Два района в България са подходящи за погребване на радиоактивни отпадъци

В България през годините са правени мащабни геоложки проучвания в цялата страна за наличието на подходящи геоложки формации за погребване на радиоактивни отпадъци (РАО). Съвременната практика е подобни съоръжения за погребване да се изграждат в дълбоки, стабилни геоложки формации, като потенциалните вместващи скали са гранити (Финландия, Швеция, Швейцария), плътни и глинести мергели (Франция, Белгия, Швейцария) или в подходящи минни изработки (пример от Германия – в бивша мина за добив на ферити). 

Къде в България е подходящо

В резултат на задълбочен преглед на данните от геоложките проучвания, по предварително заключение, районите с подходящи по химичен състав скали са – гранити в Югоизточна България и мергели в Дунавската равнина. Това става ясно от отговор на въпрос на депутата от ДПС д-р Джевдет Чакъров до енергийния министър Румен Радев. Депутатът пита дали в националната енергийна стратегия на България ще залегне изграждане на хранилище за дългосрочно съхраняване на отработено ядрено гориво и ако да, правени ли са проучвания дали има подходящи за това места и кои са те.

Повод за въпроса е анализът, представен в началото на месеца от Съвета за икономически анализи към Министерския съвет, който представи свое изследване, посветено на радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото, анонсирайки, че България се насочва към изграждане на такова хранилище. 

От Министерството на енергетиката допълват, че като ново технологично решение се развива и концепцията за сондажно погребване, което е финансово по-ефективно и позволява погребване на значителна дълбочина спрямо изгражданите съоръжения.

При всички случаи трябва да се отбележи, че става дума за високотехнологични процеси, ангажирани са наистина най-добрите експертни общности от физици, химици, инженери и други професионалисти. Ето защо ангажирано заявявам, че съществуват адекватни технически решения, които се основават на най-важни неща за всички нас като общество – безопасност, сигурност и устойчивост!", уверява в отговора си ресорният министър. 

Усилията вече са насочени към набиране на информация за технологичните особености при погребване на различните видове РАО и за приложение на различните технологични решения в другите страни. Като следваща стъпка се посочват целенасочените изследвания на геофизичните, хидроложките и геохимичните условия на площадки в страната. 

Референдум?

Получаването на съгласие от местното население е от ключово значение за реализацията на такъв тип проект. 

В бъдеще, когато има готовност за конкретно описание на технологичните решения по погребване на РАО, ще се премине към етапа на търсене на съгласие с местните общности", се казва още в отговора.

От МЕ разглеждат като най-ефективен в момента варианта на доброволния принцип – на местните общности в подходящите райони ще се даде възможност да решат дали на тяхна територия да има такива дейности чрез референдум.

Допълва се, че Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" има опит в работата с местните общности в района на Козлодуй и с. Нови хан, където експлоатира съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци. Там, със средства от Фонд РАО, всяка година се финансират инвестиционни и общи инициативи. Според МЕ този тип сътрудничество с местните се е доказало като много успешно и ще продължи и в бъдеще.