Десницата в Португалия победи на парламентарните избори

След четири години на строги икономии португалският премиер Педро Пасош Коелю успя да покаже сила и да спечели парламентарните избори в неделя. Но без да получи абсолютно мнозинство в наклонен наляво парламент.

Социалистите (Португалска социалистическа партия - ПСП) признаха победата на управляващите досега, Коелю обяви, че е готов да състави правителство. Управляващата дясноцентристка коалиция се измъкна от наказателно гласуване и спечели 39,16% от гласовете срещу 31,77% за Социалистическата партия на бившия кмет на Лисабон Антонио Кошта, според официалните резултати от над 85% от преброените бюлетини.

Цялата левица обаче би трябвало да разполага с по-голямата част от местата в парламента и, ако тя надмогне своите исторически разединения, би могла да попречи на образуването на стабилно правителство, водено от десницата.

Левият блок (формация свързвана с управляващата в Гърция СИРИЗА) направи изненада с 9,10% от гласовете, и може за първи път да изпревари Комунистическата партия, съюзник на Зелените, които получават 7,37% от гласовете. "Надявам се, че страната няма да бъдат блокирана на другия ден след изборите заради липса на парламентарно мнозинство", се безпокоеше в петък Педро Пасош Коелю, призовавайки португалците да му дадат "стабилността, необходима да се управлява".

От дълго време определяна като губеща, коалицията обърна тенденцията в социологическите проучвания през последните седмици, но остана далече от 50,4% - резултатът, получен от десните през 2011 г. Този резултат тогава свали социалиста Жозе Сократеш, предава БГНЕС.

Преди всичко Педро Пасош Коелю не получи ясен мандат, който да му позволи да сформира ново стабилно правителство, тъй като ще трябва да го съставя с предимно ляв парламент, поради липса на потенциални съюзници в дясното пространство. "Социалистическата партия е в състояние да сформира правителство", веднага заяви Жеронимо де Соуса, лидерът на Комунистическата партия, заявявайки, че коалицията "е получила най-много гласове, но претърпя поражение".

Сценарият за съюз между Португалската социалистическа партия и антилибералната левица обаче, във всички случаи се сблъсква с непреодолими различия. Така например излизането от зоната на еврото, искано от Португалската комунистическа партия и преструктурирането на дълга, препоръчвано от Левия блок, са червени линии, които социалистите не изглеждат готови да пресекат.

От идването на демокрацията през 1974 г., Португалия познава времена на няколко правителства на малцинството, отляво или отдясно, но само едно достигнало до края на своя мандат. Без ентусиазъм, избирателите се примириха да подновят мандата на правителствения съюз, който изведе Португалия от финансовата бездна с цената на жестоки ограничения, но отказаха да й гласуват пълно доверие.

Избран през юни 2011 г., Педро Пасош Коелю (51г.) либерал центрист, бе поел юздите на страна на ръба на неплатежоспособността. Неговият предшественик Жозе Сократеш, трябваше да потърси помощ от 78 милиарда евро от Европейския съюз (ЕС)и Международния валутен фонд (МВФ). "Десницата успя да прокара посланието, че връщането на власт на социалистите ще доведе страната до фалит, както през 2011 г.", каза политологът Антонио Кошта Пинто.

Днес, след драконовски план за възстановяване, Португалия преживява икономическо възстановяване, макар и все още крехко, но със спадаща безработица. Кандидатът на социалистите Антонио Кошта (54 г.), който бе обещал да затвори страницата на строгите икономии, спазвайки при това правилата на ЕС, се погрижи да се дистанцира от тежкото наследство на Жозе Сократеш.

Но силно осветените в медиите проблеми с правосъдието на Сократеш натежаха върху кампанията на ПСП. Задържан под стража за корупция и пране на пари през ноември 2014 г., той е под домашен арест от началото на септември.

Гръцката криза, следена под лупа от португалците, също бе в полза на дясната коалиция, която не е поколеба да уподоби ПСП със СИРИЗА. Друго предимство за десните - кампанията на бившия кмет на Лисабон бе замъглена от посоките в които говореше той – ту към левите избиратели, ту към тези от центъра.

"Това беше грешна стратегия, защото изборите се печелят винаги в центъра", отсъди политологът Жозе Антонио Пасош Палмейра.