Енергийните компенсации трябва да са насочени към крайно нуждаещите се

Г-н Владимиров, депутатите приеха на първо четене удължаването на подкрепата за бизнеса заради скъпия ток, но поставиха услови за нейния размер – получаващите да работят за енергийна ефективност. Звучи доста логично, но за тази ефективност вероятно трябва време, а високата цена на тока е сега?

Цената на електроенергията в момента е по-ниска, отколкото беше в пика си лятото, защото цената на природния газ в Европа се понижи значително заради свръфхпредлагането и по-високите температури от обичайното за годината. Така че в момента компенсацията е абсолютно достатъчна, за да покрие разликата между обичайните цени, които плаща бизнесът, и новите равнища на пазара. На този етап не е необходима по-висока помощ.

Трябва да се има предвид и че българският бизнес е доста конкурентноспособен. Нашите субсидии за големите индустриални потребители всъщност са по-атрактивни, отколкото в останалата част на Европа, където са износните пазари на тези компании. На практика няма голямо предприятие в България, което в момента да страда от тежка финансова криза, или да има нужда от специална подкрепа. Така че не е добре да се разхищават средства. Приветствам това, че се намали тавана от 250 на 200 лв. Освен това наистина всички компенсации за бизнеса, когато става въпрос за цената, трябва да са обвързани с мерки за намаляване на енергийното потребление.

Механизмът, който в момента е измислен – да се докажат енергийни спестявания – е по-добрият вариант, отколкото предишното раздаване на пари без анализ на последствията. Но все още не е този механизъм, който трябва да е, защото сега изкушението за големите индустриални предприятия е много голямо. Тоест те могат да представят сметки за инвестиции в различни проекти, които да бъдат оправдание за получаване на субсидия, без те реално да са допринесли за подобряването на енергийната ефективност. Кой точно ще сертифицира тези разходи и как ще се доказват те? Отговорът на този въпрос се оказва много сложен. Разбирам, че е много силно лобито от страна на едрия капитал, за да говорим изобщо за анализ на приходи, ползи и какво реално ще се постигне.

Първоначално беше предложен таван от 200 лева за всички от догодина, това заплаха ли е за държавната енергетика, която всъщност плаща тези компенсации?

Това не е заплаха за държавната енергетика. Ние в момента произвеждаме прекалено много електроенергия, нарушавайки всички поети ангажименти за намаляване на емисиите, а въглищните централи бумтят с 20% нагоре от производството. Държавната енергетика всъщност в момента регистрира огромна печалба, защото произвежда на 150 – 180 лв. за мегаватчас, конкретно въглищните централи, а продава на 400 лева.

Губят данъкоплатците, които всъщност плащат тези енергийни компенсации през бюджетния дефицит, който става все по-голям. Реално в един момент ще платим сметката, когато трябва да се вземат големи заеми и ще трябва да се вдигнат данъците. Това се случва навсякъде по света – ефектът на прекомерните харчове без реална икономическа обосновка се заплаща от данъкоплатците в бъдещ момент. И тъй като в момента не го правим, имаме чувството, че може да компенсираме колкото искаме, когото поискаме, но реално това не може да продължи вечно.

Същото се отнася и за 25-те стотинки отстъпка на литър гориво за физическите лица. При положение че цената на горивата спадна с близо 15 – 20% през последните 3 месеца, абсолютно необосновано е да се продължава с тази отстъпка. Тя отново изкривява пазара, стимулирайки домакинствата с по-високи доходи да използват повече гориво, отколкото реално им е необходимо.

Решенията в икономиката винаги могат да доведат до изкривяване на пазара, ако те не се таргетират до правилните групи, каквито са енергийно бедните домакинства. Не е едрият капитал, който е на огромна печалба, нито пък богатите домакинства, които могат да си позволят да имат всичко. Затова компенсациите трябваше да са таргетирани именно към крайно нуждаещите се, за които всяко повишение на цените влияе негативно върху бюджета им. А за домакинствата с по-високи доходи и за бизнесите, които реално имат осигурен пазарен дял, всички тези субсидии се превръщат в бонус.

Кой, според Вас, е работещият модел?

На първо място трябва да има анализ на въздействието от взиманите икономически мерки. Не може да се гласува подкрепа, която по никакъв начин не стъпва върху подробен икономически модел. По този начин наистина се стига до изкривявания заради типа ад хок взимане на решения, което ни е коствало десетки милиарди през годините. Ние продължаваме да не се учим от грешките си.

Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) от години настоява за създаване на механизъм за критичен резерв, при който на търгова основа бизнесът се отказва от това да потребява енергия в определени моменти на годината и за това бива компенсиран на мегаватчас спестена електроенергия. Тези търгове са добър начин за откриване на реалните спестявания в икономиката, а и избягват принципа „даване пари на всеки“.

Принципът трябва да е пазарен, да има търгови процедури, при които големите енергийни консуматори сами да заявяват каква енергия могат да спестят и да бъдат компенсирани само когато са доказали, че могат да спестяват и са поели конкретен ангажимент. Цената на компенсациите трябва да бъде пазарно определяна, т.е. компаниите да наддават за това колко биха спестили и на каква цена. По този начин ще се постигне оптималната цена за компенсация и оптимално количество спестявания. Това ще помогне за постигане на целите на ЕК за намаляване на потреблението по един естествен начин.

Давайки големи субсидии на калпак, се изземва стимулът на едрия капитал изобщо да предприема действия за намаляване на потреблението. Как ще се осигурят спестяванията, които иска от нас ЕК до март 2023 г., когато основните енергийни консуматори имат стимул да продължат практиките от преди и да не променят нищо?

Трябва ли да има и компенсации заради цената на газа, която все още е доста над нивата от миналата година?

Напротив, цената на природния газ в момента е на същите нива, на които беше миналата зима. Относно компенсациите, ако има такива, те отново трябва да са насочени към уязвимите домакинства, а не към всички.

По същия начин се отнася и за бизнеса – ако има компенсации за високата цена на газа при индустрията, то трябва да е там, където индустрията не може да предприеме мерки за намаляване потреблението на синьо гориво. Това също е европейска цел – заменянето на природен газ с електроенергия или с друг вид горива на по-ниска стойност, например пропан-бутан. За тези, които не могат да променят начина си на потребление заради технологичния процес на производство, за тях – да, би трябвало да са насочени някакви средства. Но всички останали трябва да използват пазарния сигнал, за да могат хората да направят нужните промени по своите потребителски навици.

Като цяло в бъдеще природният газ няма да бъде основно гориво за икономиката на Европа. Във всички европейски страни в момента се въвеждат планове за ограничаване потреблението на природен газ като най-устойчива мярка за постигане на енергийна независимост. Това е процес, който няма да се случи от днес за утре, но ние реално нямаме никакъв план за извеждане на природния газ от икономиката. Нека поне да позволим на пазара да свърши тази работа. Тази година потреблението на газ вероятно ще спадне с около 20 – 25% на годишна база, което е именно защото големите индустриални потребители заменят природния газ с различни алтернативи. Това е правилният път, ако искаме да станем по-енергийно независими от Русия и изобщо от външни доставчици на суровини.

Всъщност какви са очакванията Ви за цените тази зима и след това?

Според мен цената на природния газ ще се повиши по-късно тази зима, защото равнищата в момента не са релевантни на фона на структурата на търсенето и предлагането. Да, сега има пълна запълняемост на газохранилищата и топла зима, но в момента, в който температурите се понижат и потреблението в сектор отопление се повиши рязко, количествата газ в газохранилищата ще паднат. Тогава ще трябва да привлечем още по-големи количества втечнен природен газ (LNG), който да гарантира пазара. Тези количества вече ще дойдат на по-висока цена, тъй като ще трябва да се конкурираме с азиатския пазар, който влиза в отоплителен сезон. Затова няма как цената да не скочи нагоре. Не казвам, че ще достигне нивата от август месец, но все пак ще се повиши.

Всички като че ли се успокоиха от пълните газови хранилища – и в Европа, и в България. Но, както казвате, те бързо ще започнат да се изпразват през зимата, ако руският газ спре изцяло. Очаквате ли нова енергийна криза догодина заради празни хранилища след зимата?

Вероятно големият проблем ще се появи пролетта или лятото догодина, когато при липсата на руски газ за Европа вече ще пълним газохранилищата много по-трудно. Нека не забравяме, че ние напълнихме газохранилищата в Европа, благодарение на изкупуване на огромни количества руски газ до края на юли месец, преди да спре „Северен поток 1“. Този сценарий едва ли ще се повтори догодина и вероятно следващата зима ще е доста по-трудна и реално това се вижда по фючърсните сделки за декември 2023 г.

Ако Европа не „затегне коланите“ и не започне да спестява природен газ, както прави Германия, да речем, където потреблението на газ е сринало абсолютно всички сегменти на икономиката, и то без някакъв вид подкрепа или специални регулации. Хората там просто са преценили, че на тази цена не е изгодно да използват природен газ и го заменят с каквото сметнат за добре. На тези пазарни сигнали трябва да се позволява да функционират и в България. Популизмът в енергетиката само води до изкривявания, с които реално се саботират парите. В краткосрочен план нещата може да изглеждат стабилни, но в дългосрочен водят до изкривяване на цялата енергийна политика. На практика ние няма да можем да спазим никой от поетите ангажименти, ако не променим кардинално мисленето си за това как ще се развива енергийният сектор в следващите години.

Процедурата по разширяването на българското хранилище „Чирен“ се бави – беше спряна, после пак пусната, сега се обжалва. Какви са рисковете от това забавяне?

Рисковете са тези, които ние сме дефинирали още 2009 г. по време на едно изслушване в парламента, когато всички политически сили заговориха да работят за подобряване на енергийната сигурност, особено за сигурността на газовите доставки. Оттогава твърде малко по същество се случи и едно от нещата, които не се случиха е именно разширението на газохранилището „Чирен“. За съжаление, проектът се развива със същите темпове и със същия процес на саботиране, както и интерконекторът Гърция-България, с тази разлика, че нямаме поети ангажименти за закупуване на природен газ, който по някакъв начин да движи проекта напред.

Газохранилищата в Европа, и изобщо в целия свят, са от изключителна важност, защото те функционират като балансьор на пазара на природен газ и са истинският гарант за сигурност на доставките. България нищо не прави по въпроса, защото през последните 15 години, откакто се говори за разширението на „Чирен“, „Газпром“ и руското влияние е било толкова силно, че е възпрепятствало изпълнението на този проект. И до ден днешен „Булгартрансгаз”, за съжаление, е компания, завладяна от руски интереси и не работи активно за подобряване на сигурността.

До каква степен е важно разширяването на българското газово хранилище за енергийната сигурност – какво ще стане, ако не успеем да го разширим навреме, а доставките на руски газ отсъстват, например повече от две години?

Казано просто – в момента хранилището събира около половин милиард кубични метра газ, а идеята на разширението е да се стигне капацитет от 1 млрд. кубични метра газ. Тъй като от Азербайджан получаваме по дългосрочен договор 1 млрд. кубични метра газ годишно, с „Чирен“ и азерския газ можем да покрием повече от 2/3 от българското потребление, предвид това, че то ще спадне вероятно перманентно през следващите години. Така че разширението на „Чирен“ може да ни осигури пълна независимост от руски газови доставки в бъдеще, разбира се, ако го пълним навреме с алтернативни доставки, например LNG през лятото, за да може да го използваме зимата.

Освен за собствената ни енергийна сигурност, може ли разширяването да донесе и допълнителни икономически ползи – Гърция например изяви желание да ползва от капацитета му?

Разбира се. Всяко газово хранилище е на практика „компания“, която съхранява газ, нагнетява го, добива го и след това се занимава с това да отдава капацитет срещу заплащане. Да, това е един много доходоносен бизнес, защото с изключение на Банатски двор – газохранилището в Сърбия – това са двете основни хранилища, които могат да обслужват целия регионален пазар. Гърция няма газохранилище, така че оттам идва и нейният интерес. В момента Гърция съхранява газа си в LNG терминали и в корабите, които доставят съответните количествата. Но тръбопроводният газ – който страната консумира както от Азербайджан, така и от Русия – няма къде да се съхранява. Това усложнява балансирането на пазара, оттам могат да се генерират допълнителни приходи за „Булгартрансгаз”.

Вероятно наблюдавате казуса с „Лукойл“ и спора между ЕК и служебното правителство – дали рафинерията ще може да изнася горива след 5 декември. Как разчитате Вие европейската дерогация?

Европейската дерогация е ясна, тя позволява България да внася руски суров петрол след 5 декември, като имплицитно, заради забраната от предишната точка в регламента, забранява износа на готови горива, които са произведени от руски петрол. Фактът, че това изрично не е записано в дерогацията за България, не означава, че регламентът като цяло не важи за страната ни. Тоест, когато има една забрана в регламента, дерогацията се дава конкретно и само за доставката на руски петрол и използването му на местна почва, с цел осигуряване сигурност на доставките за България, то тогава всички останали предходни разпоредби по регламента важат и за страната ни. Това е именно забраната за препродажба на горива, създадени с руски нефт.

Ако се наложи да забраним износа на дизел и бензин, наистина ли има риск за снабдяването и цените в България, както твърди енергийният министър Росен Христов?

Това са откровени манипулации или странно непознаване на базовите принципи на търсенето и предлагането в икономиката. Когато има свръхпредлагане на един пазар, цената на суровината спада. Ако рафинерията не може да изнася горива извън България, тя ще трябва да ги пласира вътре в страната или да намали значително вноса на руски суров петрол. И в двата случая цената не би трябвало да се повиши. Или може да падне значително, ако всички количества се пласират на местния пазар, което впрочем е невъзможно, защото местният пазар консумира само 2/3 от произведените горива в рафинерията. Най-лошият случай би бил да се запази в същите равнища, ако доставките на руски петрол намалеят чувствително, т.е. и горивата, които се произвеждат в рафинерията, също намалеят.

Дерогацията в регламента не е с цел да даде на България държавна помощ. Разберете, че ако цяла Европа забранява вноса на горива от Русия, няма как една страна членка да се възползва от това и да продава много по-евтините си горива на един пазар, който е изгладнял за тези горива на много по-висока цена. Освен това по този начин той регистрира гигантска печалба, която е благодарение на конкретно регулаторно решение, т.е. дерогацията. Държавната помощ е забранена от европейското антимонополно право. Оставете санкциите срещу Русия и тяхното морално съображение за спазването им, тук има чисто правен аргумент ние да не можем да изнасяме готови горива, защото по този начин подкопаваме конкуренцията на европейския пазар на горива.