Целта на ЕС за откъсване от руските горива ускорява прехода към чиста енергия

Усилията на Европа да се откъсне от доставките на руските горива след инвазията на страната в Украйна имат потенциала да ускорят глобалния преход към чиста енергия. Докато в краткосрочен план държавите се опитват да разберат откъде да купуват петрол и природен газ, то в дългосрочен план това може да накара Европа да премине изцяло към други източници на енергия, пише The Hill.

Това е реален шанс за Европа да ускори някои неща, за които вече страните са мислили, и които биха били благоприятни за климата“, каза Нейтън Хълтман, професор в Университета на Мериленд, който е работил по международни климатични въпроси в администрациите на президентите Джо Байдън и Барак Обама.

Русия е основен износител на изкопаеми горива и представлява 40% от доставките на природен газ в Европейския съюз и повече от една четвърт от петрола.

През март Европейският съюз публикува план за намаляване на зависимостта си от руския природен газ с две трети тази година и за спиране на руските горива изцяло до края на десетилетието. Блокът тази седмица поотделно предложи забрана за внос на руски въглища.

Планът за намаляване на зависимостта от руския природен газ включва редица политики за насърчаване на чиста енергия, а не на затоплящи климата изкопаеми горива, въпреки че планът също така призовава за намиране на алтернативни източници на природен газ. По-конкретно, в него се посочва, че ще прокара идеите за повече слънчеви панели и енергийно ефективни термопомпи, ще ускори издаването на разрешителни за проекти за възобновяема енергия, ще насърчи вноса и вътрешното производство на възобновяема водородна енергия.

Говорим за вятърна енергия, за повече водород“, казва Дейвид Виктор, професор по иновации и публична политика в Калифорнийския университет в Сан Диего.

Планът на ЕС предвижда замяна на около 16 до 32% от количеството газ, внесено от Русия миналата година, с водород до 2030 г.

„Мисля, че това ще има отражение върху климата в световен мащаб, тъй като мислим за много нови технологии“, споделя Джоузеф Майкут, директор на Центъра за международни изследвания на Програмата за енергийна сигурност и изменение на климата.

Той посочва, че водородът може да бъде интегриран в системата на енергийните източници, както и да се мисли за съхранение, което би могло да бъде решение на въпроса със сезонното търсене на електроенергия.

Хълтман разглежда плана на ЕС като „пътна карта“ и предполага, че отделните страни ще трябва да прилагат политиките.

Обединеното кралство, което вече не е част от ЕС, тази седмица представи „стратегия за енергийна сигурност“, която има за цел да засили енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, ядрените и други технологии, но също така да разшири сондажите в морето. Германия заяви в петък, че ще спре вноса на руски газ „много скоро“ и също така посочи, че би искала да ускори прехода си към възобновяеми източници. Но и двете страни поне частично ще продължат да разчитат на енергийни източници, които са вредни за климата, като въглищните централи. Плановете за живота на въглищните централи в двете страни наскоро бяха удължени.

Президентът Байдън обяви голямо освобождаване от стратегическия петролен резерв. Нацията не е приложила много дългосрочни промени в енергийната си политика след инвазията в Украйна.

САЩ биха могли да направят много повече, за да отговорят на ситуацията“, каза Майкут, твърдейки, че страната трябва да помогне на Европа да увеличи енергийната си сигурност, включително чрез доставка на повече петрол и газ.

Междуправителствената група към ООН по изменението на климата тази седмица предупреди в доклад, че са необходими значителни съкращения на емисиите от затопляне на климата през следващите осем години. По-специално призова за „значителни“ съкращения на използването на изкопаеми горива. Но също така отбеляза, че разходите за технологии с ниски емисии като вятър, слънчева енергия и батерии са паднали през последното десетилетие и посочва, че иновациите са създали възможности за намаляване на емисиите.

Очевидно имаме наличните инструменти за справяне с климатичната криза, но като се има предвид къде се намират, те просто трябва да бъдат разгърнати много по-бързо и в по-голям мащаб“, коментира Стефани Роу, един от авторите на доклада, пред The ​​Hill.

Хълтман каза, че при разглеждането на енергийните политики след инвазията в Украйна, страните могат и трябва да включат климата в своите средносрочни и дългосрочни цели.