Дейта центровете имат голям енергиен проблем – снегът може да е решението

Дейта центровете са нещо като сърцето на съвременната цифрова икономика – ако те спрат, спира и дигиталният бизнес. С експоненциално растящите обеми информация, логично, се развиват и сървърните технологии, които стават все по-високопроизводителни. Това обаче задълбочава основното предизвикателство пред тях – проблема с охлаждането, което е изключително енергоемко, съответно скъпо и вредно за околната среда.

Град в Япония намери начин как да се справи с него, без да подхранва климатичната криза. Вместо да хабят енергия, множеството сървъри там се охлаждат по напълно естествен начин – чрез използването на сняг.

Става дума за центъра за данни WDC в град Бибай, намиращ се на най-северния японски остров Хокайдо, където снегът се събира и трупа в добре термоизолирана могила извън сградата. Топлината, която генерират сървърите, бавно топи снега, а водата охлажда тръби, съдържащи антифриз – който след това тече около центъра за данни и помага за поддържането на постоянни температури около 25 градуса по Целзий.

Температурният диапазон се контролира чрез комбиниране на студа от снега и топлината от IT системите, поддържайки температурата на правилното ниво през цялата година“, коментира директорът на WDC Кота Хонма, цитиран от CNN.

Споделянето на японския опит идва на фона на неспирно растящия брой центрове за данни – тенденция, подчертаваща възхода на стрийминга, облачните игри и дори криптодобива. Те обаче консумират много енергия и вече са отговорни за приблизително 1% от глобалното търсене, според Международната агенция по енергетика.

Центърът за данни в Бибай започна да експериментира със сняг през 2014 г., подкрепен с безвъзмездна помощ от Японската организация за нови енергийни и индустриални технологии (NEDO). Според Хонма това е помогнало за намаляването на разходите за охлаждане на центъра за данни с 55%.

„WDC винаги е климатизиран, използвайки само 100% естествена енергия, без използване на електрическо охлаждане или топлинни горива“, отбелязва Хонма. „В сравнение с разходите за наемане на [сървърни] шкафове в Токио, смятаме, че можем да предложим по-ниски разходи за поддръжка“, допълва той по повод амбициите за привличане на нови бизнеси от Токио.

Силата на снега

Зависимостта от снега за икономиката на Северна Япония е нещо, което датира отдавна. Бибай, намиращ се на около 1000 км северно от Токио, всяка година се сблъсква с 8-10-метрова снежна покривка. За да почисти улиците, събирайки и извозвайки сняг, градът харчи ежегодно по около 400 милиона йени (2.9 милиона долара)

Това се смята за неудобство за жителите... а всъщност може да се използва“, изтъква Хонма.

Приблизително 200 000 тона сняг се събират от улиците на Бибай всяка година и градските власти си партнират с WDC, за да доставят част от тези количества до неговия център за данни. Допълнителният начин на охлаждане ще помогне на центъра да увеличи собствения си капацитет от 20 сървърни стелажа до 200.

През летните месеци снежната могила е изолирана с покритие от дървени стърготини и пръст. Съхраняването на „безплатна“ студена енергия, падаща от небето, е невъобразима бизнес възможност, казва Такахиса Цучия, изпълнителен директор на икономическия отдел на град Бибай.

Трябва да променим гледната си точка и снегът да бъде на наша страна.“

Снежното охлаждане е само една част от енергийния пъзел на центъра за данни. Топлината от сървърите се използва за затопляне на въздуха и водата в съседна оранжерия, където компанията отглежда гъби и е тествала други продукти, включително спанак от японска горчица, кафе на зърна, охлюви и морски таралежи. Освен това се надява да стане първата търговска ферма за змиорки в Хокайдо.

Глобалният пазар за охлаждане на центрове за данни се очаква да надхвърли 12 милиарда долара до 2027 г., според фирмата за пазарни проучвания Arizton. Неслучайно някои големи технологични компании се позиционират в скандинавските страни.

Сървърното съоръжение на Facebook в Одензе, Дания, поддържа сградата хладна благодарение на студения въздух навън. Google пък има център за данни във Финландия, използващ тръби с океанска вода за охлаждане на сървъри. Компанията също така планира да достигне нулеви въглеродни емисии в своите центрове за данни до 2030 г.

И все пак, когато става въпрос за намаляване на потреблението на енергия, някои експерти казват, че е по-важно да се съсредоточите върху това какви данни обработват тези огромни сървъри. Копаенето на криптовалути като биткойн например изисква огромни количества електроенергия.

„Възобновяемите и устойчиви системи за захранване и охлаждане са второ, но далеч по-малко оптимално решение“, посочва Пол Броуди, главен блокчейн лидер в Ernst & Young. Плюсът на центровете за данни, добавя той, е, че те обединяват компютърните операции под един покрив, вместо да ги разпределят на няколко места.