България закъснява много с проектите по Зелената сделка

Забелязваме значително забавяне на България в планирането на мерки и проекти, които са особено необходими, за да реализираме и енергийния, и икономическия преход към нисковъглеродна икономика. Това заяви на събитието „Зелената сделка в новия климат“ д-р Мария Трифонова, преподавател в катедра "Икономика и управление по отрасли на СУ "Климент Охридски".

По думите ѝ страната ни има проблеми и по отношение усвояването на средствата по Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), и по териториалните планове. Трифонова обясни, че България не използва оптимално европейските механизми, за да се подготви за климатичните предизвикателства и да осигури енергийната, и транспортната инфраструктура за прехода.  

Закъснението при планирането на регионалните и национални планове за зелената трансформация и развитие намалява значително прозореца за действие и поставя под риск осъществяването на проектните предложения”, заяви Трифонова.

Според нея децентрализираните решения и активното участие на гражданите остават подценени, а те носят гъвкавост и решения за енергийната бедност. Тя подчерта, че Европейска схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) ще има директен ефект върху гражданите, за разлика от енергийното производство и потребление, за което гражданите все още попадат в обхвата на регулирания пазарен сегмент.

“По отношение на механизмите и усвояването на мерките за опазване на околната среда и мерките за адаптация към климата, които са били реализирани в периода 2014-2020 г., процентът на усвоени средства спрямо планираните и одобрените е едва около 50”, каза още д-р Трифонова.

Тя подчерта, че за следващия програмен период до 2027 г. трябва да има планиране, проектна готовност и ясни приоритети, както и съгласие за реализация на обществото за тези проекти.

Остава отворен въпросът как ще успеем да реализираме тези проекти, за да можем да усвоим средствата, тези големи суми, за които чуваме от медиите, възможно най-оптимално", добави тя.

Д-р Трифонова каза още, че включването на сектор "Транспорт" и сектор "Сгради" ще има ефект върху гражданите.

“Идеята е Социалният климатичен фонд да стартира през 2024 г., а през 2025 г. да бъдат обхванати секторите “Сгради и “Транспорт”. Не е редно да чакаме Фонда да заработи, за да финансираме мерки и компенсационни механизми. Изисква се и държавно съфинансиране. Ние имаме много сериозен потенциал да намалим енергийната ефективност на сектор “Сгради”, каза още Мария Трифонова.

Подготвени за цел 55%?

“Колкото по-бързо преминем към ВЕИ и водород, комбинирано с по-висока енергийна ефективност, толкова по-бързо ще станем енергийно независими и ще имаме контрол върху нашата енергийна система”, заяви на 8 март председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

В новия климатичен и политически контекст в ЕС възникнаха редица новости, полемики и варианти пред Европейската зелена сделка, включително преговорния напредък по пакет „Подготвени за цел 55“ и новите планове за ускорено ограничаване на изкопаемите горива.

Освен диверсификация на газовите доставки, новите мерки в пакета включват:

• Намаляване на употребата на газ и изкопаеми горива в домовете, публичните сгради (вкл. с меки мерки) и промишлеността;
• Ускоряване на инвестициите в енергийното обновяване на сгради (с фокус върху масовото внедряване на термопомпи) ВЕИ (вкл. покривни ВЕИ);
• Фокус върху производството на биометан и зелен водород;

Ефектът, който трябва да очакваме е намаляване със 155 млрд. куб. м. на вноса на газ”, заяви Апостол Дянков от WWF България.

По думите му енергийната криза и ускореното спиране на  вноса на руски изкопаеми горива ще бъде много сериозен стрес-тест за целите на климатична неутралност на ЕС, и елементите на регулаторния елемент “Подготвени за цел 55”.

Той обясни, че в пакета има основни 3 акцента. На първо място, това е механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), налагащ въглеродни мита върху енергия и суровини (цимент, алуминий, торове, стомана). Приемането на механизма бе потвърдено на Съвет на министрите на финансите на 15 март.

На второ място – реформа и разширяване на Европейската схема за търговия с емисии (ETS/ЕСТЕ). Към момента около 40% от емисиите се покриват от схемата, която обхваща енергийния сектор, индустрията и авиацията. Включването на други видове транспорт и отоплението на сградите е в процес на обсъждане.

Необходима е бърза, социално-приемлива декарбонизация на тези сектори”, каза още Дянков.

Третият акцент в пакета пада върху новия Социален климатичен фонд (SCF), който трябва да подпомага най-уязвимите от енергийния преход домакинства и малки бизнеси, като разпределението на средствата ще става посредством национални Социални климатични планове.

"Към момента е в процес на обсъждане обемът на този Фонд, разпределението на средствата, целите и методите на подпомагане”, допълни Апостол Дянков.

Европейската зелена сделка – нови рискове

Съществуват обаче и значителни рискове от забавяне на елементи на Зелената сделка. Такива са изходът от въглищата до 2030 г., земеделието и общата селскостопанска политика (САР/ОСП) и биоразнообразието и природо-базираните решения (Nature Restoration Law).

От една страна, нуждата от намаляването на изкопаемия газ в енергийния микс поставя под въпрос някои от датите, на които държавите членки от ЕС ще спрат да използват въглища. От друга страна, със старта на войната в Украйна, Френското представителство на ЕС разглежда спешни предложения за значително интензифициране на производството на зърно в ЕС, за сметка на природни територии и смекчаване на екологичните критерии.

Очакваното предложение на ЕС за закон за възстановяване на природата, което трябваше да бъде публикуван на 23 март т.г., вероятно ще бъде забавено”, каза Дянков.

Препоръки

Експертите имат няколко препоръки по отношение на процеса на Европейската зелена сделка (ЕЗС) в ЕС и България.

• Бързо приемане на амбициозен пакет “Подготвени за цел 55” на ниво ЕС;
• Разработване на Социален климатичен фонд на ЕС с достатъчен финансов ресурс, който адресира проблема с енергийната бедност;
• Рестартиране на Съвета за Зелената сделка в България
• Приемане на национална цел за климатична неутралност и сценарии за декарбонизация на икономическите сектори до 2050 г.

Какво промени войната в Украйна?

"На 24 февруари 2022 г. европейците осъзнахме реалната си зависимост от изкопаеми горива от Русия. Лидерите на 27-те държави членки бяха силно затруднени да постигнат съгласие по теми като финансови, транспортни, търговски и други санкции, но по темата петрол и газ, все още няма такова", заяви Симеон Горов, координатор в екип “Енергия и климат” в екологично сдружение „За Земята“. 

По думите му Русия умело използва това зависимо положение на Европа, за да

размаха пръст и да ни предупреди да внимаваме какви ги вършим, понеже може да стане по-зле".

"За сравнение можем да разгледаме съществуващата газова връзка между Русия и Китай, със "Северен поток" - една от множеството такива в Европа. "Северен поток" е с капацитет от 55 млрд. куб. м, докато "Силата на Сибир" е едва 38 млрд. куб. м", каза Горов.

Според него алтернативите за Европа са няколко. На първо място това е втечненият газ през терминали.

Това е значително по-скъпо, с по-голям екологичен отпечатък, а също така няма необходимия капацитет, според проучване на Брус Робъртсън от Институтът за енергийна икономика и финансови анализи", допълни Симеон Горов.

По думите му другата алтернатива е Азербайджан, който разполага с 1.2 трлн. куб. м от находището "Шах Дениз", а Европа внася годишно около 300 млрд. куб. м. Според Горов това би стигнало за около 4 години.

"И по метода на изключване остана Зелената сделка – 55% до 2030 г. и климатична неутралност до 2050 г. Това обаче не е достатъчно, защото са необходими 4 години, за да се достигнат нужните количества газ до Европа, а диверсификацията на петролни продукти е скъпа, но възможна в кратки срокове, за разлика от газа", допълни той.

Симеон Горов твърди, че преминаването към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и ускореното изпълнение на Зелената сделка, ще гарантират интеграция, взаимосвързаност и сигурност на енергийните системи в ЕС.