Дантеленият бизнес и Славина, която съживява забравен занаят

Парче история, парче любов и много парчета дантела. Така Славина реди пъзела на своя собствен бизнес с луксозно спално бельо, което тя се стреми да превърне от обикновена завивка в бутиков продукт със смисъл. В основата му е ръкоделието – позабравенен занаят на поколения жени, който тя съживява чрез своите продукти.

Славина Дамянова е майка на три деца, работи 16 години в корпоративния сектор, в силно виртуална среда, но това да пипнеш, да изработиш нещо с ръцете си, да срещаш хората лице в лице започва да ѝ липсва и така един ден решава да постави началото на нещо свое, нещо малко, но направено с голяма емоция и всеотдайност – Odaya.

Тя се запознава с дантелата още като дете, докато нейните баби плетат – едната на една кука, другата на две, разказва Славина. Забравените в старите скринове български ръкоделия са едно от вдъхновенията за новото бизнес начинание – луксозно спално бельо, ръчно изпипано до последен детайл.

Решава да го кръсти „Одая“ – на остарял български означава стая – това е стаята в една традиционна възрожденска българска къща, в която семейството си почива и прекарва време заедно.

За мен самата дума носи уют, усещането за традиционния български дом, свързано с общуването, с домашния уют, с внимателните взаимоотношения между хората“.

Дантелената приказка

Преди няколко години тя се влюбва в калоферската дантела и в кенетата (изящна дантела, която се изработва с игла за шиене и конец върху парче плат), започва да се интересува от различните техники на ръкоделията и да търси жени, които още ги практикуват.

Идеята ми е да обърнем прожекторите към тези малко отмиращи практики на ръкоделията - да ги разучим, документираме историята им и моделите и да вдъхновим старите майсторки да хванат иглите отново, а младите жени да се вдъхновят.  Започнахме с плетива на една кука, тъй като това е най-широко разпространено в България и все още има много добри майсторки, чиято история да започнем да разказваме, а в бъдеще да включваме към нея и по-нишовите и по-деликатни техники”.

Така вече е успяла да намери около 30 жени, на които всяка седмица носи конци и прежда, а те създават уникални продукти за нейния бранд. На въпроса как ги намира, Славина гордо отговаря, че буквално обикаля българските села, паркира в центъра и започва да разпитва местните.

Обикновено започвам от площадчето и градинката или от църквата. От дума на дума след два часа ме познава цялото село.“

След многото срещи с жените, които все още носят занаята в себе си, Славина ги определя като „безкрайно скромни“. „Това е нещо, което те са правили цял живот като хоби, достигнали са уникални висоти на това изкуство, но никога не са имали самочувствието на творци“.

Затова тя им предлага възможност за достойна реализация и заплащане срещу любимото им занимание – да плетат.  “Удоволствието в техните очи и ентусиазмът им да творят е най-голямото ми удовлетворение,” споделя Славина.

Бутиков бизнес

Работила последните години в сферата на индустриалния анализ и консултантска дейност, Славина вярва, че идеята може да се развие в успешен бизнес. Казва, че иска да изработи „един прекрасен, луксозен продукт, с който да се гордеем, че е направен на ръка от всичките способни българки“. Тя е решила да възроди ръкоделието, което по думите ѝ не е адаптирано към съвремието и към модерния продукт, който да кореспондира на настоящите тенденции в дизайна. Затова тя решава да го пренесе върху продукт с добавена стойност, който да се прави в България, във всяко кътче на България.

Продуктите на марката се изработват изцяло от памучен сатен, тъй като той е текстурата, която, според Славина, кореспондира на усещането и деликатността на самата дантела. Очаква се скоро към портфолиото да се добави и коприна, българска и така големият малък бизнес на Славина да насочи светлините към още един позабравен занаят – бубарството.

„Стремим се да разкажем историята зад всеки дизайн и орнамент, който правим“, допълва тя и дава пример с колекцията Luxury Lattice ( „Луксозната решетка“). Тя е посветена на модел, който българските баби наричат „ковано желязо“, а символиката в него е „да направиш решетка от мек материал, от фин памук, която защитава, носи сигурност в дома“.

Идеята е това да бъде подарък с емоция и значение, освен това, че е най-добрият възможен текстил“.

Продукт спрямо майстора

В Odaya първоначално се предлагат различни колекции спално бельо, но Славина решава да добави и друг продукт – одеялата. Причината е, че много от майсторките ѝ вече недовиждат и се затрудняват с деликатността на шиенето на дантелите.

Има страхотни майсторки, които са виртуози на това изкуство, но са на години и или не виждат, или им треперят ръцете, но имат огромното желание да плетат дантели за нас. Но като им оставя конците след два дни ми се обаждат и ми казват – „не става, не виждам конеца“ и са тъжни, че не могат да работят за нас. С тях сме се разбрали да правят одеяла и те ги правят с огромно желание и гордост, аз ги наричам нашите „ветеранки дантелиерки“.

Лична кауза на Славина е възраждането на „кенетата“, тя иска да намери хора, които все още могат да ги шият. Разказва, че те се шият с игла за шиене и с много, много фини конци, но са уникално произведение на изкуството, много трудно за изработка.

Поглед напред

Към бутиковия бизнес на Славина се интересуват хора от цял свят.

Имаме посещения в сайта от над 58 държави“, разказва тя.

Засега поръчките са предимно от България, дори от малки населени места. „Гледаме напред към декоративните продукти, например възглавници, с които вече да могат да се вкарат по-фините техники. Имаме идеи за модели с калоферска дантела, с модел на дървото на живота“.

Друга нейна идея е да направи общност между шивачките, които работят за нея и някой ден да събере всички, за да се запознаят и да обменят знания и умения. 

За в бъдеще Славина се стреми да разрасне екипа с партньори, които да са също толкова вдъхновени за каузата и продукта, както "майсторките дантелиерки". А най-голямата кауза е да вдъхнови хората да изучават по-внимателно пътя на текстила, който използват.

Удоволствието да използваш такъв продукт е несравнимо с това да си купиш чаршаф или каквото и да било друго масово текстилно производство. Часовете труд на майсторките на ръкоделията придават силен емоционален заряд на текстила, който се усеща и в новия му дом."