Една спирка преди Шенген
Интеграцията ни в тази европейска зона отново се отложи, но резултатите са съразмерни на усилията
Снимка: Pexels
~ 4 мин.
Тони Григорова Приемането на България в Шенгенското пространство не е само въпрос на престиж, а и на редица удобства, които имат икономическо измерение. Стана така, че през декември 2022 г. пак си помислихме, че вратите се отварят пред нас в Шенген. С Румъния обаче пак оставаме на предпоследната спирка. Само Хърватия стигна крайната дестинация.
Вярвахме ли наистина, че ще ни посрещнат с „Добре дошли“, след всичката вялост в опитите Западът да забележи усилията ни да преминем тази фаза от икономическата си интеграция… Нека през 2023 не се сетим пак в края на годината, че имаме такава цел.
Предлагаме две гледни точки по темата:
Милен Керемедчиев, външнополитически анализатор:
Проблемът има три важни съставки
Позитивното решение ще дойде след много работа вътре в страната, но и на дипломатическия фронт
Защо България и Румъния не са в Шенген? Този въпрос вече15 години мори българските политици и не дава мира на европейските чиновници. Къде всъщност е основният проблем? Дали не сме жертва на външнополитически проблеми на други държави членки? В продължение на 15 години чуваме едни и същи аргументи от Нидерландия, която казва че
може би технически България е подготвена
за членство в Шенген, но основният проблем са борбата с корупцията, борбата с организираната престъпност и липсата на върховенство на закона.
Защо тези три съставки са толкова важни? Основната теза на нашите опоненти е, че може би ние имаме необходимата техника и жива сила на границите, но ако срещу „финансово стимулиране“ определен служител изключи компютъра, завърти камерата или изгаси датчика, той подпомага безпроблемното преминаване на нелегални емигранти.
Тяхната крайна дестинация са най-вече държавите членки на шенгенското пространство.
Мигрантският натиск през нашите граници
се е увеличил близо четири пъти в сравнение с предишни години и голямата част от този трафик се насочва към Нидерландия, Швеция, Австрия, Германия, като поема по своя европейски път от България и Румъния.
И в момента изпращаме сигнали за това, че не пазим ефективно границата си, допускаме съмнения за корупция, които през годините бяха свързани и с изграждане на оградата по нашата граница - добре помните огромните корупционни скандали до нейното завършване.
Но докато България не покаже
реални резултати в борбата с корупцията
критиките към нас ще продължават да са актуални.
Факт е, че безпроблемното придвижване на хора и стоки в Шенгенското пространство, но при засилена защитата на външните граници, е в полза за българските граждани. Затова осъществяването на силна медийна кампания в България е от голяма важност. А след това ни трябва активна външна политика за убеждаването на всички държави членки, че България наистина е готова за Шенген. От президента до министъра на външните работи, както и всеки представител на държавната администрация, всички и по всеки повод трябва да продължават да говорят с нашите европейски партньори по тази тема. Вярвам, че
целенасочена и добре фокусирана кампания
в следващите месеци може наистина да допринесе и в края следващата година да имаме позитивно решение за влизането на България в Шенген. Но дотогава трябва да дадем на нашите европейски партньори убедителни доказателства за това, че корумпирани служители са изправени пред закона и са понесли отговорност, че границата е доизградена и с европейски средства, че има засилено сътрудничество с „Фронтекс“, че сме поискали и получили допълнителна физическа и техническа помощ от страните членки.
Чака ни активна работа, преди да излезем с конкретни и безспорни резултати и с увереност, че отговаряме на критериите. Тогава ще видим какви ще са аргументите на страните, които са наши опоненти.
Д-р Ясен Николов, адвокат в Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“:
Политиците ни да отстояват българския интерес
Имаме икономически ползи от падането на вътрешния граничен контрол
Когато Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург създават Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) през 1957 г., следвайки успеха на учредената няколко години по-рано Европейска общност за въглища и стомана, държавите учредителки си поставят задачата постепенно да формират вътрешен пазар. Целта е в рамките на този пазар да бъде гарантирано
свободното движение на производствени фактори
сред които стоки, работници, услуги и капитали. Предвидена е също и възможността за упражняване на свободните професии или регистрирането на търговски дружества, техни дъщерни дружества и клонове чрез свободата на установяване.
Идеята на вътрешния пазар е лесна за обяснение. Икономическата интеграция между държавите се задълбочава по такъв начин, че всеки национален пазар да е част от един общ пазар, в който няма бариери пред свободното движение. Така гражданите от всяка от страните може
да работят безпрепятствено в други държави
произведените стоки може да бъдат продадени на така формирания общ пазар, a предоставянето на услуги и инвестирането в проекти в други държави е облекчено.
През 1985 г. част от страните членки на Европейските общности подписват в Шенген споразумение, което гарантира поетапното премахване на граничния контрол по вътрешните граници и създава условия за наказателноправно сътрудничество между участващите държави. Фактическо премахване на вътрешния граничен контрол между страните в Шенгенското пространство ще видим едва през 1995 г. Оттогава в това пространство вътрешният граничен контрол се възстановява в отделни случаи при изключителни обстоятелства – както беше при прилагането на мерките срещу разпространението на коронавируса. В Шенгенското споразумение са включени част от държавите членки на Евросъюза, но има и нечленуващи в ЕС.
Присъединяването към Шенгенското пространство е важно за България, защото носи съществени икономически ползи за всяка от участващите държави и представлява съществена предпоставка за безпроблемното
функциониране на единния вътрешен пазар
в рамките на ЕС. Това е така, доколкото участието в него позволява безпрепятственото пътуване на милиони граждани между отделните страни членки, за да учат, да работят и да посещават близките си, без да се налага преминаване през граничен контрол.
Шенгенското пространство предоставя възможността за пряк обмен на информация и по-добри системи за комуникация между полицейските органи, оперативна взаимопомощ, което е важно за борбата с организираната престъпност, трафика на хора и незаконната миграция. Ето защо е от голяма важност българската политическа класа да отстоява ясно и категорично интереса на България от участие в Шенгенското пространство.
