Държавната банка за развитие ще рефинансира лоши кредити
С промени в Устава на институцията се ограничават заемите за едно лице или група до 10% от собствения ѝ капитал

Държавната Българска банка за развитие (ББР) вече ще може да рефинансира лоши кредити на български компании, пише в днешния си брой в. Капитал Daily. За тази цел, по време на Общото събрание на 26 януари са били направени промени в устава на кредитната институция. Предложението е било дело на принципала ѝ – Министерство на финансите.
Става въпрос за задължения, които са с просрочия над 90 дни и според критериите на Българска народна банка се определят като „Необслужвани“ или „Загуба“. Решението е мотивирано с тезата, че по този начин могат да се подкрепят дружества с временни затруднения, чиито бизнес може да се оздрави и по този начин да се запазят производства и работни места. За да се случи това, трябва кредитите да бъдат одобрени от Надзорния съвет на ББР.
Тук идват и големите спорове относно мярката. Субективният фактор при определянето на това кои дружества подлежат на оздравяване и кои затруднения са временни поражда съмнения относно целесъобразността на подобна практика. Предоставя се инструмент, който да позволи преференциално отношение към определени компании, близки до ръководството и държавното управление, например, от страна на държавна институция. Той може да се ползва и за подпомагане на банките, където са необслужваните заеми, които иначе трябва да ги отпишат от активите си, реализирайки значителни загуби, в сравнение с рефинансирането им.
Не е ясно как ще бъде оценяван риска за тези кредити и как цената на заемния ресурс ще отразява очевидно високите му нива. Припомняме, че цедирането на лоши вземания се извършва в изключително широки граници, които достигат дори до едва няколко процента от номинала, когато се прецени, че вземането е почти невъзвращаемо. При рефинансирането първоначалният кредитор ще получи не само пълната сума по главницата, но и натрупаните лихви. Повдига се въпросът и дали новата мярка съответства на изискванията за държавна помощ.
Крайният риск при неуспешни финансирания от този характер ще се поеме от данъкоплатеца.
Наред с тази промяна, е прието и изменение в положителна насока, ограничаващо размера на кредитите за едно лице или икономическа група до 10% от собствения капитал на банката. Целта е също банката да се върне към традиционната си мисия за подпомагане на малки и средни предприятия. Това на този етап означава лимит от 67 млн. лв. Това, обаче, няма да окаже влияние на вече съществуващи експозиции, а практиката в родния финансов сектор показва, че икономическа група е сравнително размито понятие, което често формално се заобикаля. Изданието припомня за няколко финансирания, които предизвикаха резервирани реакции от някои анализатори. През пролетта на миналата година ББР рефинансира задължения на „Булгартабак холдинг“ за 30 млн. лв., през август кредитира с 46 млн. лв. „Водстрой 98“, а през последните две години е осигурила средства за придобиването на две млекопреработвателни предприятия от „Лодис Инвест“.