Българите трудно ще се разделят с дизеловите и бензинови коли

Липсата на информираност за политиките, които Европейският съюз възприема по отношение на борбата с климата, прави българите недоверчиви към някои от заложените цели в „Зелената сделка“. Така например преминаването от дизелови и бензинови коли към електрически не се възприема от българското общество. Главната причина за това е, че хората не знаят как може да финансират закупуването на електромобил.

„Бързото въвеждане на такива автомобили ще бъде от полза на гражданите. Колкото по-бързо бъдат въведени, толкова по-бързо ще станат общодостъпни, ще се създаде пазар за втора и трета ръка“, заяви на пресконференция в БТА евродепутатът Петър Витанов.

Проучване на „Тренд“ относно нагласите за зелената трансформация сочи, че 16% от българите не подкрепят замяната на автомобили с вътрешно горени с електромобили.   

Ние като най-бедни имаме най-голяма полза от електромобилите, за да спестим разходи“, посочи Витанов.

Според него колкото по-бързо минем към екологични коли, толкова по-добре ще е за климата. Допреди 2 години Китай е имал водеща роля в производството на батерии, но благодарение на предприетите политики от ЕС, Блокът може да си върне доминиращата роля.

Според евродепутатът правителството не прави достатъчно, за да обясни на обществото защо „Зелената сделка“ е толкова важна за всички, а климатичните промени са тема номер 1 в ЕС.

„Тази климатична трансформация притеснява европейските граждани, а те трябва да знаят, че преходът към кръгова икономика е най-ефективен при борбата с климатичните промени. Това означава да добиваш чрез по-малко енергия, да рециклираш и използваш отново ресурсите“, обясни Витанов.

Той заяви, че следващото правителство трябва да помисли за създаването на обособен ресор, който да координира действията на отделните министерства.

40% от европейските средства ще минават през такива политики, а на нас ни трябва експертиза“, посочи Витанов.

Основните изводи от проучването на „Тренд“

78% смятат, че климатът се променя. Според Евелина Славкова от „Тренд“ през изминалите години този процент е бил много малък и хората все още не са признавали климатичните промени. Сега делът на тези хора е едва 8%, като главно това са нискообразовани хора, в малки населени места, без достъп до информация.

50% са на мнение, че климатът се променя в резултат на естествени процеси, но и на човешката дейност. 25% заявяват, че промените се дължат изцяло на човешката дейност, а 10% – само от естествени процеси, без човешка намеса.

Основно действията, които част от българите са възприели по отношение на борбата с изменението на климата, включват пазаруването на по-малко продукти с пластмасови опаковки (37%), изхвърлят отпадъците си разделно (37%), пазаруват органично произведени храни (27%).

Останалата част от анкетираните все още не може да се откаже от някои дейности, които допринасят за климатичните промени. Така например 60% заявяват, че не могат да ограничат пътуването с автомобил. Само 7% използват възобновяеми източници на електроенергия. 86% не подпомагат финансово каузи, свързани с изменението на климата.

На въпрос дали ЕС предприема достатъчно мерки за борба с изменението, 40% от анкетираните не могат да преценят, 36% отговарят отрицателно, а само според 25% действията са достатъчни.

Българското общество не е информирано за политиките, които ЕС възприема“, коментира Славкова.

64% от анкетираните подкрепят повишението на енергийната ефективност на сградите. По-голяма част са и положително настроение към развитието на биологично земеделие, без използването на пестициди. По отношение на това ЕС да се превърне в първия климатично неутрален континент, има подкрепа, но не е сигурно доколко хората осъзнават какво означава това.

Над 30% от анкетираните смятат, че климатичните изменение ще окажат негативно въздействие за България, света и за семействата им. 14% са на мнение, че последствията ще са по-тежки само за България, отколкото за останалата част от света.

Около 42% заявяват, че трябва да се направи всичко възможно за борбата с климатичните промени. 34% смятат, че трябва да се адаптираме към тези изменение, а само 4% заявяват, че не е нужно да се прави нищо.