Доверието в основните политически сили спада
Над 50% от хората смятат, че бъдещите избори у нас няма да бъдат честни
Снимка: Красимир Свраков
~ 2 мин.
Симона Димитрова Доверието към двете основни политически партии в България - ГЕРБ и БСП, пада през октомври. Това показва изследване на агенция „Галъп интернешънъл болкан“, извършено по метода „лице в лице”. Формациите, водени от Бойко Борисов и Корнелия Нинова, практически са изравнени, като според социологическото изследване ГЕРБ е губещата страна спрямо предходното изследване на нагласите.
В последните три месеца партиите се движат с подкрепа около 13-15% от имащите право на глас, а допреди началото на протестите те се движеха между 18% и 22% с надмощие на ГЕРБ. Към настоящия момент БСП има малка преднина пред управляващата партия - с 0.5 пр. пункта.
Графика: „Галъп интернешънъл болкан“
На отговорите може да се види, че най-голям е процентът на „няма да гласувам” или „не подкрепям никого” – 37.6% за този месец. Това означава, че случващото се в страната по-скоро отдалечава хората от политиката като цяло и ги принуждава да търсят други варианти на партиите от статуквото. Така може да се обясни и възходът на „Има такъв народ”, който според анкетираните получава 8.6% подкрепа. Движението на Слави Трифонов продължава да трупа гласове дори по време на кризата.
ДПС остава стабилна на фона на цялата политическата ситуация у нас и дори отчита укрепване в хода на протестите. През този месец тя е на ниво 6.9% от имащите право на глас.
„Демократична България“ успя да изкачи през лятото „стъпало“ нагоре и от традиционните си 2-3% достига до близо 6%. Но след това не успя да продължи нагоре. В момента дори демонстрира белези на ерозия, падайки до 5% през октомври.
Другата протестна формация – мрежата около Мая Манолова – също леко „отскочи“ в началото на протестите до ръба за влизане в НС, като и досега продължава да се движи по този ръб с 2.5%.
Протестите не оказаха сериозно влияние върху "Обединени патриоти" и коалицията между ВМРО и НФСБ - разполага с общо едва 2.3% подкрепа.
„Воля“ на Веселин Марешки не се влияе от трусовете в страната и през последните месеци партията се движи на константни нива, при които самостоятелното ѝ влизане в Народното събрание би било невъзможно, ако изборите са днес, като се има предвид, че притежава подкрепа от едва 1.8%.
Към момента тези формации имат перспектива да са в следващия парламент, ако изборите бяха сега, но тепърва предстои „финалният спринт” на партиите, който може да се окаже решаващ за някои.
Искането за предсрочни избори се споделяше в началото на протеста от над 40% от обществото, но повече от 50% бяха против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протестите, искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора „за“ срещу една трета „против“. През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно.
А що се отнася до честността на изборите, едва 19.2% смятат, че те ще са такива. Други 52.6% са убедени, че те изобщо няма да бъдат честни и свободни. Останалият процент са колебаещи се.
Изследването е проведено между 1 и 9 октомври 2020 г. сред 803 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
