Часовникът тиктака за Гърция

Нашият основен сценарий все още се базира на постигане на споразумение в последната минута. Въпреки това, времето изтича и най-лошият сценарий на дефолт, който беше малко вероятен преди няколко месеца, изглежда възможен сега. Ето какво може да се случи:

Важни дати

30 юни: в случай на неплащане към Международния валутен фонд, рейтинговите агенции ще понижат гръцкия държавен дълг до частичен дефолт и това ще доведе до понижаване рейтинга на банките и на всички компании от публичния сектор в дните или седмиците след това. По първоначален график Moody's ще ревизира своите рейтинги за Гърция на 31 юли. Има опасност от изтегляне на суми от банките, с възможно намаляване на банковите депозити под 100 млрд. евро. Контрол върху капитала може да бъде въведен спешно, по подобие на това, което наскоро се случи в Исландия и Кипър.

1 юли: Заседанието на Управителния съвет на Европейската централна банка може да накара централната банка да иска повече обезпечения за поддържане на програмата за Спешна помощ за осигуряване на ликвидност.

8-17 юли: Гърция ще се окаже неспособна да върне своите дългове (450 милиона евро на Международния валутен фонд, 11,67милиарда йени под формата на заеми и 71 милиона евро лихви върху 3-годишните облигации, издадени през 2014 г).

20 юли: В случай на неплащане на 3,5 милиарда евро към Европейската централна банка, програмата за Спешна помощ за осигуряване на ликвидност ще бъде спряна, което ще доведе до национализация в по-голямата си част на несъстоятелния банков сектор. Нов дефолт де факто ще се разглежда като Грексит. За да продължи в еврозоната, гръцкото правителство може да се стреми да въведе паралелна валута за ограничен период от време (основно IOU – държавен дълг с парична стойност), но без значителна финансова подкрепа, страната в крайна сметка няма да има избор, освен да пусне нова валута със законно платежно средство в Гърция.

Девалвация … просто една илюзия

В случай на Грексит, Гърция може да направи парична девалвация между 50% и 70%. Безпрецедентна рецесия – дори за страната – вероятно ще последва през следващата година. В годината след дефолта и девалвацията в Аржентина, рецесията достигна 11%. Подобна картина е много вероятна за Гърция.

Обратно на вярванията на подкрепящите Грексит, паричната девалвация е само една илюзия и няма да позволи на страната да подобри своята конкурентоспособност. Девалвацията би могла да има ефект, ако гръцкият платежен баланс не беше структуриран при дефицит. Вносът като обем е три пъти по-висок от износа. При тези обстоятелства, девалвацията е само един символ на една умираща икономика и би провокирала хуманитарна криза, невиждана от 1945 година.

Приемането на нова валута, която да замени еврото, може да се окаже практически трудно. Не е сигурно, че гърците ще приемат новата валута. Вероятно те биха били склонни да я използват, както показват всички проучвания за участието на страната в еврозоната. Най-лошият сценарий за няколко валути в обръщение в страната в дългосрочен план е спорен. Може да се случи, ако се вземе предвид, че около 100 милиарда евро бяха изтеглени от банковия сектор от края на 2009 година до сега и са скрити под дюшеци оттогава. Значителен нелегален пазар на валута може да се развие, по подобие на това, което може да се види в Аржентина или Венецуела. Гърците биха предпочели силната валута – евро – и биха се отървали от новата. Законът на Грешам би работил перфектно – лошите пари изтласкват добрите. Де факто това би довело до „евроизация“ на икономиката. Няма съмнение, че Гърция би била основния губещ, ако преговорите с нейните кредитори се провалят.

Малка цена за европейските страни

Независимо от частичен или пълен, гръцкият дефолт не би довел реално до влошаване на публичните финанси или данъчни увеличения сред европейските страни. Размерът на кредитите, предоставени на Гърция, вече са включени при изчисленията на държавния дълг, което означава, че няма да се повиши веднага.

Гръцкият дефолт би принудил европейските държави да рефинансират заеми на финансовите пазари. Но имайки предвид много ниските лихви и очакваната по-висока инфлация през следващите няколко години, невръщането на гръцкия дълг трябва да остане безболезнено за публичните финанси, дори за основните финансиращи – Германия и Франция.

Все пак кредиторите биха изоставили лихви от приблизително 1,5%. Във Франция това би довело до повишаване на фискалните й приходи еквивалентно на силно спорните 75% супер данък върху богатите (това би представлявало няколкостотин милиона евро всяка година).

Ограничено разпространение върху икономика и финанси

В заключение рискът от разпространение върху икономиката и финансите на европейско ниво е ограничен, имайки предвид факта, че експозицията на частния сектор в Гърция е много ниска. 85% от гръцкия дълг е в ръцете на публични субекти. Европейските банки нямат повече гръцки държавен дълг или в незначителни размери. Експозицията на френските банки е лимитирано до няколкостотин милиона евро от гръцкия корпоративен дълг. От 2010 г. въвеждането на вътрешни аварийни планове, които да посрещнат гръцкия държавен риск и по-високите контролни нива спомогнаха за  имунизирането на европейската финансова индустрия.

Не са изключени краткосрочни прекомерни спекулации от хедж-фондовете срещу най-задлъжнелите европейски държави или най-уязвимите банки. От тази гледна точка Италия би трябвало да бъде първа, имайки предвид нейния много висок публичен дълг и фрагментиран обществен сектор. Засега повишаването на южноевропейските лихвени нива през последните няколко седмици не може да се гледа по друг начин, освен като доказателство за верижно разпространение – това е само знак за нормализиране. Инвеститорите сега интегрират рисковите фактори, след период на необичайно ниски нива на лихвите.

При всички случаи верижното разпространение би могло лесно да се пресече чрез действие на Европейската централна банка. Не е изключено централната банка временно да увеличи закупуването на активи на вторичния пазар. Ограниченият размер на облигационния пазар в Европа позволява временен контрол върху пазара и атаките на хедж-фондовете скоро биха приключили

От друга страна все още е трудно да се оценят политическите последствия от Грексит. Поляризацията на общественото мнение в Германия, Дания, Испания или Финландия и перспективата от Брексит отразява факта, че няма общ проект в Европа в дългосрочен план. Излизането на Гърция от еврозоната може да е причината европейците да обърнат внимание на това, че нямат вече общи интереси, съдба или воля да живеят заедно. Реалният проблем в гръцкия случай определено не е икономически, а политически. Гръцкият премиер Алексис Ципрас ясно разбира това и иска да постави въпроса за гръцкия дълг на политическо ниво във връзка със следващото заседание на Европейски съвет, което ще се проведе на 25 и 26 юни. С други думи, не очаквам нищо от срещата на Еврогрупата на 18 юни.

Коментар на Кристофър Дембик, икономист в Saxo Bank