ЕК: България не прави почти нищо срещу замърсяването
Страната ни е една от държавите членки с най-голяма смъртност заради мръсния въздух
2141
~ 2 мин. четене
Въпреки продължаващите инвестиции в изграждането на необходимата инфраструктура, подкрепена главно с финансиране от ЕС, България все още изостава значително от стандартите за пречистване на градските отпадъчни води. Това едно от заключенията от прегледа на ЕК на изпълнението на политиките в областта на околната среда.
Едва 26% от отпадъчните води се събират, 20.4% от събраното количество се подлага на вторично пречистване, а 6.7% от събраните отпадъчни води се подлагат на по-строга обработка, гласи част от доклада на ЕК. Институцията добавя, че населените места, които не отговарят на изискванията, се нуждаят от допълнителни инвестиции в мрежи за събиране и пречиствателни станции с приблизителна стойност над 2 млрд. евро.
Еврокомисията също така отбелязва, че България е една от държавите членки с най-голяма смъртност и скъсяване на средната продължителност на живота заради мръсния въздух. Сред лидерите сме и по излагане на гражданите на микрочастици.
Според Европейската агенция по околна среда замърсяването на въздуха е довело до около 15 200 случая на преждевременна смърт в България през 2015 г. Основните източници на замърсяване на въздуха от прахови частици (прах) са битовото отопление и транспортът. Старите автомобили повишават риска от надвишаване на емисиите на азотни оксиди, пише в доклада на ЕК.
Институцията отбелязва, че макар скоро да е приела промени в нормативната си база, които са стъпка в правилната посока, България все още не е предприела практически структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на целите за качеството на въздуха със специфични ключови секторни политики (като климат, енергетика, транспорт).
Като цяло ЕК заключава, че напредъкът в справянето със замърсяването на въздуха в страната ни е ограничен до приемането на правни актове и че към настоящия момент все още не е отчетено ефективното им прилагане на практика.
Едва 26% от отпадъчните води се събират, 20.4% от събраното количество се подлага на вторично пречистване, а 6.7% от събраните отпадъчни води се подлагат на по-строга обработка, гласи част от доклада на ЕК. Институцията добавя, че населените места, които не отговарят на изискванията, се нуждаят от допълнителни инвестиции в мрежи за събиране и пречиствателни станции с приблизителна стойност над 2 млрд. евро.
Еврокомисията също така отбелязва, че България е една от държавите членки с най-голяма смъртност и скъсяване на средната продължителност на живота заради мръсния въздух. Сред лидерите сме и по излагане на гражданите на микрочастици.
Според Европейската агенция по околна среда замърсяването на въздуха е довело до около 15 200 случая на преждевременна смърт в България през 2015 г. Основните източници на замърсяване на въздуха от прахови частици (прах) са битовото отопление и транспортът. Старите автомобили повишават риска от надвишаване на емисиите на азотни оксиди, пише в доклада на ЕК.
Институцията отбелязва, че макар скоро да е приела промени в нормативната си база, които са стъпка в правилната посока, България все още не е предприела практически структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на целите за качеството на въздуха със специфични ключови секторни политики (като климат, енергетика, транспорт).
Като цяло ЕК заключава, че напредъкът в справянето със замърсяването на въздуха в страната ни е ограничен до приемането на правни актове и че към настоящия момент все още не е отчетено ефективното им прилагане на практика.
