България трябва да изчака с външния дълг

България трябва да изчака поне няколко месеца с намеренията си да вземе външен дълг – когато, надяваме се, войната в Украйна ще е приключила. Това коментира главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов по време на форум на Българската стопанска камара.

Страната успя да премине през коронакризата сравнително спокойно и без съществен ръст на съотношението дълг/БВП. Към момента то продължава да е под 30% и да бъде един от най-ниските показател в Европейския съюз. Все пак през 2020 г. правителството излезе на международните пазари за първи път от няколко години насам, а подобни намерения има и за тази година.

Според Павлов обаче сега не е най-добрият момент за това и е по-добре да се изчака няколко месеца, докато войната в Украйна приключи. Една външна емисия обаче ще успокои и вътрешните инвеститори, които в момента се отдръпват от държавни ценни книжа с по-дългосрочен матуритет. По тази причина финансовото министерство не успя да пласира емисия 10.5-годишни облигации в началото на месеца.

Българският пазар иска да види външните резултати, за да се успокои и тогава ще купува спокойно“, коментира Павлов.

Засега правителството не дава индикации дали и кога смята да се ориентира към външните пазари. Към момента то е поело нов дълг за общо 1.5 млрд. лв., а според Закона за държавния бюджет има право на до 7.3 млрд. лв.

Бившият зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов разкритикува правителството по повод моментното понижение на фискалния резерв, който за кратко беше близо до законния минимум от 4.76 млрд. лв. Въпреки че седмица по-късно неговото ниво вече е малко над 8 млрд. лв., Дацов посочи, че има „провал в планирането“.

Той се понижи заради плащания, които се знаеха от много време насам и можеше да се предприеме друга стратегия. Създават се предпоставки за шум, което не бива да се случва“, коментира Дацов.

Европейските икономики ще фалират при високи лихви

Страните от Европейския съюз не може да издържат в момента – в това състояние на задлъжнялост – на високи лихвени проценти. Вдигне ли се основният лихвен процент с 2 пункта, фалира Италия, а след това автоматично фалира и Франция. Подобна мрачна картина обрисува икономистът Емил Хърсев по време на форума на БСК. Неговото изказване е при хипотеза, че Европейската централна банка вдигне до 2% основния лихвен процент в опит да овладее ускорената инфлация.

По повод първото от четири години насам повишаване на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ, Хърсев коментира, че това не е реално.

При положение, че инфлацията ти е 10% и вдигаш основната лихва с четвърт от процента, това не е повишаване на лихата, а просто едно намигане“, коментира финансистът.

Самата Европейска централна банка дори все още не е стигнала дотам, а само посочи, че започва да мисли в тази посока. По негови думи най-задлъжнелите страни в Европейския съюз в момента са Италия, Франция, Белгия, и Испания. Според данни на Евростат прогнозите са съотношението на дълга на тези страни към техния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2021 г. да бъде съответно 160, 116, 115 и 120%.

„Никой не е успял да се справи с инфлацията по задоволителен начин. В сегашния свръхзадлъжнял свят няма сектор, който да не е в състояние на няколко пъти надвишил лимита, който би могъл да обслужва – най-вече държави, но и фирми и домакинства. След депресия, коронакриза и в условия на продължаваща война, включително и икономическа, това само би довело до много бързи държавни фалити, т.е. вероятно решения, които познаваме от края на 80-те години като че ли днес са немислими“, посочи Хърсев.

Думите му са факт след две години на ускорено теглене на държавни дългове заради пандемията и мерките, които страните по света активираха в борбата си срещу коронакризата – до голяма степен идентични по цял свят, насочени като компенсации към фирмите и COVID добавки към уязвимите групи. В този период удобно лихвите бяха ниски и условията по поемането на все повече нови заеми бяха удобни. Промяна сега обаче би натоварила значително някои от по-големите икономики, които за около 2 години повишиха съотношението дълг/БВП с около и над 20 пункта.