Да създаваш новата реалност

Изгряващата звезда на нашето общество - лъчът надежда, че има будни, активни и инициативни млади хора… Така д-р Марияна Филипова, създател на проекта „Училище за квантови науки и технологии“, определя Тервел-Любомир Боянов и го номинира в конкурса на TOYP за най-изявените млади личности на България.

Наскоро той стана на 22, но вече е завършил биотехнологии в МГУ и е най-младият студент в историята на този университет, основал е научен стартъп и има постижения на глобално ниво. Тервел-Любомир оставя събеседниците си с притаен дъх, когато разказва за своя 5 кюбитов компютърен прототип, когато говори за вдъхновението да бъде предприемач, който чрез науката създава невижданото:

От квантовите компютри (КК) започнах да се интересувам още през 2017 г. Малко по-късно се отвориха системите за проектиране на квантови чипове и аз се плених от тяхната невероятна изчислителна мощ и необятните им възможности. Всеки ден има новости в квантовите изчисления, събират се данни за поведението на частиците, как например те се сплитат и се държат в клъстер. Преди години всичко беше неясно, говореше се, че ако имат бъдеще, то е твърде далечно. Но през 2019 г. Google постигна „квантовото надмощие“, което даде огромен скок напред. Това позволява много по-лесно да се правят симулациите на химични реакции и биологични процеси. Но идва и най-лошото: заплахата за сигурността на днешната криптография.

В този забързан ход

към създаването на универсалния квантов компютър има две събития – квантовото надмощие, което се постига от все повече компании, и т. нар. Q-Day - денят, след който квантовите компютри ще застрашат криптографията. Хората си го представят като един миг, след който КК ще вършат всичко. Нищо обаче няма да е така лесно. КК ще намалят консумацията на енергия при големите изчисления, тъй като ще са милиарди пъти по-икономични. Тогава те ще работят заедно с класически компютри за решаването на определена задача и така ще продължи развитието на технологиите. КК ще са в състояние да разбият порфейли с криптовалути, което може да срине имиджа на този актив, приеман за безопасно защитен. Така с приближаването към квантовото настояще ще настъпи разсънване на криптопазара. Биткойн е с най-голямо разпространение, но според мен е с най-лош протокол и ще е под най-сериозна заплаха. КК ще бъдат достатъчно стабилни, за да може да се изпълняват задачи с изкуствен интелект, това ще даде огромно ускорение, защото говорим за други алгоритми и нови протоколи, които се разработват и ще продължат да се развиват. Ще има синергия на процесите. На ползвам Chat GPT и подобни системи, тъй като не им имам вяра. Но има много млади хора, които изпълняват с тях различни задачи. От гледна точка на удобство, изкуственият интелект е доста полезен, но не се знае в дългосрочен план какви ще са последствията…

На 16 години Тервел-Любомир завършва средното си образование като частен ученик, обучаван от своята майка, която е професор във Факултета по журналистика към СУ, и от своята баба, която е юрист.  И още 16-годишен

без колебание избира пътя

по който ще върви: става студент в МГУ, всички са по-големи от него и го гледат отвисоко. Но постепенно голяма част от тях отпадат от обучението, а той остава. КК го привличат и сам започва да си търси информация от интернет. IBM предоставят огромно количество безплатни ресурси, информация и софтуер. Възхищава се на Златко Минев, който допринася за отварянето на кода към квантовите чипове на IBM и към технологията има свободен достъп за всеки, който иска да проектира квантов процесор и да създава КК. Доволен е, че акад. Николай Витанов е двигател на новосъздадения Център за квантови технологии към СУ и вече редовно посещава неговите лекции.

От 2 години насам младият учен изгражда криостат с квантов процесор, който е реален прототип на КК. Това, което остава като проблем, е течният хелий за охлаждане на системата, защото към момента не се намира на пазара. Но фактът, че този експеримент е наличен и е в България, е

направо чудо

Като предприемач и създател на стартъпа Tervel Technologies той работи в децентрализирано сътрудничество с още няколко ентусиасти, които заедно допринасят за подобряването на квантовите технологии в България. На този етап отдават време и труд, за да може нашата страна да е на квантовата карта на Европа. Засега не търсят финансиране. Визията е, че инвеститори се привличат едва когато се създаде стабилен качествен продукт. На следващ етап в партньорство с чуждестранни производители компанията ще предлага продукти на българския пазар.

Тервел-Любомир се насочил към биотехнологиите в МГУ, тъй като там видял възможност да получи много широк кръг от знания в различни области. Бил е на стаж в БАН, където са правили изследвания по генетика. Признава, че интересът към тази трудна специалност сред връстниците му е нисък, учи се химия, физика, молекулярна биология. Той обаче не се плаши, защото

има идеи

за съчетаването на молекулярната биология и квантовите изчисления: „Тези симулации ще позволяват процесите да се видят в дълбочина. Ако разбираш само от КК, трябва да търсиш биолози и химици, за да намериш конкретното приложение. Бъдещето принадлежи на хората с много знания и умения. Но с напредъка на тези технологии сред най-големите опасности е създаването на най-ново поколение биологично оръжие за масово поразяване“.

Дарил е на Националния природонаучен музей едно от най-редките насекоми в света - Papilio Chikae. Това насекомо от личната му колекция вече е част от ентомологичната колекция и може да бъде видяно на живо от посетителите на музея.

Защо остава тук?

Ето неговия отговор: „Животът ми е в България, тук са моите приятели и роднини, тук искам да се развивам. Не виждам причини да отида в чужбина. Някои казват, че в България няма възможности, защото все още много хора като тях казват, че тук няма възможности. Пълно е с възможности, стига да имаме око за тях и сила да ги осъществим. Необходима е активност в образованието, в инфраструктурата, в общественото и икономическото развитие, но за това трябва да се работи всеки ден и да не се отлага. Западът не е панацея. Просто трябва да преобразим представите си за новия живот, а после и самата реалност“.

Бъдещето идва, да го сътворим сега, призовава Тервел-Любомир Боянов.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.