останалите четири изисквания ясно показва колко трудно ще бъде присъединяването към Еврозоната.

Инфлацията много скоро ще се превърне в проблем

Преди всичко, един от най-трудните критерии, които държава като България трябва да изпълни, е този, свързан с инфлацията, пише Modern Diplomacy. Имайки предвид факта, че тя измерва промяната на цените в една икономика, присъединяването на държава, в която цените се увеличават твърде бързо, крие риск от дестабилизация за другите държави, но може и да отслаби еврото. Исторически погледнато, България винаги е бележила по-ниски нива на инфлация от своите съседи от Западните Балкани, които са предимно извън ЕС. Независимо от това, цените варират доста силно от края на 1980 г. до хиперинфлационната криза през зимата на 1996–1997 г.

От техническа гледна точка коефициентът на инфлация в страната за 12 месеца (на годишна база) трябва да се задържа под т.нар. „референтна стойност“. А именно, референтната стойност е равна на средната стойност от три най-малки инфлационни нива сред страните от ЕС плюс 1.5 процентни пункта. Показателно е, че, използвайки данни за март 2021 г., България преодолява целта само с 0.066%. Независимо от това, предизвиканата от пандемия криза леко изкриви тези изчисления, създавайки впечатление за спад на нивата сред страните от ЕС. Всъщност колапсът както при предлагането, така и при търсенето, доведе до намаляване на инфлацията във всички области. Нещо повече, неравномерното възстановяване след кризата - т. нар. „К-образно възстановяване“ създава нова празнина. Всъщност за момента България покрива критериите, тъй като нейната 12-месечна инфлация е с 0.13% по-ниска от референтния праг.

Въпреки това други правителства на ЕС скоро ще премахнат фискалната подкрепа и техните икономики трябва да поемат удара от текущия скок на инфлацията. По този начин структурните различия между икономиката на България, както и нейните слабости най-вероятно ще се избистрят в близко бъдеще. Преди пандемията, инфлацията в България надхвърли прага с 0.67%. Така трудностите, които държавата ще има по отношение на възстановяването от пандемичната криза, може да надвиши сериозно очакваните нива на инфлацията.

Бюджетният дефицит може да е наследството на пандемията

Друг, може би по-известен „критерий за конвергенция“ се занимава с бюджетни дефицити и излишъци или по-конкретно с тяхното съотношение към БВП. С по-прости думи, правителството изпада в бюджетен дефицит, когато разходите му са по-високи от потоците на доходите му. Следователно държавата трябва да покрие липсващата сума чрез средства, различни от фискални приходи. Най-често българското правителство изтегля пари от „фискалния резерв“ - по същество минали спестявания. Освен това България емитира различни видове публични облигации на международните пазари. Очевидно, когато приходите са по-големи от разходите, бюджетът регистрира излишък. През последните две десетилетия, благодарение на бързо развиващата се икономика, България успя да запази тези нива, се посочва в анализа на Modern Diplomacy.  

За да се приеме еврото, държавният дефицит не трябва да надвишава 3% през предходната година. Освен това, публикуваните от Европейската комисия прогнози за дефицит от БВП също трябва да бъдат под 3%. Най-общо казано, ЕС тълкува тези правила стриктно, като по този начин смята цифрите „малко над границата“ за неприемливи.

Данните през годините показват, че съотношението на бюджетния дефицит към БВП на България е постоянно в приемливия диапазон между 2009 и 2019 г. Очевидно това предполага, че България не би трябвало да има особен проблем при изпълнението на това изискване. Но предизвиканата от пандемия рецесия промени този факт драстично. Всъщност последните данни за 2020 г. показват дефицит около -3.4% - което все пак е по-добър вариант от -7.4% за Еврозоната. Но всички прогнози сочат, че състоянието българските публични финанси само ще се влошава.

Предстоящият тест за страната ще бъде публичният дълг

Третият критерий за конвергенция е строго свързан с втория, тъй като се отнася до публичния дълг и неговото съотношение към БВП. За да разберем тази връзка, можем да си представим дълга в резултат на натрупването на дефицити във времето. Всъщност спестяването или „резервите“ може да помогнат за покриване на дефицита за известно време, когато е необходимо. Но изпълняването на огромни дефицити в продължение на много години ще доведе до изчерпване на всички спестявания. По този начин продължителните дефицити в крайна сметка ще създадат огромна купчина дълг по същия начин, по който излишъците водят до спестявания. Тъй като България има предимно балансиран бюджет, тя също бележи малък дълг през последните десетилетия.

Приемането на еврото зависи от съотношението дълг - БВП на дадена държава, като нивата трябва да са под 60%.И все пак, в някои случаи може да има изключения, когато съотношението „е достатъчно намалено и се приближава до референтната стойност със задоволително темпо”. Ясно е, че данните показват, че за България това условие няма да е трудноизпълнимо. Всъщност този показател постоянно е в приемливия диапазон между 2009 и 2020 г. Въпреки това, както беше посочено в предходните параграфи, предизвиканата от пандемия рецесия значително влоши публичните финанси на страната. Ако не друго, България вече е на път да поиска няколко милиарда евро заем през 2021 г. Така, ако дефицитът не се овладее скоро и растежът на БВП не се рестартира, дългът ще нарасне.

Ако дългът нараства, България също може да се изправи пред нарастващи лихвени проценти. Но за да се присъедини към Еврозоната, 10-годишната сигурност на дадена държава трябва да плаща не повече от референтната стойност на ЕС. Предвидимо, за да определи този процент, ЕС следва същата процедура, която прилага за инфлационния показател. По този начин България може да пропусне петия критерий за присъединяване заради нарастващ дълг. Въпреки че този сценарий все още е малко вероятен, не би трябвало данните да се подценяват.

Отвъд цифрите: Вътрешните и международните политически последици

С една дума, макроикономическите пречки пред приемането на еврото в България са не само многобройни, но и преобладаващо належащи. Но оправянето на икономиката - което е по-лесно да се каже, че се прави - не е достатъчно. Приемането на такава фундаментална промяна изисква напускане на институционалната окопна война, в която България все още е затънала.

В тази връзка е основополагащо, че Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в Еврозоната, който подготви NPIE, заседава под съвместното председателство на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев и служебния финансов министър Асен Василев. Като се има предвид, че сегашният кабинет и БНБ са били в противоречие, това е доста добър знак. Всъщност, чрез присъствието на Радев, БНБ сигнализира за своята практическа, непосредствена готовност да продължи напред с NPIE.

Това споразумение обаче не е достатъчно за успешното приемане на еврото. В крайна сметка малко държави, които се присъединиха към Еврозоната след подобен консенсус, се справиха добре. Напротив, страната трябва да изгради искрен общонационален консенсус относно приемането на валутата. В противен случай, както и други по-слаби икономики, които се присъединиха към Еврозоната, без предварително да обучават населението си, България рискува да претърпи огромни неуспехи. Независимо от това, в най-добрия интерес на ЕС е да помогне на българските власти да постигнат този общонационален консенсус. След дълги години неуспехи, забавяния и вътрешна фрагментация, приемането на еврото от България може да мотивира и други държави да последват примера й. Не на последно място, подобно постижение има потенциала да възстанови доверието на други балкански държави в ЕС, заключава в анализа си Modern Diplomacy.