Епидемията дори може да повиши шансовете ни за ERM-2

Теоретично влизането на България в ERM-2, въпреки настоящата ситуация с COVID-19 и последиците за икономиката, е възможно, като шансовете за присъединяване на страната към валутно-курсовия механизъм дори могат да се повишат заради актуалната обстановка. Това смята Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите, който участва в уебинар на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Той обясни, че влизането в ERM-2 е изцяло политически акт, като в момента съществени пречки пред България няма.

„Ние имаме относително малки дисбаланси и изглеждаме стабилни, а и медицинските резултати от държавата изглеждат добри. Това би могло да повиши политическия ни шанс за присъединяване“, заяви той.

Според Дацов управляващите трябва да се възползват от ситуацията в момента и да задействат влизането ни в ERM-2, ако пред тях се отвори такава възможност.

„От тук нататък влизането в самата еврозона е малко по-дълъг процес, който ще отнеме минимум 2 години, според мен от 3 до 4 години, но е въпрос на игра с цифрите. Когато индикаторите ти не отговарят на изискванията, винаги в малко по-дълъг период можеш да направиш политика, която да доведе до покриването на тези индикатори. Мога да дам пример с инфлацията и лихвените проценти. С една промяна на ставката по ДДС за една година може да предизвикаш промени в инфлацията в посока нагоре или надолу. Това би било оправдано, ако ще е предпоставка да отговорим на всички изисквания и станем член на ERM-2. Така че изцяло подкрепям властите ако успеят да отворят политически вратата за влизане, защото след това ще бъдем на съвсем друго ниво и с отвързани ръце да имаме много по-свободна политика“, обясни експертът.

Финансистът коментира още актуализацията на бюджета през тази година, като обясни, че ако до една седмица не бъде предприета втора вълна от мерки за преструктуриране на бюджета, то по-добре ресурсът да бъде прехвърлен към фазата на възстановяване на икономиката. По изчисления на Дацов преструктуриране на разходите в бюджета би могло да освободи 4 млрд. лв. свободен ресурс, които да се насочат към мерки за запазване на заетостта. По негова оценка спадът на приходите за първите 10 дни на април се равнява на тази за целия март, т.е. за целия април приходите в бюджета ще бъдат с приблизително 300 - 350 млн. лв. по-малко на годишна база. за сравнение със спад от около 150 млн. лв. за март.

Финансистът описа и три възможни сценария за спада на БВП, като това кой ще бъде реализиран зависи основно от мерките, които взима държавата и реакцията на властта спрямо ситуацията. При най-оптимистичния сценарий спадът на произведените от икономиката стоки и услуги ще бъде 6%, реалистичният сценарий е за спад от 9%, а песимистичният – 12% спад на БВП, прогнозира бившият заместник-министър на финансите. Това е в пъти по-голяма стойност от прогнозираната от правителството, на базата на която бе направена актуализация на бюджета. Очакванията на финансиста са по-високи и от прогнозите на Световната банка (3.7% спад) и на Международния валутен фонд (4% спад). Според него е възможно да се наблюдава възстановяване през следващата година, но в рамките на 1-1.5%, а от 2022 г. натам - ускоряване на темпото на растеж в рамките на 2-3%.

Според него настоящата блокада едва ли ще се поддържа още доста в световен мащаб, тъй като е прекалено скъпа. В този контекст бившият заместник-министър на финансите призна, че модела на данъчната система в България е по-добре адаптиран, отколкото този на повечето европейски държави и ще бъде предпоставка за нормално възстановяване. По негови думи кризата допринася и за напредък в някои сфери като дигитализацията на образователната система.