България се насочва към изграждане на хранилище за отработено ядрено гориво

Развитието на ядрената енергия в България неизбежно е свързано с решаването на проблема със съхранението на радиоактивни отпадъци. А мандатът да се строят нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“ вади на дневен ред казуси, неразрешени с десетилетия. Затова и започва да се говори за изграждане на хранилище за геоложко погребване на високоактивни ядрени отпадъци в България.

Темата е анализирана от Съвета за икономически анализи към Министерския съвет, който представи свое изследване, посветено на радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото. Автори на изследването са Петьо Бонев, Калоян Ганев и Ралица Симеонова-Ганева, членове на Съвета.

В ЕС стои темата, че всяка страна до 2050 г. трябва да е решила въпроса със дълбокото геоложко погребване на отработеното гориво или високоактивните отпадъци. Проектът беше анонсиран преди дни от енергийния министър Румен Радев, който уточни, че работата по него е в начална фаза и се търсят алтернативи за отработеното ядрено гориво от АЕЦ, което в момента се изнася за преработка в Русия. 

Разглеждат се различни технологии, включително разработени от САЩ и Франция", каза по време на ядрената конференция, организирана от Български атомен форум преди дни. 

Всъщност темата е залегнала и в бъдещото междуправителствено споразумение, което се очаква да бъде подписано този месец между България и САЩ. Освен сътрудничество по проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, то ще включва обмен на знания, опит, кадри, както и развитието на взаимни проекти за преработка и съхранение на високоактивни ядрени отпадъци.

Темата е деликатна

По традиция населението на България е положително настроено към атомната енергия за граждански цели – над 65% одобряват използването ѝ, а само 7% са твърдо против. Страната е на едно от челните места в Европа по одобрение, заедно с Франция и Швеция.

В момента в България, както и във всички други страни, съхраняващи радиоактивни отпадъци, съответните хранилища са с временен характер. Налице е научен консенсус, че от икономическа гледна точка, както и от гледна точка на безопасността, тези временни решения не са оптимални.

Специализираните анализи по отношение на високоактивните отпадъци сочат, че дългосрочно решение, осигуряващо необходимата безопасност, е т. нар. дълбоко геоложко погребване – хранилище, изградено на стотици метри под земната повърхност, което след „запълване“ се запечатва. Опитът на други страни сочи, че плановете за такива постоянни хранилища могат да предизвикат силна съпротива от страна на местното население. Подобна съпротива в отделни случаи е довела до прекратяването на подобни проекти.

Определяне на локация в България

Важно е да се отбележи, че идеята в България е в много първоначална фаза и не са обсъждани публично възможни локации за създаването на такова хранилище.

Определянето на локация обаче ще повдигне въпроса за приемането от местната общност. В анализа са разгледани резултатите от модел, базиран на принципите на публичния избор, който дава основа за демократично решение на проблема. Използваният подход съчетава референдум на местно ниво и различни варианти на икономически стимули: парични обезщетения, подобряване на инфраструктурата, стимулиране на местната икономика и др.

След изработването на списъка с възможни локации за геоложки хранилища въпросът, който трябва да се реши, е свързан с политическата легитимация, т.е. по какъв начин местната общественост участва в процеса на взимане на решение относно точната локация на дадено хранилище. Действащата в България стратегия залага два основни принципа в политиката по отношение на радиоактивните отпадъци – прозрачност и участие на населението.

У нас има междуведомствена група, която работи по актуализация на стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци в България между 2030 и 2050 г. Именно тогава засега се предвижда подобно съоръжение да влезе в експлоатация у нас.

Видове радиоактивни отпадъци

Радиоактивни отпадъци възникват при различни стадии на използването на ядрена енергия за граждански цели, в т.ч. при добива на уран, при смилането му във вид на т.нар. „жълта торта“ (yellowcake), при обогатяването му, при реакцията на ядрено делене, при управлението на отработено ядрено гориво (ОЯГ), както и при окончателното извеждане от експлоатация на даден ядрен реактор.

Най-общо казано, радиоактивните отпадъци се делят на ниско-, средно- и високоактивни. Нискоактивните и средноактивните краткоживеещи РАО подлежат на погребване в тъй наречено "Национално хранилище за радиоактивни отпадъци“, което до този момент се намира в процес на строителство. Междувременно, този тип РАО се съхраняват (в подходящи опаковки) в отделен обект за управление на РАО на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

Високоактивните отпадъци се характеризират с висока бета и гама активност, значително съдържание на алфаемитери и висока радиотоксичност и топлоотделяне. Това предполага, че те трябва да бъдат ефективно изолирани в продължение на стотици хиляди години

В момента в България, както и във всички други страни, съхраняващи радиоактивни отпадъци, съответните хранилища са с временен характер. Налице е научен консенсус, че от икономическа гледна точка, както и от гледна точка на безопасността, тези временни решения не са оптимални. Специализираните анализи по отношение на високоактивните отпадъци сочат, че дългосрочно решение, осигуряващо необходимата безопасност, е т. нар. дълбоко геоложко погребване – хранилище, изградено на стотици метри под земната повърхност, което след „запълване“ се запечатва. Дълбоко геоложко погребване в специални галерии, които се намират в земната кора на стотици метри под повърхността. Този вариант се счита и за най-надеждният що се касае за високоактивни отпадъци.