България трябва да се откаже от въглищата до 2038 г.

България трябва да спре да използва въглища до 2038 г. Това е датата, заложена в Плана за възстановяване и устойчивост. Служебният кабинет преговаря с ЕС за удължаване до 2040 г. Определянето на датата ще стане ясно до края на седмицата. Това заяви служебният премиер Стефан Янев по време на годишната среща на бизнеса с правителството.

Премиерът откри срещата и постави акцент върху „Зеления преход“. Кабинетът има планове и за изграждане на възобновяеми енергийни източници, като е заложил по-високи мощности в Плана за възстановяване и устойчивост – 2.5 гигавата. Намерението за изграждане на газова централа на мястото на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ остава в сила.

Около 38% от средствата, предвидени в българския план, са насочени към подготовката и изпълнението на декарбонизацията на икономиката. Предвижда се кабинетът да създаде Комисия за енергиен преход. България е страната-членка в ЕС с най-висок въглероден интензитет на икономиката. Той е 4 пъти по-висок от средния за ЕС.

България е най-засегната от прехода към въглеродна неутралност заради зависимостта си от изкопаеми горива“, коментира Янев.

Той добави, че преходът към декарбонизация ще постави редица предизвикателства пред страната. Той крие риск за конкурентоспособността на предприятията, имайки предвид нуждата от нови инвестиции, повишение на цените на енергийните ресурси, изместване на производства в други държави, както и повишаване на вноса на суровини от страни извън ЕС.

Както бизнеса, така и общините се нуждаят от помощ. Предвид спецификата на енергийните проблеми и географските особености, е важно да се гарантира , че преходът ще е плавен, справедлив спрямо всички държави и ще бъде съобразен с икономиката и социалните специфики на всяка една от тях.“

Според Янев енергийният преход трябва да става поетапно и да е съчетан с икономическа трансформация. Европейската комисия заложи цел Европа да намали емисиите от парникови газове до 2030 г.