Бюджетна комисия одобри новия държавен дълг
Броенето на гласовете предизвика конфликт, а външната комисия отхвърли договорите

Комисията по бюджет и финанси в парламента подкрепи изтеглянето на нов заем от 16 милиарда лева. Скандал обаче беляза броенето на депутатските гласове.
Гласуването премина под знака на скандалите, формирали се по две линии: първата - за преброяването на гласовете, а втората „за" и „против" заема, съобщава Дарик.
9 депутати бяха "за", трима бяха "против" и 5 се въздържаха. Въпреки това, от БСП не признаха гласуването, тъй като държаха гласът на Георги Търновалийски от левицата, който е в болничен да бъде приет. Това, обаче не стана и председателят на комисията Менда Стоянова обяви, че предложението се приема.
В противен случай тегленето на нов дълг нямаше да мине, тъй като 9 гласа щяха да са "За" срещу 5-въздържали се и 4-ма против.
Преди това министърът на финансите Владислав Горанов заяви, че с ангажирането на 4-те банки HSBC, Citi, UniCredit и Societe Generale за дилъри на български дълг, "ние целим една прогнозируемост и последователност в политиката на държавния дълг в периода 2015-2017 г.", съобщава БГНЕС.
Горанов посочи, че това не е договор за дълг и че това остава в прерогативите на Народното събрание, което с бюджета за всяка година приема лимита на държавния дълг. "Това е изрично посочено в договора. Там е записано още, че матуритетът на дълга може да е с продължителност до 30 г., а максималната лихва от 10%. Тази лихва е условна и това бе показано от пласираните емисии дълг през последните години, които дадоха много по-ниски лихви", каза Горанов. Според него договорът с банките не е финансова иновация и тази практика не е измислена в България и целим да избегнем несигурността.
Горанов защити бъдещото поемане на 8 млрд. евро дълг с това, че през следващите 3 години имаме да погасяваме 5.9 млрд. евро по стари задължения. "В същото време са необходими и средства за покриване на дефицита за посочения тригодишен период. Като правителство не сме нарушили конституцията нито за миг. Трупането на дефицит винаги ще трупа дълг, ако някой ден започнем да управляваме потенциалните газови залежи може временно да решим този проблем", каза още той.
Горанов добави, че целта на подписаните договори е основаване на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. Като в тях се регламентират взаимоотношенията и задълженията между отделните страни, съответно бъдещото организиране издаване на емисии на държавни ценни книжа в рамките на програмата.
Преди него депутатът от БСП Румен Гечев заяви, че БСП ще сезира Конституционния съд, ако се приеме решението за теглене на дълг. "БСП смята, че въобще не би следвало да се разглежда точката за теглене на нов дълг. Конституцията ни забранява да възлагаме, на когото и да е да взима дълг, който не е одобрен от парламента. В никой закон или в обсъждане в парламента няма такова число като 8 млрд. евро. Противоречи на Конституцията да се гласуват дългове за бъдещи години. Всяка година дългът се гласува по отделно", каза Гечев. Той бе категоричен, че никой не е упълномощил правителството да води каквито и да било разговори и да подписва договори на 6-ти февруари за бъдещи дългове за 2016-2017 г.
Йордан Цонев обяви, че ДПС ще гласува въздържал се, тъй като не разполага с достатъчно информация по предложението. На насрочено свое заседание ще вземе решение за по-нататъшно гласуване. "През 2009 г. преди кризата дългът беше 12,6 % към БВП. Това, което имаме като прогноза за 2017 г. е, че външният дълг ще бъде 31,3 %, което представлява около 27,4 млрд. лв. Това е опасно явление. Картината не е добра, възможността страната да влезе в дългова спирала си е сериозна. Ще подкрепяме всяко ваше усилие, което би довело до намаляване на задлъжняване на страната ни", каза още Цонев.
По-рано днес депутатите от комисията по външна политика отхвърлиха тегленето на заема. Деветима народни представители гласуваха "за", трима - против и шестима - "въздържал се". Така, с изравнени сили, решението се счита за негативно.
Решаващи се оказаха гласовете на подкрепящите управлението "патриоти", които заедно с депутатите от ДПС и Българския демократичен център се въздържаха при гласуването.
Министърът на финансите Владислав Горанов обясни, че исканият дълг е съобразен с необходимостта от финансиране на дефицита и падежите на стари дългове до 2017-та година. „Заемът е за дефицити и за вече поети заеми", увери финансовият министър и доказа думите си с данни, според които общият размер на падежите до края на 2017 г. е 5,994 млрд. евро, а общият очакван максимален дефицит е 3,321 млрд. евро.
Той увери депутатите, че в момента условията на пазарите са по-благоприятни, има голяма ликвидност и се очаква новият заем да бъде взет на по-ниски лихвени равнища.