България трябва да завърши „Струма“ и да строи мостове по Дунав

За Европа е от изключително значение България да завърши строителството на автомагистрала „Струма“, както и да задвижи построяването на мостове по река Дунав. Единствено така транспортните коридори по направление Север – Юг ще бъдат развити, а България ще има по-добра свързаност с Гърция и Румъния. Маршрутът пък ще е „врата“ за стоките, идващи не само от Украйна, но и от другите страни, които в момента са принудени да заобикалят воюващата страна.

Значението на тези проекти очерта Джордж Кремлис, настоящ Съветник на министър-председателя на Гърция по въпроси, свързани с околната среда, климата и енергетиката, по време на форум East Med and Southeast Europе. Той се проведе в Брюксел, а една от най-коментираните теми в панела „Инвестиции в инфраструктура“ бе тази за недовършения транспортен Коридор №4 (б.р. – автомагистрала „Струма“). 

Войната в Украйна пренареди транспортния пъзел в Европа. Още преди нея, през територията на България преминаваха голяма част от доставките. През последните месеци обаче трафикът е особено засилен и заради по-високите такси за преминаване през Босфора и Дарданелите. На този фон обаче страната ни страда от наличието на започнати, но недовършени транспортни коридори. Именно заради това значението на проектите по оста Север – Юг трябва да са приоритетни, подчерта Кремлис.

България трябва да бъде свързана с Румъния с още мостове, защото те ще са врата към Украйна. Мрежата от магистрали също трябва да е развита. „Струма“ трябва да бъде завършена. Това е важна трансевропейска магистрала“, заяви Кремлис.

Той напомни, че недовършен остава единствено участъкът при Кресненското дефиле. Идеята едно платно да минава през пролома, а друго – извън него, е добра, смята Кремлис. Според него така природата в дефилето ще бъде защитена.

Смятам, че това е важен проект не само за България, но и за Гърция. Ние го подкрепяме, защото времето за пътуване от София до Солун ще се намали значително и ще се изминава за 2 часа. Изключително важно е да свържем двете страни“, посочи още той.

Инж. Иван Кацаров, изпълнителен директор на Български форум за транспортна инфраструктура, заяви, че проектът за „Струма“ през Кресненското дефиле е получил зелена светлина преди седмица. Националният съвет по биологично разнообразие прие целите за опазване на дефилето. Неприемането им бе пречка пред завършването на аутобана.

Припомняме, че бившият екоминистър Борислав Сандов блокира изграждането на участъка дни преди да напусне поста си.

В последните дни стана ясно, че участъкът ще бъде изграден бързо и безопасно“, коментира Кацаров.

По думите му през последните 15 години България и страните в региона са планирали и изграждали магистралите си повече по оста Изток – Запад. Сегашните времена обаче показват необходимостта от промяна. Според Кацаров държавата трябва да завърши транспортните си коридори бързо, като от особено значение е Коридор номер 4. Недостатъчни са и двата моста по р. Дунав, смята той.

Имаме три транспортни коридора, които стигат до Дунав, а оттам само два моста до Румъния. Трябват ни поне още три. Голямата ирония обаче е, че само един от тези три коридора е напълно завършен“, каза Кацаров.

Припомняме, че бившият транспортен министър Николай Събев имаше идея да построи 5 моста по р. Дунав. През септември стана ясно, че България и Румъния имат принципна договорка за изграждане на трето съоръжение при Русе. През последните месеци двете страни единствено препотвърждаваха тази позиция. До подписването на същинско споразумение обаче все още не се е стигнало.  

Генералният секретар по транспорта на Република Гърция Йоанис Ксифарас акцентира на това, че в региона на Югоизточна Европа е изключително важно да бъдат разрешени транспортните въпроси. „В случая на България и Гърция изоставаме по отношение изграждането на определена инфраструктура“, каза той 

В подкрепа на инфраструктурата в региона и както и на тази между страните членки на ЕС се обяви и Ким Йоргенсен, Генерален директор и постоянен представител на Европейската Инвестиционна банка. 

Важен е въпросът за транспортната свързаност между държавите членки и ние от ЕИБ – в ролята си на основна европейска банка – продължаваме да работим в тази посока, изпълнявайки проектите по по-зелен начин.“