Един билет за влак, автобус и градски транспорт: Как ще работи националната система

Пътник да въведе откъде тръгва и докъде иска да стигне, да види на едно място възможните влакове, автобуси и линии на градския транспорт, времето за прекачване и актуалните закъснения, а впоследствие да плати целия маршрут с една трансакция. Това е практическата цел на проекта на Наредба за информационните системи за планиране и управление на обществения транспорт.

Качена е за обществено обсъждане със срок до 16 август. Промените са вследствие на приети миналата година изменения в Закона за обществения транспорт.

Документът урежда как съществуващите и бъдещите системи на държавата, общините и превозвачите трябва да бъдат свързани в обща национална цифрова инфраструктура.

Тя ще има три основни компонента. Националната точка за достъп ще събира и показва информацията за пътуванията. Националната система за единен превозен документ трябва да позволи купуването на общ билет. Интелигентната система за управление ще се използва от държавата и общините за наблюдение на реалното изпълнение на превозите, планиране на транспортните схеми и изчисляване на субсидиите и компенсациите.

Системата не започва изцяло от нулата. Публичният портал вече съществува и в него са публикувани първите набори от транспортни данни. Проектът на наредбата определя как платформата трябва да бъде допълнена, как ще се свърже със системите на останалите организации и кой ще отговаря за актуалността на информацията.

Този проект на наредба не трябва да се смесва с обсъждания по-рано проект на наредба за възлагането на железопътните услуги, в чието приложение са записани минималните стандарти за точност, чистота и капацитет на влаковете. Настоящият проект се отнася до цифровите системи на целия обществен транспорт.

Какво ще виждат пътниците?

Националната точка за достъп трябва да се превърне в общ портал за планиране на пътувания. В проекта на наредбата тя е определена като отворена система, която ще разполага с публичен уеб портал, карта и технически връзки, чрез които информацията ще може да бъде използвана и от други приложения.

На практика пътникът трябва да може да въведе началната и крайната точка на пътуването си и да получи маршрут, който комбинира различни видове транспорт. Например автобус до най-близката гара, влак до друг град и местна автобусна, трамвайна или метролиния до крайната дестинация.

За отделните части на маршрута трябва да се виждат разписанията, часовете на тръгване и пристигане, времето за прекачване, превозвачът, тарифите и начините за купуване на билет. Предвидена е информация и за достъпността на превозните средства и транспортните възли за хора с увреждания, наличието на Wi-Fi и условията за превозване на велосипеди.

В реално време трябва да се показват очакваните часове на пристигане, закъсненията, отменените курсове, промените в маршрутите и възможните алтернативни връзки. Когато информацията е технически налична, пътниците ще могат да проверяват и смяната на перони, затворени входове и дали асансьорите и ескалаторите работят.

Порталът ще включва не само класическия обществен транспорт. В него трябва да има данни за ремонти, аварии и ограничения по пътищата, свободни места в паркинги, зарядни станции и налични споделени велосипеди и други превозни средства.

Какво вече има в системата?

В публичната секция „Оператори“ към момента са представени пет организации.

„БДЖ – Пътнически превози“ е регистрирано като подател на данни и е отбелязано с два набора. „Бургасбус“, „Тролейбусен транспорт“ – Плевен и Центърът за градска мобилност в София са едновременно податели и ползватели на информацията. Министерството на транспорта също е регистрирано в системата, но към момента няма публикуван набор от данни.

Това показва, че техническата платформа вече функционира и в нея постъпва реална информация. Покритието обаче все още е ограничено – липсват данните на повечето общини, автобусни превозвачи, летища, пристанища и инфраструктурни оператори.

Следователно порталът все още не може да се използва за цялостно планиране на всяко пътуване. Това ще стане възможно едва когато повече организации започнат да подават пълни и редовно обновявани данни.

Кой ще подава информацията и къде?

Порталът няма сам да създава разписанията или да определя къде се намира даден автобус или влак. Данните трябва да идват от организациите, които ги притежават и отговарят за тях.

В проекта на наредбата като податели са посочени държавните и общинските органи, възложителите на обществени превози, превозвачите, Агенция „Пътна инфраструктура“, управителите на транспортната инфраструктура, операторите на паркинги и зарядни станции и доставчиците на услуги за споделена мобилност.

Летищните и пристанищните оператори и управителят на железопътната инфраструктура също трябва да предоставят информация. За летищата това включва закъснения, анулирани полети, терминали и гейтове, а за железопътната инфраструктура – промени на перони и коловози, затваряния, закъснения и отменени обслужвания. Най-просто казано, всеки трябва да подава информацията, за която отговаря.

Как ще се подава информацията?

Подаването ще става през административната среда на Националната точка за достъп. На публичния портал вече има секции „Оператори“ и „Каталог“, но самото въвеждане и актуализиране на данните ще се извършва след регистрация на съответната организация.

В Приложение № 1 към проекта е записано, че всеки подател първо трябва да премине еднократна регистрация чрез електронна форма в портала. Организацията посочва наименованието си, ЕИК и контактите на поне едно отговорно лице.

Администраторът проверява заявката и след одобрението създава профил и предоставя необходимите права за достъп. След това информацията ще се подава по два основни начина. Първият е чрез качване на файл в определения технически формат. Това може да се използва например при статични разписания, маршрути или списъци със спирки. Вторият е чрез автоматична връзка между собствената система на превозвача или институцията и Националната точка. Тази връзка, наричана API, позволява информацията да се предава без служител да я въвежда ръчно при всяка промяна.

Така системата на даден градски транспорт може автоматично да изпраща местоположението на автобусите, закъсненията и актуализациите на курсовете.

Преди публикуването Националната точка ще проверява автоматично дали данните са в правилния формат и съдържат необходимата информация. При успешна проверка те ще се появяват в публичния каталог. Ако бъдат открити грешки, подателят ще получава доклад, а информацията няма да бъде публикувана до отстраняването им.

Всеки подател ще носи отговорност за точността, пълнотата и навременното обновяване на собствените си данни. Ако две организации подадат противоречива информация, администраторът ще изисква несъответствието да бъде отстранено и дотогава ще определя кои данни да се показват като достоверни.

В приложението са определени и минимални честоти за актуализация. Местоположението на превозните средства трябва да се обновява на всеки 30 секунди, а прогнозите за пристигане и заминаване – всяка минута. Свободните места в паркинги с автоматизирани системи също трябва да се обновяват всяка минута. Промяната в статуса на зарядна станция трябва да се отразява до пет минути, а данните за потвърдени пътни инциденти и затваряния – с максимално забавяне от пет минути.

Проектът предвижда и публично табло, чрез което ще може да се следи дали отделните организации предоставят налични, пълни и актуални данни.

Информацията и билетът са две различни части

Националната точка за достъп ще показва възможните маршрути, разписанията и промените в движението. Самото плащане на пътуването обаче трябва да се извършва през отделен, свързан компонент – Националната система за единен превозен документ.

Чрез нея пътникът трябва да може да купи с една трансакция билет за целия маршрут, независимо от броя на прекачванията и вида на транспорта. Например документът може да включва автобус, влак и градски транспорт, когато съответните превозвачи са присъединени към системата.

Системата трябва да приеме плащането и след това да разпредели приходите между операторите, които са изпълнили отделните части на пътуването.

Единният билет ще може да се купува през мобилно приложение, публичен уеб портал, каси и автомати, както и чрез свързаните системи на превозвачите. Плащането трябва да бъде възможно с банкова карта и други широко разпространени електронни средства.

Билетът няма да бъде само в телефон. Проектът допуска физическа безконтактна карта, цифров портфейл или машинночетим код, включително QR код. За хората без смартфон трябва да се издава физически документ без допълнителна такса.

Съществуващите билетни системи на общините и превозвачите няма задължително да бъдат премахнати. Те обаче трябва да могат да обменят данни с националната система чрез отворени технически стандарти и интерфейси. Това означава, че местна карта или приложение може да продължи да се използва, но системата зад него трябва да може да работи и с общия национален билет.

Кога ще заработи пълноценно?

В проекта е предвидено наредбата да влезе в сила на 31 август 2026 г., ако бъде приета в предложения вид. До 1 януари 2027 г. задължените организации трябва да подадат наличните към момента актуални статични данни – например маршрутите, спирките, разписанията и тарифите.

Разработчиците и операторите на съществуващите системи за издаване, продажба и проверка на билети ще разполагат с 12 месеца от влизането на наредбата в сила, за да ги приведат към новите изисквания. При заложената дата това означава срок до 31 август 2027 г.

Тези срокове обаче не означават, че от началото или края на 2027 г. всеки пътник със сигурност ще може да купи един билет за произволен маршрут в страната. Проектът определя кога трябва да бъдат подадени съществуващите данни и кога билетните системи трябва да станат технически съвместими. В него не е посочена конкретна дата, от която единният билет ще бъде достъпен за всички маршрути, превозвачи и видове транспорт.

Пълноценното функциониране на услугата ще зависи от това колко бързо общините, превозвачите и останалите оператори ще се присъединят, дали ще подават информацията автоматично и навреме и дали националните системи ще бъдат изградени и тествани без забавяне.