Държавата популистки изостря конфликта между веригите и производителите

Политиците трябва да обърнат повече внимание на историята и чуждестранния опит в земеделието

Държавата популистки изостря конфликта между веригите и производителите
Автор: Цветан Петров

Българските земеделски производители не се стремят да влизат в конфликт с големите търговски вериги, нито пък искат да се забранява вносът на плодове и зеленчуци от чужбина. Те по-скоро настояват за дългосрочни и справедливи търговски взаимоотношения с веригите, които взаимоотношения да им запазят „мястото под слънцето“.

За недостатъчно добрите им отношения с търговците в момента производителите обвиняват не толкова веригите, колкото държавата. Според тях тя не просто отказва да реши фундаменталните проблеми, но действа повърхностно, популистки, с което изостря конфликта търговци-производители.

Рисковани предложения

Вчера Министерският съвет прие постановление, с което задължи търговските вериги в България да предлагат в своите магазини продукция от български регионални производители. Всъщност търговците и досега изкупуваха продукцията на местни земеделски стопани, за да я продават в обектите си, но правителственото постановление превърна това тяхно желание в задължение и въведе конкретни изисквания как да се случва това.

Още миналия петък пък от ВМРО съобщиха, че вицепремиерът с ресор „Обществен ред и сигурност“ Красимир Каракачанов е внесъл в Министерския съвет пакет от четири мерки за подпомагане на земеделските производители в България. Една от тях е временно спиране на вноса на плодове и зеленчуци от чужбина. Това „замразяване“ се предлага да действа не само по време на извънредното положение, но и през целия етап на прибирането на българските плодове и зеленчуци и тяхното пълно разпродаване в страната.

До всичко това се стигна в разгара на обявеното извънредно положение в България и съседните държави, в условията на което международната търговия е понижена и някои основни суровини и стоки се набавят по-трудно. Оказва се обаче, че тези политически стъпки са рисковани и биха могли да засегнат негативно както икономиката на страната ни, така и имиджа ѝ в очите на останалите държави, които са ни търговски партньори.

„Ние не искаме пълно ограничаване на вноса на плодове и зеленчуци, защото правилата на Европейския съюз за свободно движение на стоки все пак не спират да са валидни. Да, по време на криза ситуацията е друга – виждаме, че европейските ценности бяха много бързо забравени и то от страна на най-големите европейски страни. Още в самото начало първо те си затвориха границите, те забравиха за своите съседи. Така че всяка страна за себе си решава какво ще направи и смятам, че не можем да бъдем съдени от другите членки на ЕС, ако забраним вноса“, коментира пред Economic.bg председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите (БАМ) Божидар Петков.

Според него по-резонен е въпросът за ограничаване на вноса на плодове и зеленчуци от трети страни (които не са членки на ЕС), защото в момента Европа се фокусира върху вноса на стоки от Африка и Латинска Америка. Когато тези стоки пристигнат в европейски логистични бази, а след това част от тях бъдат пренасочени към търговските вериги в България, то на практика в страната ни се продават стоки, които не само не са български, но дори не са европейски.

„Сега, с понижените цени на горивата и с желанието на търговските вериги да трупат големи печалби или пък да си запазят печалбите във връзка със свитото потребление, вносът от трети страни става още по-изкушаващ. Ние обаче искаме в същото време, тъй като нашият износ към европейските ни партньори е ограничен, да се даде по-голяма възможност да можем да реализираме нашата продукция в същите тези западни търговски вериги, но на българска територия“, обясни Петков.

Именно затова БАМ подкрепя предложената от Каракачанов мярка за ограничаване на вноса на плодове и зеленчуци, но единствено на стоки от трети страни, като например Украйна, Мароко, Тунис, Египет и др. От Асоциацията са възмутени от вноса на стоки от държави извън ЕС, защото България се води част от едно общоевропейско семейство, а в същото време на територията ѝ без обмитяване се допускат стоки от трети страни.

Същевременно председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков се обявява категорично против идеята на вицепремиера и министър на отбраната, тъй като това е една краткосрочна, популистка мярка, която е по-скоро с предизборен характер и която няма да реши фундаменталните проблеми в българското земеделие. Освен това той също подчертава, че много трудно и грешно би било страната ни да ограничи или забрани свободното движение на стоки между други страни членки на ЕС – това е една от точките по договора за присъединяване на България към Блока.

„Малко популистки се изкривиха нещата от някои политици. В крайна сметка ще седнем на масата за преговори (с търговските вериги), но ние трябва да имаме какво да им предложим – ние трябва да произведем стока, да я съхраним. Не може от веригите да казват, че 80-85% от плодовете и зеленчуците им са български, в разгара на сезонното производство. Да това е така, но се премълчава фактът, че около 70% от тези плодове и зеленчуци могат да се съхранят и да се продават в продължение на поне 7-8 месеца. Иначе, тъй като не се съхранява добре и има риск да се развали, стоката ни се разпродава на безценица“, обясни Джиков.

Какви са проблемите между търговските вериги и земеделските производители

Въпреки че не обвиняват изцяло търговските вериги за своите проблеми, представителите на земеделските производители разказаха по кои въпроси вече дълги години не постигат разбирателство с тях. Накратко, според тях търговците проявяват двоен стандарт в отношението си спрямо доставчиците в страната и спрямо контрагентите си от чужбина.

Божидар Петков обяснява, че един от основните проблеми е, че правилата за работа с търговските вериги не са публично достояние, за да могат всички производители да са наясно как може да се договори продажба на стока на територията на дадена търговска верига. По този начин се създават индивидуални подходи спрямо производителите. Така тези фирми, които приемат условията на веригите, присъстват в тях, но в много случаи при неизгодни условия, които за 2-3 години ги довеждат или до фалит, или до отдръпване от веригите, за да се предпазят от разоряване.

„В миналото водихме голям спор за срока, в който веригите трябва да платят на българските земеделски производители. Първоначално този срок беше 60 дни, но след много дебати бе намален на 45 дни. Това е важно, тъй като когато има рекламация на стока от клиент или когато контролните органи констатират отклонение в качеството или количеството на дадена продукция, веригите се оправдават, че стоката не е тяхна, тъй като те продават единствено търговска площ за българските производители. Така в един момент търговските вериги не носят отговорност за стоката, за качеството ѝ и за етикетирането ѝ, а в същото време манипулативно, проявявайки двоен стандарт, изискват от производителите да имат частни сертификати“, разказа председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите.

Той даде пример със сертификата GLOBALG.A.P. Търговските вериги изискват от производителите ни този документ и ако те не разполагат с него, продукцията им се отказва или пък се изкупува значително по-евтино, отколкото ако са го имали. Същевременно на рафтовете могат да се намерят ягоди от испански компании, които също не разполагат с GLOBALG.A.P.

Друг пример Петков даде с препаратите за защита на насажденията. Ако в родна продукция бъдат открити следи от препарати за растителна защита, които не са разрешени за употреба в България, въпросната продукция бива унищожавана. В същото време обаче в страната се внасят плодове и зеленчуци от Гърция например, където дадените препарати са разрешени, и тези плодове и зеленчуци се продават на българските купувачи.

„В крайна сметка Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) кого защитава – българският потребител или чуждестранните вериги? Имам чувството, че през последните години на безконтролна работа търговските вериги са се почувствали властелини на българския пазар и сега една или друга промяна в полза на доставчиците за тях изглежда като нещо много страшно. А всъщност няма нищо страшно и е крайно време да започнем всички да работим по българските правила, защото в даден случай избирателно работим с европейските правила, които в много случаи не важат на територията на България. Нашата борба не е срещу чуждестранния внос, а за равнопоставеност на производителите, така че и ние да имаме място под слънцето“, категоричен бе председателят на БАМ.

Тодор Джиков, който освен председател на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) до вчера беше и съветник на вече бившия зам.-министър на земеделието Чавдар Маринов, отбеляза, че търговските вериги основно критикуват българските производители заради липса на партидност, неправилно съхранение, неправилен пакетаж на стоката и ненадеждност в дългосрочен план. На това производителите няма какво да отговорят, защото това наистина са им слаби места, но вината за наличието на тези слаби места не е изцяло тяхна, нито пък на търговските вериги, които според Джиков имат своите справедливи виждания и изисквания.

Какво зависи от държавата

„Производителите на земеделска продукция в България и търговските вериги не трябва да бъдат противопоставяни по такъв груб начин, тъй като те заедно са част от един жив организъм, те са скачени съдове. Ние един без друг не можем. Да, всеки от нас има проблеми, всеки от нас се стреми към възможно най-големи печалби, всеки има неща, които трябва да подобри, за да върви добре съвместната работа. Това обаче трябва да се случи на масата за преговори, където посредник да е Министерството на икономиката. Не трябва никой да се опитва да изкарва производителите на улицата и да ги насочва срещу търговските вериги като главни виновници“,  обясни Тодор Джиков.

Той припомни, че търговските вериги се борят да извлекат най-доброто за себе си от условията на труд и законовите правила в България и че отговорност на държавата е да направи въпросните правила по-благоприятни за българските производители. Няма нужда да се забранява вносът на чужда продукция, тъй като има и по-меки, индиректни начини да бъдат накарани веригите да продават повече български стоки, да бъдат по-благосклонни и справедливи в договорните си отношения с родните доставчици. Това може да стане чрез промяна на правилата за сроковете за доставки, отказ от доставка, време за разплащане, условия за промотиране и др.

„Аз не защитавам веригите, те имат още трески за дялане. Но ние от 2010 г. алармираме Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), че то не трябва да е страна в някаква война, а просто да е катализатор и проводник на решения за съществуващите проблеми. Въпросните решения пък трябва да се прилагат от Министерството на икономиката“, обясни председателят на НАК.

По думите на Джиков българските управляващи не трябва да стоят безучастно или пък да допринасят за задълбочаването на спора между веригите и производителите. Вместо това те трябва да провеждат политики за насърчаване на производството, за създаване на организации и клъстери на производителите. Държавата също така би трябвало да инвестира и подпомага създаването на логистични бази и хладилни складове за по-дълго съхранение на сезонни продукти, за пакетиране.

Управляващите също така трябва да насочат вниманието си и субсидиите в земеделието в посока създаването на кооперативи и на групи от производители. Само така те ще могат да използват съвместно бъдещи складови и логистични бази. В момента производителите минават през един или няколко посредници, които злоупотребяват с положението си и довеждат до много висока надценка на българската продукция. Има случаи, в които оскъпяването на някои стоки е 100%. Така губят както българските производители, така и потребителите.

„Политиците трябва да се концентрират върху решаването на тези проблеми, а не върху PR-кампании и политически популизъм. Ние не сме в предизборна ситуация, до изборите има още година“, заяви Тодор Джиков.

Върху нуждата държавата да защити по-сериозно българските производители, но не чрез рестрикции спрямо конкурентите им, а като им помогне те самите да станат по-конкурентоспособни и по-добре представени на чуждестранните пазари, акцентира и Божидар Петков.

Председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите настоява държавата да работи за изсветляване на критериите, по които търговските вериги решават с кои български производители ще работят и с кои не. Освен това регулаторните органи – БАБХ, Асоциация „Активни потребители“ и дори асоциациите на производителите – трябва да имат повече правомощия и да са по-активни при проследяването как се спазват тези критерии. Асоциациите на производителите също така трябва да участват в създаването на тези критерии, а не чрез тях търговските вериги да им налагат диктат.

Според Петков министърът на земеделието Десислава Танева и външният министър Екатерина Захариева трябва да проведат среща с търговските аташета на останалите страни членки на ЕС, на която да обсъдят по-голямо предлагане на българска стока в търговските вериги в другите държави. Причината е, че когато в търговска верига в България започне да се обмисля увеличаване на дела на българските продукти за сметка на вносните, въпросните аташета почти веднага се противопоставят на идеята, аргументирайки се, че така се ограничава международната търговия и избора на потребителите. В същото време българските производители също искат държавата и нейните аташета в чужбина да се борят да им осигурят присъствие в търговските вериги зад граница.

„Както германски фирми заявяват, че искат да изкупят от българска фирма цялата ѝ продукция от защитни костюми срещу коронавируса и ние помагаме на целия немски народ, защо една германска верига не иска да се съгласи да предостави половината си търговски площи на български стоки. Ние не искаме забрана на вноса на стоки от чужбина, ние искаме една чуждестранна верига да отдели повече площ за български продукти. Смятаме, че нашите искания са много точни, премерени и коректно поставени, без да нарушават никакви европейски норми за свободно движение на стоки и услуги“, смята председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите.

Чуждестранният опит и добре забравеното минало

За Божидар Петков предложението на търговските вериги в България да отделят част от площта на паркингите си за фермерски базари на българските производители е обидно. От една страна това е в разрез с изискването на веригите предлаганата от тях продукция да бъде добре охладена и с добър търговски вид, а освен това опитът в чужбина далеч не е такъв.

Председателят на БАМ разказа, че в САЩ, Чили и други държави е виждал как се правят подобни базари. Там те се организират само два дни седмично до 12 ч., докато не е станало твърде горещо и за хората, и за предлаганите плодове и зеленчуци. Идеята на търговските вериги в България да предоставят постоянна площ от паркингите си на български производители е проблемна и обидна. Тя означава, че чуждестранната продукция ще се продава вътре в магазина, добре охладена и предпазена от външните условия, докато стоката на местните производители ще се предлага на по-трудно достъпни за купувачите места и при по-неблагоприятни метеорологични и хигиенни условия.

Че България трябва да взима опит от чужбина акцентира и Тодор Джиков. Той даде пример със съседна Румъния, която преди две години инвестира над 100 млн. евро за създаването на нови оранжерии и за подкрепа на земеделските компании, вече работещи с оранжерии. Заложената цел е до 5 години през зимните месеци 75% от краставиците и доматите в Румъния да са местно производство.

„В Англия пък според сключено споразумение между производителите и търговските вериги местните производители са длъжни да получават не по-малко от 75% от продажната цена на продукта във веригата“, разказа още той и добави, че работа на българската държава е да инициира сключването на подобни споразумения между веригите и производителите у нас.

Той припомни, че преди десетилетия държавата ни е учила цяла Европа на земеделие, че по време на социалистическия режим е снабдявала с плодове и зеленчуци голяма част от страните от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). По думите му в момента над 50% от плодовете и зеленчуците в страната ни са вносни и това е унизително. „Не може една държава, която през 1938 г. е притежавала и е имала на разположение 1.4 млн. глави едър рогат добитък, без животните за впрягане, в момента да има 500 хил. животни за мляко и месо“, заяви председателят на НАК.

Припомняйки миналото, той смята, че от него можем да вземем пример как да си създадем по-добро бъдеще. Според него пътищата за държавата ни напред са два. Единият е създаването на частни клъстери на производители и групи производители. Държавата трябва да осигури 100-процентово финансиране за изграждане на логистични складове и бази. По отношение на продукцията в тези складове, както настоява и Петков, трябва да се прилагат изключително добри и справедливи регулаторни стандарти и взаимоотношения производител-търговец.

Вторият вариант пък е подходящ за планинските региони, където има много висок брой дребни производители. Става въпрос за създаване на държавни предприятия, които да изкупуват продукцията на тези дребни производители. „Възстановяването на държавните предприятия „Родопа“ и „Булгарплод“, създаването на пунктове за изкупуване на българска земеделска продукция, е един възможен вариант за развитието на нашето земеделие. Това не е утопия – най-големият производител на свинско месо в ЕС е Дания. Фирмата, която изкупува, складира и търгува датското свинско месо по целия свят, е държавна“, разказа Тодор Джиков.

С оптимизъм към бъдещето

Дебатът, който се води момента между Сдружението за модерна търговия (СМТ), обединяващо най-големите търговски вериги в България, МЗХГ и земеделските производители според Георги Веселинов, търговски директор в компанията „Клас Олио“, е абсолютно безсмислен.

„Аз съм човек, който е бил и от двете страни – работил съм в търговска верига, а от седем години съм при производител. Веригите съдействат на производителите, веригите в никакъв случай не са враг на производителите в България“, заяви Веселинов и припомни, че през последните години търговските вериги са изнесли към чужбина българска продукция за стотици милиони левове.

„Веригите обучиха българския производител как да доставя в чужбина. Сега вече дебатът не трябва да е как да се продават повече домати например, а как да направим така, че те да бъдат преработвани у нас“, съветва той.

Веселинов призовава заинтересованите страни да спрат да мислят как един български домат може да бъде продаден в България, а да помислят как този домат може да бъде направен на доматено пюре или някаква скъпа паста и под тази форма да бъде продаден още по-скъпо в чужбина.

Коментари: 0