Едва 7% от завършилите у нас се реализират по специалността си
Образователната ни система е изправена пред дилемата – количество или качество, смята Ивайло Здравков

Ивайло Здравков е млад предприемач, който успява да създаде устойчив бизнес. За разлика от стандартния път на младите хора да завършат първо висше образование, той развива свой бизнес, участва в учредяване на "Асоциация за развитие на българския спорт" и след години прави осъзнат избор какво и защо иска да изучава. Развива собствена компания, като участва и в множество европейски проекти, реализирани от неправителствени организации в страната и чужбина, за да бъде по-полезен за общността в сферата, която го мотивира и вдъхновява - спорта. За пътят на младите и възможностите пред тях Economic.bg разговаря с Ивайло Здравков.
Кои специалности са най-атрактивни за младите хора в България?
В България акредитираните висши училища са 52, като всяко предлага различни специалности. Според мен атрактивността им следва да се разглежда от две гледни точки. От една страна, разбира се е важно да се търси връзката между образованието и пазара на труда, за да може да бъдат преодолени високите нива на младежка безработица и максимално много млади хора да намират реализация след завършването си. В ЕС има около 2 милиона свободни работни места в сферата на информационните технологии, инженерството, математиката и природните науки. От друга страна, следва да подходим с предприемаческа нагласа към недотам на пръв поглед атрактивни специалности, тъй като всяка една от тях крие потенциал, стига да бъде развита по креативен и иновативен начин.
Най-важното е младите хора да изберат специалност, в която да припознаят своята перспектива, да учат с удоволствие, а не за диплома, защото само работа, която носи удовлетворение е предпоставка за пълноценно професионално развитие.
Те отговарят ли на нуждите на пазара на труда?
Както казах някои от тях да, но това не означава, че други не биха могли да бъдат добър старт за млади предприемачи в неразвити ниши за страната. Изключително важно е, да може студентите да се докосват до практиката не на финала на своето следване, а още от първи курс. Също така е изключително важно да има образователната и професионална ориентация още преди завършване на средното образование, както и през първите години от следването.
Мисля, че по инициатива на студентските съвети в съответните висши училища и в тясно сътрудничество с академичното ръководство може да се установят все по-активни взаимоотношения с бизнеса, чрез възможности за стажове и гост-лектори от различни сфери, неправителствени организации, работещи по проекти за неформално образование, както и по-видими действия с центровете за кариерна ориентация.
Продължава ли тенденцията младите хора да избират непросперитетни специалности?
Не бих казал, че има непросперитетна специалност, а по-скоро има студенти, които могат да бъдат много по-добри професионалисти в сфера, различна от избраната. Ранното кариерно ориентиране и мотивацията на децата и подрастващите да открият в най-ранна възраст какво ги прави щастливи и пълноценни, би могло да предотврати липсата на професионална реализация в бъдеще. Ако имате дете, което има творчески заложби, да изучава икономическа специалност би било загуба на способностите му, при условие, че много по-успешно би се реализирало в друга специалност. Не е необходимо всички да сме еднакви, а напротив - образователната система трябва да подобрява силните ни страни и да ни дава липсващите теоретични и практически знания, за да бъдем добри в специалисти, конкурентни на вътрешния и външния пазар.
Какъв процент от завършилите се реализират успешно в професията, в която са учили?
Според данни на Министерство на образованието и науката, за 2015 година безработицата сред завършилите е 12 процента, а приложението на придобитото висше образование и реализацията по призвание обаче е едва 7%, така че следва да бъдат положени усилия за коригиране на тези резултати.
Трябва ли да се промени нещо, за да се увеличи процентът на реализирани млади специалисти?
В сферата на висшето образование в България е необходима реформа, фокусирана върху нуждите на студентите, университетите и на икономиката. Важно е студентите и тяхното мнение да бъде взето под внимание в тази реформа, за да даде устойчиви резултати. Младите трябва да бъдем включени във формулирането на ключовите решения във висшето образование.
Има разнообразни инструменти, които биха могли да се приложат както в посока приоритетно финансиране на неперспективни специалности, така и в посока на приоритетно финансиране на най-интересните и търсени такива. Но всичко трябва да се направи на база на дълбоки проучвания на пазара на труда, образователните програми и нуждите на студентите. От друга страна, създаването на целенасочени програми за практическо обучение на студентите би спомогнало те да натрупат опит още по време на обучението си и да бъдат подготвени за момента, в който да започнат реалното си професионално развитие.
Длъжни сме не само пред самите себе си, но и пред бъдещите студенти и обществото като цяло, за да гарантираме устойчивото развитие на всички сектори в България.
Смятате ли, че приемът в българските университети е по-голям от необходимото и това е една от причините младите да не могат да се реализират по специалността си?
Всеки има право на достъп до образование, но не трябва да залитаме в хипотезата да произвеждаме професионални безработни. Количеството обаче не трябва да бъде за сметка на качеството. В последните години забелязваме успех при висши учебни заведения, които създадоха нови бакалавърски и магистърски програми, за да бъдат атрактивни за бъдещите висшисти, но и да дадат по-добър шанс за бърза и адекватна реализация на пазара на труда. Нека не подминаваме и демографската ситуация в страната, която вече принуждава университетите да се борят за студенти и отново откриваме дилемата - количество или качество търсим в завършващите висше образование в България?
Каква е причината едни от най-добрите ни кадри да търсят работа навън?
В ситуация на икономическа криза, в каквато се намира не само България, но и Европа, е нормално всеки да търси своята най-добра реализация. Покрай работата ми по европейски проекти, комуникирам с много млади специалисти в различни сфери от цяла Европа, като наблюдавам подобни действия и от тяхна страна или казано по друг начин - пазарът определя търсенето.
Тенденции за промяна на локацията за намиране на добра професионална реализация не са традиционни за България, но в много държави ги откриваме като честа практика. Разбира се, това не трябва да ни успокоява, а напротив - да ни мотивира да търсим възможности за изграждане на стратегии и политики за задържане на тези кадри, като им осигурим атрактивни възможности и тук.
Как би могла да се предотврати емиграцията на млади специалисти?
Емиграцията на млади специалисти би могла да се предотврати с целенасочена държавна политика, чрез която да се стимулира предприемчивостта на младите хора, да се мотивират да бъдат активни и да създават дори свои предприятия, които чрез менторски програми и инструменти за създаване на бизнес модели да ги превръщат в двигател на обществото ни.
От друга страна, държавата следва да се ангажира пряко и непряко не само с обучението на студентите, но и с тяхната реализация като специалисти. Това би могло да се случи чрез между секторен подход, който да обедини усилията на образователната и социалната система за борба с безработицата сред младите, гарантиране на справедливи условия на труд и мотивация да се развиват в България.
Има ли реална връзка между бизнеса и образователните институции в България? Какво може да се подобри?
Все по-осезаема е необходимостта от връзката между бизнеса и образователните институции в България. Някои специалности са толкова търсени и желани от бизнеса, че предлагат какви ли не маркетингови похвати при подбора и намирането на специалисти. Не е рядко явление когато компании набират специалисти вече не само от висшите училища, но и от профилираните или професионални гимназии.
Според мен настъпва времето, в което все повече хора от реалния бизнес трябва да навлязат в образователната система и като експерти да споделят на студентите опит от практиката си. Това и в момента се случва и дава отлични резултати и у нас и по света, но по мое мнение, в България все още не е силно разпространена практика и би могло да се насърчи и увеличи във всички сфери.