Единният цифров пазар – новата цел на Европа

В най-скоро време Европейската комисия ще представи Стратегия за Единен цифров пазар, който е сред най-важните приоритети на Комисията Юнкер. Това заяви вицепрезидентът на ЕК Андрус Ансип на дискусия, посветена на електронното управление и дигиталното предприемачество, предаде репортер на Economic.bg.

Организатори на събитието бяха евродепутатът Ева Паунова, в сътрудничество с Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и ЕК. Присъстваха министрите Томислав Дончев и Ивайло Московски, многобройни български и чужди предприемачи от IT сектора, депутати, висши служители на ЕК, представители на браншови организации в IT сферата и медии. Участие взе и премиерът Бойко Борисов, чийто добри приятелски отношения с Ансип не останаха скрити.

Ансип, който е бивш министър-председател на „дигиталното чудо“ Естония и отговаря за Единния цифров пазар в новата ЕК, изтъкна ролята на цифровизацията за развитието на модерна Европа. Той наблегна на ползите от електронното управление и многобройните е-услуги, които в голяма степен биха облекчили потребители, институции и частен бизнес.

Вицепрезидентът на ЕК даде за пример родната си Естония, която през последните няколко години се превърна в еталон за успешна повсеместна електронизация. Над 1 млн. е-подписа се използват ежеседмично в балтийската държава и това пести милиони на данъкоплатците. Административните, здравните и почти всички видове публични услуги също са електронни.

В Естония се прилага принципът на еднократно подаване на информацията – всеки потребител, независимо дали е физическо или юридическо лице, подава данните си само веднъж, след което държавната и местните администрации са длъжни да разполагат с тях и да ги използват при нужда. Институциите нямат право да му ги искат втори път и това е регламентирано със закон.

Самият Ансип даде пример как след изтичането на старата, е получил новата си шофьорска книжка по пощата, без изобщо да се налага да ходи до полицейско ведомство.

Цифровизацията на публичните услуги има и други позитиви, тя ускорява процесите в бизнеса, може да се приложи при кандидатстването за европейски проекти и намалява до минимум корупцията. Чрез нея се пестят сериозни суми – в Италия например електронното кандидатстване по обществени поръчки икономисва почти 3 млрд. евро годишно. Според изчисленията, ако процесът на дигитализация се приложи успешно в целия ЕС, това би спестило до 10 млрд. евро на година.

Kакъв е българският сценарий?

В България все още сме доста назад в сферата на електронните услуги. Отделени са 118 млн. евро за модернизиране на публичната ни администрация и по думите на участниците в дискусията, това е водещият приоритет на всички фирми. Т.нар. електронно правителство отдавна не е лукс, а необходимост, особено предвид все по-голямата мобилност на българското население.

Вицепремиерът и министър по управление на евросредствата Томислав Дончев изтъкна дигитализацията като приоритет номер 1 на управляващите. Той обеща новият закон за обществените поръчки да е факт в средата на годината, както и да се създаде специализиран електронен отдел за тях, ресурсно подсигурен от Оперативна програма Добро управление (ОПДУ). Важна роля играе Информационната система за управление и наблюдение (т.нар. ИСУН 2020), която е ключът към онлайн кандидатстване и оценяване на проектите.

Вицепремиерът изтъкна цифровизацията като пряко свързана с конкурентоспособността, изказа положителна оценка за големите инфрастктурни проекти на правителството, но уверено заяви, че за него най-бързите магистрали безспорно са дигиталните.

Министърът на транспорта, IT и съобщенията Ивайло Московски заяви, че се работи върху интегрираност между публичните регистри. Той обяви, че законът за електронната идентификация ще бъде внесен в деловодството на Парламента още през следващата седмица. Московски изтъкна, че се работи върху обезпечаването с широколентов интернет на 30 по-слабо развити области, което трябва да е факт до края на 2015 г. Той разкри за трансгранично сътрудничество между най-бедните региони на България, Сърбия и Румъния с цел обединяване на оптичната мрежа, широколентов интернет и развиване на високи технологии.

Министърът изтъкна важната роля на Съвета за електронно управление, в рамките на който си сътрудничат държавата и частния бизнес и където се координират всички идеи и действия за постепенното въвеждане на дигиталната администрация. Системите се изработват изцяло от частни компании, като така се стимулира бизнеса.

Премиерът Бойко Борисов също наблегна на приятелските отношения с комисар Ансип, с когото го свързва дългогодишно добро познанство и чести контакти по време на срещите на върха на ЕС. Той изтъкна как България се учи от естонския опит в областта на контрола по пътищата, електронното здравеопазване, контрола на митниците и борбата с контрабандата, доставянето на широколентов интернет дори в най-отдалечените и малки населени места. Всичко това създава възможности за бизнеса и потребителите и в крайна сметка води до благоденствие.

Борисов похвали представителите на родния IT сектор, който е сред водещите в европейски мащаб и осигурява около 10% от БВП на България. Той посочи страната ни като перфектна дестинация както за наши, така и за чужди IT фирми и специалисти.

В събитието взеха участие още редица специалисти, а със съдействието на госпожа Паунова дигитални предприемачи проведоха експертен дебат, на който се дискутираха добри практики и различни полезни иновации.

След мащабния експертен и политически дебат стана ясно едно – България и Европа упорито вървят по пътя на дигитализацията и ще си сътрудничат активно в тази обща кауза. Защото са сигурни, че ще спечелят от нейното реализиране.