За книгите и ДДС-то
Трябват още много стъпки от страна на държавата, с които да се стимулира и развива четенето

© ECONOMIC.BG / Pixabay
Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва на по-голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по- голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.“
– Кристофър Морли
2020 г. определено не е годината, която някой очакваше и определено не е годината, в която българските книгоиздатели очакваха, че най-накрая ще чуят новината: „ДДС върху книгите ще бъде намалено от 20 на 9%“. Тема, заложена още през 2006 г., когато стартира националната програма „Четяща България“.
Дали за да подпомогнат книгоиздателския бизнес, който изпадна в колапс заради коронакризата, или за да спечелят политически дивиденти, неочаквано управляващите направиха предложението за по-малка данъчна тежест върху четящите книгите. Днес предложението на ГЕРБ беше прието окончателно, заедно с реверанса към ресторантьорския бизнес, и според плана до края на 2021 г. косвеният данък ще е 9%.
Вчера книгоиздателския бизнес обяви, че не е съгласен с това и иска тя да остане за постоянно. В позиция от Асоциация "Българска книга" настояват пред министърът на културата Боил Банов за пакет от мерки в помощ на бранша. Той включва намаляването на ДДС на книгите да се превърне в постоянна мярка, а също така с намалена ставка да се облага и доставката на услуги по отпечатването на книги; въвеждането на механизми за институционално финансиране на библиотечните фондове, което би могло да бъде постигнато чрез приемането на Стандарта за библиотеките; разработването на механизъм за специална финансова подкрепа на книжарниците в малките населени места.
Дългоочаквано решение
България е една от последните страни в ЕС, които приемат по-ниска ставка на косвения данък за книгите, само в Дания тя е 25%, а във всички остани страни членки варира от 0% до 15%.
България е на второ място в света по най-високо ДДС. Решението за 9% е много добро и навременно", споделя изпълнителният директор на издателство "Сиела" Веселин Тодоров.
„Това е тема, по която ние работим повече от 10 години. Нещо, което трябваше да се случи много отдавна, но не мога да кажа, че е закъсняло“, казва пред Economic.bg Виктория Бисерова управител на издателство „Ентусиаст“.
За издателите по-ниското ДДС върху книгите със сигурност е добра новина и правилна стъпка, но и със сигурност не би трябвало да бъде последна. „Добра новина е, защото нашият продукт е много специфичен – нашият капитал, ресурс и суровина, която ползваме за книгите, е човешкият капитал, интелектуалният труд и в себестойността на книгата калкулираме точно това. Трудът на автори, преводачи, страньори, коректори, редактори и др.“, казва Бисерова.
Тя обясни, че много често животът на издателя съпътства хипотеза да имаш огромно ДДС, което да плащаш, а всъщност дружеството да не е на голяма печалба. „Това е от специфичните разходи, които ние залагаме счетоводно в производството на нашите стоки.“
Цените на книгите са достъпни
Книгата е продукт, който дали ще струва 10 лв. или 12 лв. с ДДС, ако не искаш, няма да си купиш, обяснява Виктория Бисерова. Затова и не във всеки случай диференцираната ставка на ДДС трябва да доведе до по-ниската ѝ цена.
Последните месеци станахме свидетели на огромни намаления в онлайн магазините за книги, в различни кампании цените им стигат и до под 10 лв. Кампании с оферти се правят традиционно около всички големи празници, събития и изложения, посветени на книгите. Затова и всеки би се съгласил, че книгата е достъпно изделие, стига да имаш желание да я купиш.
Книгите са достъпни и това е политика на целия сектор – да няма читател, който желае да притежава книга и да не може да си я позволи“, добавя Бисерова.
Според нея с намаляването на ДДС може да се очаква и намаляване на крайната цена, тоест читателите да получат разликата в процента. „Лично за мен този буфер, който ще получим, би трябвало да бъде използван за по-достойно заплащане на труда на заетите в производството на книгата, голямото семейство на книгата. Много от тези заети лица са с много ниски хонорари и за мен ще бъде по-важно да предоставим по-качествено изделие на читателите, като избираме по-добри експерти и заплащаме по-достойно техния труд“, категоричен е книгоиздателят.
Според Веселин Тодоров, ако издателите коректно отразят новата ставка в крайните цени, те ще намалеят с около 9%, което ще доведе до повишаване на продажбите. „Така читателите ще са доволни и ще купуват и четат повече, а издателите ще повишат тиражите и печалбата. Ще могат да се издават повече нови заглавия, някои от които досега са оставали под прага на възможността за издаване. Това и по-високите тиражи ще повиши и авторските хонорари, особено на българските автори“.
По думите му има риск някои издатели да опитат да задържат по-голяма печалба, но това няма да работи в средносрочен план. Такъв е и световният опит при намаляване на ДДС.
Коронакризата удари и книгите
Кризата заради Covid-19 нанесе и големи щете върху книгоиздателския бранш, показа анкета на АБК. Наблюдава се спад при продажбите на книги между 50% и 70% за периода март - май тази година в сравнение със същия период за 2019 г. За същия период близо 30% от анкетираните не отчитат ръст в онлайн продажбите. А за тези издатели и кноготърговци, които отчитат ръст в онлайн продажбите на книги, той далеч не е достатъчен да компенсира общия спад. Над 40% от респондентите в анкетата посочват като ключова причина за спада в продажбите затварянето на книжарниците и печатниците, които преустановиха дейност за над 30 дни. В допълнение, 60% от участниците в проучването посочват, че са имали просрочени плащания със съответните контрагенти.
Друг акцент сред резултатите от проучването е отлагането на планираните нови заглавия и допечатки сред над 60% от издателите. Те се равняват на между 20 и 30% от общо планираните книги за издаване през текущата година. Това резултира както върху приходите, така и върху устойчивостта на сектора в дългосрочен план.
Друг отзвук от кризата с Covid-19 в бранша е освобождаването на персонал - над 50% от анкетираните посочват, че се е наложило да освободят служители, назначени в техните фирми. Но освен това спецификата на книгоиздаването предполага и работа с професионалисти от свободните професии - преводачи, редактори, коректори, дизайнери, илюстратори, художници, рецензенти. Спирането на книгоиздателските процеси се отразява пряко и на тяхната заетост, казват от АБК.
Трябват още стъпки
Според Бисерова това намаляване на ДДС само по себе си няма да доведе до най-важния резултат, който се цели, а това е увеличаване потреблението на книги. По думите ѝ трябва държавата да разработи дългосрочна стратегия, която да насърчава четенето и да се работи стъпка по стъпка.
Има голямо значение дали ние ще продължим да продаваме същото количество книги или ще увеличим поне с една бройка годишно продадените книги. Това става с различни кампании, но и различна целева помощ от страна на държавата“, казва тя.
От Асоциация българска книга (АБК) още в края на март апелираха държавата да помисли за помощ за книгоиздателския бизнес. Виктория Бисерова обясни, че една от възможностите е да бъде увеличен фондът за закупуване на книги от библиотеките. „Това е помощ, която бързо би се отразила, тъй като библиотеките са надежден платец, а издателите да могат да се разплатят с ангажираните лица в процеса на производство на книгата“.
Друга положителна промяна би била да се увеличи целевата помощ за подпомагане издаването на книги. „Такива в България има, но те са с доста малки бюджетни средства и са недостатъчни“, каза експертът.
Тя даде и пример за добра практика и чрез ваучерна система, която може да бъде приложена и да стига до различни целеви групи – хора с намалени доходи, социално слаби, а защо не и при новородените. „Така както се отделят средства за подпомагане на семейството на новородено дете, така могат да бъдат заделени средства и за оформяне на първа библиотека на новороденото или за книги за отглеждане и възпитание на детето“. По думите ѝ това би била добра финансова инжекция за целия бизнес и за книжарниците, и за издателствата. Това би подпомогнало и насърчило четенето.
Бисерова казва, че механизмът за изграждане на един читател не е лесен и е много важно ние да работим с децата, това са нашите бъдещи читатели. „Има какво да се направи. Надявам се намаляването на ставката на ДДС да бъде само началото, да не бъде единствената подкрепа и много скоро да се поздравим с една дългосрочна и добре планирана стратегия за насърчаване на четенето“, казва тя.
Асоциация българска книга води такива разговори и е в контакт с Министерство на културата. Предлагат се различни идеи, но все още не е ясно коя от тях ще бъде реализирана. „Всички тези идеи не са скъпоструващи, но те трябва да бъдат устойчиви и няма да дадат резултат, ако се приложат еднократно“, казва тя.
Трябва да положим усилия, с малки стъпки, ден след ден трябва да увеличаваме читателите, защото образованието е най-важно за човешкия капитал в България и за бъдещето на нашата икономика, заключва Виктория Бисерова.
При всеки случай по-ниското ДДС за книгите е новина, на която могат да се зарадват и издатели, и читатели. Най-важното във всяка стъпка обаче не е да се направи книгата по-евтина, а по-достъпна и атрактивна, така че да възпитава поколение, което да има интерес, вкус и изисквания към нея.