Енергетика
Ерозия на личния живот по време на Covid-19
© ECONOMIC.BG / Unsplash
~ 6 мин.
Сутринта, след като Иън Лахиф се връща в Пекин, той намира на стената пред вратата на апартамента си камера за наблюдение. Обективът е насочен право към него. След пътуване до Южен Китай, 34-годишният ирландски емигрант и семейството му започват двуседмичната си домашна карантина – задължителна мярка, налагана от правителството на Пекин, за да спре разпространението на новия коронавирус.
По думите му, камерата е била инсталирана пред вратата без предупреждение. Лахиф определя поставянето на устройството за наблюдение пред дома си като “невероятно ерозия на личния живот”.
“Изглежда, че става дума за масивно събиране на данни. И не знам колко от тях всъщност са легални”, коментира той пред CNN.
Въпреки че няма официално съобщение за това, че камерите трябва да бъдат поставени пред домовете на хората под карантина, мярката се случва в някои градове в Китай поне от февруари, според трима души, споделили опита си със CNN. За това свидетелстват и публикации в социалните мрежи, както и изявления на правителството.
В момента в Китай няма конкретно национално законодателство, което да регулира използването на камери за наблюдение, но устройствата вече са постоянна част от обществения живот: те са там и наблюдават хората, които се движат по улицата, влизат в търговски център, вечерят в ресторант, возят се в автобус и пр.
Над 20 млн. камери са инсталирани в Китай от 2017 г., по данни на държавния телевизионен оператор CCTV. Други източници предполагат, че броят е много по-голям. Според доклад на IHS Markit Technology, в Китай има инсталирани 349 милиона камери за наблюдение към 2018 г., което е почти пет пъти повече от броя на камерите в Съединените щати например.
В Китай се намират и осем от десетте най-наблюдавани градове в света. Класацията се прави на база броя камери на 1000 души, според британската компания за технологични изследвания Comparitech.
Сегашната пандемия прикова още повече вниманието върху следенето на личния живот – наблюдението се измества от публичните пространства към домовете.
Въпреки поискания от CNN поиска коментар от Китайската национална здравна комисия, такъв не е даден.
Еволюция на тактиката
Китай вече използва цифрова система “здравен код”, за да контролира движенията на хората и да решава кой трябва да е под карантина. За да наложат домашната карантина, местните власти отново прибягват до технологиите – и явно са отворени за използването на камери за наблюдение.
Местни служби в Нанкин, в източната провинция Дзянсу, коментират, че са монтирали камери пред вратите на хора под карантина, за да ги наблюдава 24 часа в денонощието. Ходът спестява разходи за персонал, обясняват от там в микроблогинг платформата Weibo, подчертавайки повишаването на ефективността.
На други места също се използват камери за наблюдение на карантинирани, например в град Чианан. В Хандоу пък държавният телекомуникационен оператор е помогнал за монтирането на 238 устройства към 8 февруари, казва в друга публикация в Weibo.
Мненията сред гражданите са разнопосочни – едни приемат мярката като необходима, други я критикуват.
Но още по-притеснителни са слуховете за монтирани вътре в домовете камери. Уилям Чоу споделя, че това се е случило с него, след като трябвало да бъде карантиниран. На въпрос към полицая защо това е нужно и не може ли устройството да е поне отвън, срещу входната врата, служителят казал, че има опасност от вандализъм.
“Инсталирането ѝ вътре в моя дом е огромно нахлуване в моя личен живот”, коментира той и добавя, че неговият случай не е единственият такъв.
Всеки път, когато Лина Али, емигрант от скандинавието, живееща в южния град Гуанджоу, отвори входната си врата, за да получи доставки на храна, ярка светлина заблестява от камерата пред апартамента ѝ. “Mразех кога камерата ще свети ярка светлина. Казаха ни, че тя се свързва с полицейското управление”, споделя тя и допълва: “Това ме накара да се почувствам като наистина затворник в собствения си дом”.
Технология на следенето
Няма официален данни за броя на камерите, инсталирани за прилагане на домашната карантина в Китай. Но областната управа на Чаоян в Джилин – град с четири милиона души – заяви, че към 8 февруари е инсталирала 500 камери.
Правителствата по света са възприели не толкова натрапчиви технологии, за да проследят дали човек напуска жилището си. Например в Хонконг всички пристигащи от чужбина, преминали през двуседмична домашна карантина, трябва да носят електронна гривна, която се свързва с приложение за смартфони и то предупреждава властите, ако се отклонят от своите апартаменти или хотелски стаи.
Южна Корея използва приложение, което проследява местоположенията с GPS и изпраща сигнали, когато хората нарушат карантината. Миналия месец Полша пусна приложение, което позволява на хората под карантина да изпращат селфита, за да уведомят властите, че остават у дома.
Дори в Пекин не всеки под домашната карантина има камера пред дома си. Двама жители, наскоро върнали се от Ухан, заявиха, че имат вградена магнитна аларма на вратите на апартамента си, която ще уведоми властите, ако излязат навън.
Мая Уанг, старши изследовател за Китай в Human Rights Watch, отбелязва, че има широк спектър от мерки, които правителствата могат да предприемат, за да защитят общественото здраве в пандемията, без да е задължително да налагат устройства за наблюдение.
“Ако погледнете мерките за наблюдение на Китай по време на епидемията от коронавирус – от разработването на здравни кодове до инсталирането на камери за наблюдение – виждаме все по-натрапчиво използване на технологии за наблюдение, които преди е имало само в особено репресирани региони, като Синдзян”, казва тя.
“Мерките за наблюдение, които се прилагат по време на Covid-19, за съжаление – ако не бъдат изтласкани назад – ще живеят с нас много дълго време”, смята още експертът.
Законова основа
В момента Китай няма конкретно национално законодателство, което да регулира използването на камери за наблюдение в публичните пространства. Министерството на обществената сигурност пусна проект на наредба за охранителните камери през 2016 г., но все още чака тя да бъде одобрена от националния законодателен орган на страната. През последните години някои местни власти издават свои собствени наредби на камерите.
Тон Зонджин, адвокат от Пекин, заяви, че инсталирането на камери пред входната врата на човек винаги е било в сивата зона на закона.
“Районът пред входната врата на човек не е част от частното им местожителство и се счита за обществено пространство. Но камерата може да следи нещо лично, например, когато индивидът напусне и се прибере вкъщи”, обяснява той.
Усложняването идва от това, че камерите са инсталирани от властите по време на извънредна ситуация в областта на общественото здраве с цел контрол на епидемията, така че личната неприкосновеност на индивида трябва да бъде балансирана спрямо обществения интерес и безопасността, посочва още адвокатът.
Нова ера на цифровото наблюдение?
По-рано този месец над 100 организации за права и поверителност по целия свят издадоха съвместно изявление, с което призовават правителствата да гарантират използването на цифрови технологии за проследяване и наблюдение на гражданите по време на пандемията, така че да се извършва в съответствие с правата на човека.
“Усилията на държавите да овладеят вируса не трябва да се използват като прикритие за въвеждане в нова ера на силно разширени системи на инвазивно цифрово наблюдение”, се казва в изявлението.
“Технологиите могат и трябва да играят важна роля по време на тези усилия за спасяване на животи, като например за разпространяване на съобщения за обществено здраве и за увеличаване на достъпа до здравни грижи. Въпреки това увеличаване на правомощията за цифрово наблюдение на държавата, като например достъп до данни за местоположението на мобилните телефони, заплашва неприкосновеността на личния живот, свободата на изразяване и свободата на сдружаване по начини, които биха могли да нарушат правата и да влошат доверието в публичните власти – подкопавайки ефективността на всеки отговор на общественото здраве”, се казва в съобщението.
Засега изглежда, че камерите за наблюдение на входните врати на хората в Китай не са там, за да останат. След като приключи карантината на Али и Чоу устройствата са били свалени.
“Ако камерите за наблюдение се поставят на обществени места, няма проблем – те могат да наблюдават и възпират незаконни действия. Но те не трябва да се появяват в нашите частни пространства”, каза Чоу.
“Не мога да понеса мисълта, че нашето ежедневие е напълно изложено на контрола на правителството.”
