Електронните обществени поръчки трябва да са приоритет

Честите промени в законите и мениджмънта и недостатъчният контрол са основните слабости при европейски проекти, посочва Ивайло Стоянов, експерт по обществени поръчки

Ивайло Стоянов:

Електронните обществени поръчки трябва да са приоритет

Снимка: Стоян Йотов

4676 ~ 8 мин. четене
Автор: Стилиян Гребеничарски

За промените в нормативната база, предизвикателствата и хоризонтите за развитие пред сектора на обществените поръчки, economic.bg разговаря с Ивайло Стоянов, експерт по обществени поръчки.

Г-н Стоянов, Какви са предизвикателствата след промените в Закона за обществените поръчки?

С последните промени се въведоха редица нови изисквания по отношение повишаване публичността на процедурите и изпълнението на договорите, намаляване на административната тежест за бизнеса, подпомагане участието на малките и средни предприятия и др. Сред новите задължения най-сериозно място има драстичното увеличаване документите, които възложителят трябва да публикува на своя профил на купувача. За възложителите това доведе до допълнителен разход на средства и човешки ресурс за изпълнение на изискването. Мерките за максимална прозрачност на публичните средства увеличиха страховете, че публикуването на задължителните приложения към договора (сред които техническото и ценово предложение на участниците) може да доведе до нарушаване на търговските им тайни и лоялната конкуренция.

Следващото предизвикателство пред възложителите е преодоляването на практиката да се изискват множество документи на хартия, за част от които може да бъде намерена и информация в публични регистри. Намаляването на административната тежест се реализира най-вече чрез намаляване на обхвата на документите и формалностите, които участниците ще предоставят. Това означава прекратяване на практиката да се искат множество копия на документи, удостоверяващи опита и квалификацията на участниците и техните експерти. Възприеха се и разпоредби, забраняващи поставянето на условия за представяне на документи, съдържащи публично достъпна информация. Също така възложителите бяха задължени самостоятелно да изискват от Органа по приходите, удостоверяване липсата на задължения към държавата и общината. След промените, преди подписване на договора, възложителят проверява сам декларираната липса на задължения. За участниците това означава повишена отговорност по отношение предоставянето на достоверна информация. Текстовете целят и подготовка на страните за навлизането в практиката на електронни оферти.

Освен положителните изменения, страните в процеса на възлагане на обществени поръчки се сблъскват и с редица недобре разписани разпоредби, които подлежат на еднозначно тълкуване. С особена сила това важи за изискването за деклариране на липса на свързаност с други участници, която следва да бъде декларирана на етап, когато участниците нямат информация кои техните конкуренти. Допълнителна трудност представлява и факта, че към края на октомври все още не са приети измененията в Правилника за прилагане на ЗОП, към който има много препратки от променения закон. Това означава, че редът за практическото реализиране на нормите не е уреден.

Достатъчен ли е административният капацитет при възлагането на поръчките?

Квалификацията на администрацията е процес, който трябва да бъде постоянно управляван и контролиран, защото без компетентна администрация, никое правителство не може да реализира политиките си. Единствено с повишаване експертизата на публичните служители, обществото може не само да изисква, но и да получава повече от тях. Считам, че едно от основните предизвикателства за програмния период до 2020г. е изграждането и развитието на административния капацитет и подобряване на ефективността на системата за управление на средствата от ЕС. Професионалните експерти по обществени поръчки са търсени и в реалния сектор. Все повече са компаниите, отделящи ресурс за създаване на кадри, които да подготвят и офертите им.

Какво наложи създаването на професионална организация, обединяваща експертите в обществените поръчки?

Причината за създаване на Националното сдружение на експертите по обществени поръчки, бе от една страна утвърждаване на професията, а от друга необходимостта за създаване на структура, която да подпомага усъвършенстването на познанията и уменията на експертите. Самата професия от няколко години е включена в националната класификация на професиите и длъжностите. Сред най-важните цели на сдружението са осигуряване на необходимите за държавното управление професионално подготвени кадри. Друга цел е реализирането на дейности по подпомагане на изпълнителната и законодателната власт при осъществяване на публичния мениджмънт, изготвянето на справедливо законодателство и постигане на ефективност при разходването на бюджетен ресурс.

Какъв ще е ефектът от промените, касаещи подизпълнителите?

Трябва да отбележим един много важен за бизнеса нов момент - регламентирането на отношенията възложител - изпълнител - подизпълнител. Изпълнителите вече имат възможност да сменят декларирания в офертата си подизпълнител (при неизпълнение на договори, задължения към държавата и общината, изпадане в ликвидация или ако престане да отговаря на нормативните изисквания). С цел защита правата на подизпълнителите, възложителят може да приеме изпълнението на дейностите само в тяхното присъствие заедно с изпълнителя. В допълнение, възложителят ще прави последното плащане, само след доказателства от изпълнителя,  че се е разплатил със своите контрактори.

В ЗОП бе включена имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв. или глоба (1 000 до 10 000 лв.) за компания, която сключи договор с не отговарящ на изискванията подизпълнител. Същата санкция е предвидена и за подизпълнители, които превъзложат дейности на други лица.

Какви са слабостите в процедурите и контрола при поръчки, свързани с европейско финансиране?

За съжаление, измененията в нормативната база не отразиха в пълнота новите европейски директиви в сектора на обществените поръчки. Това наложи изготвянето на изцяло нов законопроект за изменение на ЗОП, т.е. тепърва предстои ново регламентиране на процеса. От приемането си през април 2004 г. законът е изменян общо 30 пъти.

Липсва достатъчно опит и капацитет в администрациите - проблем особено тежък в началото на първия период. Честите смени на висшия и средния мениджмънт на управляващите органи и междинните звена не позволява изграждането на устойчиви механизми и практики, насочени към качествено и своевременно реализиране на проектите. Само за пример - ръководителят на Фонд Земеделие е сменен 10 пъти за периода 2007-2013 г.

Недостатъчни са предварителният и последващият контрол по изпълнението на обществените поръчки. Административен ред за оспорване на наложени финансови корекции не е регламентиран, което доведе до масовото им прилагане, дори и в доста спорни случаи. Липсват санкции, както за възложителя, така и за изпълнителя, при забавяне и некачествено изпълнение.

Необосновано бе ограничен обхвата на осъществявания от Агенцията по обществени поръчки предварителен контрол при договаряне без обявление, а това са най-непрозрачните процедури в областта. Европейската комисия многократно е предупреждавала именно за твърде големия брой на директни договаряния. 

Кои са най-често срещаните нарушения на ЗОП?

Възложителите срещат трудности и допускат грешки в различни етапи на провеждане на обществените поръчки. Често в документацията се използват  критерии за подбор и се изискват  документи, които създават предпоставки за неравнопоставено третиране на участниците в процедурите. Допускат се несъответствия в изискванията, посочени в отделните части от документацията. Много често допускана грешка е неразграничаването на критериите за подбор от показателите за оценка при използване на показател „икономически най-изгодна оферта“. 

На етап провеждане на обществените поръчки най-често допусканите пропуски са свързани с работата на оценителите комисии - неточно прилагане на методиката за оценка, неоснователно отстраняване на участници и оферти или обратното - допускане на участници до класиране при наличие на явни основания за тяхното отстраняване.

При изпълнението на договори за обществени поръчки най-често възложителите срещат трудности в случаите, когато се налага изменение на вече сключения договор, което по правилата на ЗОП е невъзможно.Често възложителите използват изключенията, предвидени в закона за изменения на договорите неправомерно,  изменяйки съществени части от контрактите, без да са налице необходимите условия.

Най-съществени по отношение увреждане интересите на обществото са нарушенията, свързани с договаряне между длъжностни лица и изпълнител за непълното и неточно изпълнение на обществените поръчки, несъответствия между договорените и получените активи, непровеждане на преки материални проверки и инвентаризации, бездействие при неизпълнение на договорености. Именно на този последен етап бих препоръчал контролните органи да увеличат усилията си. За обществото е важно да има свободна конкуренция и да печели най-добрата оферта, но най-важно е всичко, за което са разходвани средства, да е изпълнено, така че да е полезно за хората.

В какви насоки трябва да се развиват принципите за оценка при търгове?

В ЕС публичните органи изразходват 18 % от БВП за обществени поръчки реформата на правилата за държавните поръчки е съществен двигател за по-голяма устойчивост в обществото. Като се има предвид, че средствата са обществени, те не бива да се изразходват за краткосрочни цели, а напротив - следва да се разглеждат като дългосрочна инвестиция в обществото.           

В новата европейска Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки, критерият за възлагане „най-ниска цена” бе практически определен като изключение и бе въведена формулировката „икономически най-изгодната и устойчива“ оферта (MEAST).

Като правило поръчките следва да се възлагат въз основа на обективни критерии, които гарантират съобразяване с принципите за прозрачност и равнопоставеност, за да се осигури обективно сравнение на относителната стойност на офертите и в условията на реална конкуренция да се определи коя е икономически най-изгодна.

Съгласно новите правила, при оценяването на най-доброто съотношение качество/цена, възлагащите органи следва да определят икономическите и качествените критерии, свързани с предмета на поръчката, които ще използват. Тези критерии трябва да позволяват извършването на сравнителна оценка на предложеното ниво на изпълнение, предвид предмета на поръчката, определен в техническите спецификации. Критериите за качество следва да са съпътствани от разходен критерий, който може да бъде цената или подходът на разходната ефективност.

Съществен нов момент в европейското законодателство е и възможността възложителите да оценяват квалификацията, опита и организацията на наетия от участниците персонал. Такъв може да е случаят при поръчки за интелектуални услуги – консултантски, архитектурни и др.

Какво е мнението Ви за електронизацията на процеса?

Новоприетата Директива 2014/24/ЕС предвижда възложителите да провеждат електронни обществени поръчки, включително публикуване на обявлението, достъп до документацията, оферта, търг в реално време и публичност на всички действия на възложителя. Предвижда се и нов стандартен, електронно-базиран, Единен европейски документ за обществени поръчки, който да позволи замяна на предоставянето на доказателства за съответствие на участника с изискванията на възложителя, с декларация. Обичайно, възложителите ще проверяват доказателствата за съответствие само на участника, определен за изпълнител. За целта, възложителите ще имат достъп до електронни бази-данни, които да осигуряват бърз достъп до достоверна информация. Тази идея, донякъде прокарана и в действащото българското законодателство, безспорно има голям потенциал за подобряване на възлагането и се посреща с адмирации от всички заинтересовани страни.

Електронните обществени поръчки се практикуват масово в съседни страни, например Македония и Албания. Основна причина това да не се е случило в България е липсата на достатъчно политическа воля. Пълната електронизация на процеса е достъпно от технологична гледна точка и би следвало да е основен приоритет на електорнното управление като цяло.

Каква препоръка бихте дали за по-ефективното разходване на публичните средства?

В тази връзка считам, че независимо от трудностите пред участниците и възложителите, най-сериозно е предизвикателството, което стои пред отговорните институции и законодателя по отношение облекчаване на нормите на закона и акцентиране не толкова върху формалността на процедурите, а в много по-голяма степен върху икономическата изгодност на офертата и пълноценното и  качествено изпълнение на поръчките.  

В заключение бих искал да отбележа, че от изключителна важност е да се използва напълно потенциалът на обществените поръчки за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Самите нови европейски правила в областта разглеждат възложителя не толкова като администратор, извършващ определени формални действия по разходване на европейски средства, а като публичен мениджър, който притежава механизмите и управленската отговорност да реализира публичните финанси по най-ефективния, икономичен и устойчив начин.


Изберете компанията, осигуряваща най-добър "Старт в кариерата"
Подкрепи Economic.bg