Битката за критичните суровини се пренася в новия бюджет на ЕС

Докато Брюксел навлиза във финалния етап на преговорите за следващата си седемгодишна Многогодишна финансова рамка, зад бюджетния дебат се крие стратегически въпрос: готов ли е ЕС да инвестира в партньорствата и капацитета за преработка, необходими за осигуряване на критичните суровини, от които зависи индустриалното му бъдеще, пише Euronews.

Решенията, взети тази есен, ще помогнат да се определи дали ЕС ще остане зависим от контролираните от Китай технологии за преработка и през следващото десетилетие, или ще започне да диверсифицира доставките си чрез нови и надеждни партньори.

Способността на ЕС да си осигури достъп до редкоземни елементи, литий, кобалт и други критични суровини, както и до техните преработени форми, ще бъде един от ключовите фактори за постигането на основни стратегически цели: електрификация и декарбонизация на европейската икономика, укрепване на отбранителния капацитет и развитие на дигиталната индустрия и сектора на изкуствения интелект.

Държавните и правителствените ръководители не бива да изпускат от поглед значителните инвестиции, необходими за изграждането на сигурни и устойчиви вериги за създаване на стойност при критичните суровини, докато навлизат в трудните преговори за националните финансови вноски.

Постигането на споразумение за общия бюджет за периода 2028 – 2034 г. преди края на тази година е нещо повече от процедурен етап. То би гарантирало, че необходимото законодателство може да бъде прието през 2027 г. и че финансирането ще стане достъпно от януари 2028 г.

Стратегически зависимости

Необходимостта ЕС спешно да увеличи инвестициите в партньорства, свързани с критичните суровини, се засилва и от факта, че намаляването на зависимостта от китайската преработка и рафиниране няма да бъде евтино.

Контролът на Китай върху преработката и рафинирането остава огромен. Страната доминира при разделянето на редкоземни елементи, преработката на графит, производството на кобалтов сулфат и значителни части от рафинирането на никел. Последните ограничения върху износа показаха колко уязвими остават европейските индустрии, когато доставките са концентрирани в една-единствена държава.

Малко вероятно е проблемът да стане по-малко належащ тази есен.

Временното спиране от страна на Пекин на разширения контрол върху износа трябва да изтече в средата на ноември – само седмици след като ЕС и Китай се надяват да приключат търговските преговори, насочени към споровете за критичните суровини и по-широкото влошаване на двустранните отношения.

Партньорите също имат свои цели

Какъвто и да бъде резултатът от тези преговори, стратегическият извод за Брюксел е ясен: тъй като Китай все по-често използва като инструмент за натиск доминиращото си положение във веригите за създаване на стойност при критичните суровини – а Съединените щати също вече не могат да бъдат разглеждани като напълно надежден партньор – ЕС се нуждае от алтернативни партньори.

Тази необходимост от диверсификация накара ЕС да задълбочи ангажимента си към богати на ресурси държави в Африка, Азия и Латинска Америка, където се намира по-голямата част от световните находища на критични суровини.

Тези богати на ресурси държави ясно заявиха очакванията си: те искат инвестиции в местна преработка, трансфер на технологии и по-справедливо разпределение на финансовите рискове, вместо да бъдат ограничавани единствено до ролята на доставчици на суровини.

Икономическата логика прави аргументите им убедителни. Например стойността на търгуваната в световен мащаб кобалтова руда възлиза едва на няколкостотин милиона долара годишно, докато батериите и електромобилите, произвеждани с нейна помощ, генерират стойност, измервана в стотици милиарди.

Затова не е изненадващо, че страните производителки все по-често отказват да останат блокирани на етапа с най-ниска добавена стойност във веригата на доставки и се стремят по-голяма част от тази стойност да остава в собствените им икономики.

Противоречия, които трудно могат да бъдат пренебрегнати

В приетия през 2024 г. Акт за критичните суровини ЕС призна тази необходимост и се ангажира да подкрепя индустриалното развитие в партньорските държави. Водещите проекти на ЕС в Глобалния юг обаче показват колко много работа все още предстои.

От шестте стратегически проекта, определени по силата на Акта за критичните суровини в Бразилия, Казахстан, Мадагаскар, Малави, Южна Африка и Замбия, четири продължават да бъдат съсредоточени върху добива, докато преработката се извършва в други държави – в някои случаи и в самата Европа.

Двата проекта, които включват и местна преработка, изостават от графика и все още очакват обещаната им финансова и техническа подкрепа.

Противоречието трудно може да бъде пренебрегнато. Брюксел говори за насърчаване на създаването на добавена стойност на местно ниво, но портфолиото му от проекти продължава да отразява традиционния добивен модел: суровините се извличат в чужбина, а се преработват другаде. Разминаването между заявените намерения и реалните действия рискува да подкопае доверието в ЕС като дългосрочен индустриален партньор.

Възможност, която трябва да бъде използвана

Именно тук следващата Многогодишна финансова рамка придобива решаващо значение.

Ако новият инструмент „Глобална Европа“ – основният финансов механизъм на ЕС за международни партньорства – осигури специално финансиране за изграждане на капацитет за преработка в партньорските държави, проектите за критични суровини вече няма да бъдат принудени да се конкурират с широк кръг други външнополитически приоритети.

Тогава Брюксел би получил реален шанс да преодолее разликата между обещанията и изпълнението им.

Не по-малко важно е, че това би могло да създаде модел за по-широкото ангажиране на ЕС по отношение на критичните суровини в Глобалния юг – от инициативите по „Глобален портал“ и стратегическите партньорства до бъдещите търговски споразумения.

Необходимите средства ще бъдат значителни. Изграждането на мощности за преработка, подпомагането на трансфера на технологии и споделянето на инвестиционните рискове с партньорските държави е далеч по-мащабно начинание от простото внасяне на суровини.

Но именно в това е същността. Освобождаването от хватката на Китай върху веригите за създаване на стойност при критичните суровини има своята цена. Въпросът е дали Европа е готова да я плати.

Ако отговорът е „да“, ползите могат да бъдат значителни. Богатите на ресурси партньори ще получат възможността за индустриално развитие, за което все по-настойчиво настояват, а ЕС ще си осигури по-устойчиви вериги за създаване на стойност и постепенно ще намалява зависимостта си от китайската преработка и рафиниране.

Макар че Китай ще остане незаменим фактор в много от веригите за критични суровини още дълги години, целта трябва да бъде изграждането на по-широка база за преработка в партньорските държави, което в дългосрочен план ще направи както ЕС, така и неговите партньори по-малко уязвими при прекъсвания на доставките. И двете страни биха спечелили.

Ако отговорът е „не“, резултатът също е ясен. Без промяна във финансовите механизми проектите за критични суровини ще останат хронично недофинансирани, а богатите на ресурси партньори ще продължат да търсят възможности другаде – най-вероятно в Китай.

ЕС ще продължи да говори за диверсификация, докато остава зависим именно от веригите за създаване на стойност, от които се стреми да се освободи. Многогодишната финансова рамка дава възможност този порочен кръг да бъде прекъснат.

Брюксел трябва да се възползва от нея.

Автор е Нора Кюрцдьорфер. Тя е старши изследовател в Мюнхенската конференция по сигурността (MSC), където ръководи проекта на MSC за геоикономика „Beyond Lose-Lose“, финансиран от фондация „Меркатор“, и е специалист в областта на взаимодействието между икономическата политика и политиката за сигурност. Тя е също асоцииран изследовател от програмата NextGen към Колежа по отбрана на НАТО в Рим и има докторска степен от училището „Херти“.