Едва 7% от завършилите у нас се реализират по специалността си

Образователната ни система е изправена пред дилемата - количество или качество, смята Ивайло Здравков

Едва 7% от завършилите у нас се реализират по специалността си
5226 ~ 6 мин. четене
Автор: Божидара Иванова

Ивайло Здравков е млад предприемач, който успява да създаде устойчив бизнес. За разлика от стандартния път на младите хора да завършат първо висше образование, той развива свой бизнес, участва в учредяване на "Асоциация за развитие на българския спорт" и след години прави осъзнат избор какво и защо иска да изучава. Развива собствена компания, като участва и в множество европейски проекти, реализирани от неправителствени организации в страната и чужбина, за да бъде по-полезен за общността в сферата, която го мотивира и вдъхновява - спорта. За пътят на младите и възможностите пред тях Economic.bg разговаря с Ивайло Здравков:

- Кои специалности са най-атрактивни за младите хора в България?

В България акредитираните висши училища са 52, като всяко предлага различни специалности. Според мен атрактивността им следва да се разглежда от две гледни точки. От една страна, разбира се е важно да се търси връзката между образованието и пазара на труда, за да може да бъдат преодолени високите нива на младежка безработица и максимално много млади хора да намират реализация след завършването си. В ЕС има около 2 милиона свободни работни места в сферата на информационните технологии, инженерството, математиката и природните науки. От друга страна, следва да подходим с предприемаческа нагласа към недотам на пръв поглед атрактивни специалности, тъй като всяка една от тях крие потенциал, стига да бъде развита по креативен и иновативен начин.

Най-важното е младите хора да изберат специалност, в която да припознаят своята перспектива, да учат с удоволствие, а не за диплома, защото само работа, която носи удовлетворение е предпоставка за пълноценно професионално развитие.

- Те отговарят ли на нуждите на пазара на труда?

Както казах някои от тях да, но това не означава, че други не биха могли да бъдат добър старт за млади предприемачи в неразвити ниши за страната. Изключително важно е, да може студентите да се докосват до практиката не на финала на своето следване, а още от първи курс. Също така е изключително важно да има образователната и професионална ориентация още преди завършване на средното образование, както и през първите години от следването.

Мисля, че по инициатива на студентските съвети в съответните висши училища и в тясно сътрудничество с академичното ръководство може да се установят все по-активни взаимоотношения с бизнеса, чрез възможности за стажове и гост-лектори от различни сфери, неправителствени организации, работещи по проекти за неформално образование, както и по-видими действия с центровете за кариерна ориентация.

- Продължава ли тенденцията младите хора да избират непросперитетни специалности?

Не бих казал, че има непросперитетна специалност, а по-скоро има студенти, които могат да бъдат много по-добри професионалисти в сфера, различна от избраната. Ранното кариерно ориентиране и мотивацията на децата и подрастващите да открият в най-ранна възраст какво ги прави щастливи и пълноценни, би могло да предотврати липсата на професионална реализация в бъдеще. Ако имате дете, което има творчески заложби, да изучава икономическа специалност би било загуба на способностите му, при условие, че много по-успешно би се реализирало в друга специалност. Не е необходимо всички да сме еднакви, а напротив - образователната система трябва да подобрява силните ни страни и да ни дава липсващите теоретични и практически знания, за да бъдем добри в специалисти, конкурентни на вътрешния и външния пазар.

- Какъв процент от завършилите се реализират успешно в професията, в която са учили?

Според данни на Министерство на образованието и науката, за 2015 година безработицата сред завършилите е 12 процента, а приложението на придобитото висше образование и реализацията по призвание обаче е едва 7%, така че следва да бъдат положени усилия за коригиране на тези резултати.

- Трябва ли да се промени нещо, за да се увеличи процентът на реализирани млади специалисти?

В сферата на висшето образование в България е необходима реформа, фокусирана върху нуждите на студентите, университетите и на икономиката. Важно е студентите и тяхното мнение да бъде взето под внимание в тази реформа, за да даде устойчиви резултати. Младите трябва да бъдем включени във формулирането на ключовите решения във висшето образование. 

Има разнообразни инструменти, които биха могли да се приложат както в посока приоритетно финансиране на неперспективни специалности, така и в посока на приоритетно финансиране на най-интересните и търсени такива. Но всичко трябва да се направи на база на дълбоки проучвания на пазара на труда, образователните програми и нуждите на студентите. От друга страна, създаването на целенасочени програми за практическо обучение на студентите би спомогнало те да натрупат опит още по време на обучението си и да бъдат подготвени за момента, в който да започнат реалното си професионално развитие. 

Длъжни сме не само пред самите себе си, но и пред бъдещите студенти и обществото като цяло, за да гарантираме устойчивото развитие на всички сектори в България.

- Смятате ли, че приемът в българските университети е по-голям от необходимото и това е една от причините младите да не могат да се реализират по специалността си?

Всеки има право на достъп до образование, но не трябва да залитаме в хипотезата да произвеждаме професионални безработни. Количеството обаче не трябва да бъде за сметка на качеството. В последните години забелязваме успех при висши учебни заведения, които създадоха нови бакалавърски и магистърски програми, за да бъдат атрактивни за бъдещите висшисти, но и да дадат по-добър шанс за бърза и адекватна реализация на пазара на труда. Нека не подминаваме и демографската ситуация в страната, която вече принуждава университетите да се борят за студенти и отново откриваме дилемата - количество или качество търсим в завършващите висше образование в България?

- Каква е причината едни от най-добрите ни кадри да търсят работа навън?

В ситуация на икономическа криза, в каквато се намира не само България, но и Европа, е нормално всеки да търси своята най-добра реализация. Покрай работата ми по европейски проекти, комуникирам с много млади специалисти в различни сфери от цяла Европа, като наблюдавам подобни действия и от тяхна страна или казано по друг начин - пазарът определя търсенето. 

Тенденции за промяна на локацията за намиране на добра професионална реализация не са традиционни за България, но в много държави ги откриваме като честа практика. Разбира се, това не трябва да ни успокоява, а напротив - да ни мотивира да търсим възможности за изграждане на стратегии и политики за задържане на тези кадри, като им осигурим атрактивни възможности и тук.

- Как би могла да се предотврати емиграцията на млади специалисти?

Емиграцията на млади специалисти би могла да се предотврати с целенасочена държавна политика, чрез която да се стимулира предприемчивостта на младите хора, да се мотивират да бъдат активни и да създават дори свои предприятия, които чрез менторски програми и инструменти за създаване на бизнес модели да ги превръщат в двигател на обществото ни. 

От друга страна, държавата следва да се ангажира пряко и непряко не само с обучението на студентите, но и с тяхната реализация като специалисти. Това би могло да се случи чрез между секторен подход, който да обедини усилията на образователната и социалната система за борба с безработицата сред младите, гарантиране на справедливи условия на труд и мотивация да се развиват в България.

- Има ли реална връзка между бизнеса и образователните институции в България? Какво може да се подобри?

Все по-осезаема е необходимостта от връзката между бизнеса и образователните институции в България. Някои специалности са толкова търсени и желани от бизнеса, че предлагат какви ли не маркетингови похвати при подбора и намирането на специалисти. Не е рядко явление когато компании набират специалисти вече не само от висшите училища, но и от профилираните или професионални гимназии.

Според мен настъпва времето, в което все повече хора от реалния бизнес трябва да навлязат в образователната система и като експерти да споделят на студентите опит от практиката си. Това и в момента се случва и дава отлични резултати и у нас и по света, но по мое мнение, в България все още не е силно разпространена практика и би могло да се насърчи и увеличи във всички сфери.  

Подкрепи Economic.bg