ЕС ще задължи държавите да участват с повече пари по европроектите
Освен това страните членки ще бъдат задължени да отделят средства за подобряване на градската среда
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/Цветан Петров
~ 2 мин.
Цветан Петров
Европейският съюз ще изисква от държавите членки по-голямо съфинансиране за проектите по европейските Структурни фондове. Това ще стане чрез понижаване на максималните проценти европейско финансово участие във въпросните проекти. Това каза директорът на Главна дирекция „Регионална и социална политика” на ЕК Витория Алиата ди Вилафранка, предаде репортер на Economic.bg. Тя представи целите и приоритетите, които ЕК залага в предложението си за европейски бюджет за следващия програмен период (2021-2027 г.).
Вилафранка обясни, че за развиващите се страни таванът на финансирането, което предоставя ЕС за проектите по Структурните фондове, ще се понижи от сегашните 80-85% за развиващите се страни на 70%. В тази група влиза и България. За държавите в преход понижението ще е по-малко – от 60 на 55%, а за развитите страни ще е от 50 на 40%. Новите тавани ще влязат в сила, ако Европейският парламент даде одобрението си спрямо предложението на ЕК.
Държавите членки на ЕС също така ще бъдат задължени да инвестират поне 6% от средствата, предоставени им от Европейския фонд за регионално развитие, за подобряване на градската среда. От Брюксел вече ще търсят пряка отговорност от страните членки Европа да става по-зелена, с по-ниски емисии въглероден диоксид и по-развита кръгова икономика. Докато досега в рамките на Политиката на сближаване на ЕС (Кохезионната политика) е било следено представянето на страните и техните региони, то през новия програмен период 2021-2027 г. по-голямо внимание ще се обръща на отделните градове.
Въпреки по-ниските тавани на европейско финансиране за проектите по Структурните фондове на Блока, България е една от шестте страни членки, които ще получат повече европари през следващия финансов период. Страната ни ще получи с 8% повече средства от ЕС или общо 8.9 млрд. евро. „Даваме ви повече пари, но бъдете готови, че ще е голямо предизвикателство за вас, тъй като отговорността се увеличава”, коментира Вилафранка.
Другите държави, които ще получат повече евросредства, са Румъния (8%), Гърция (8%), Италия (6%), Испания (5%) и Кипър (2%). Парите не са само за министерствата, от ЕС настояват за високо равнище на партньорство между правителствата, министерствата и гражданското общество, отбеляза още представителят на ЕК.
Иван Иванов, който е директор на Дирекция „Централно координационно звено” към Министерския съвет, отбеляза, че дебатите по новия многогодишен бюджет на ЕС се очертава да бъдат много трудни. „За първи път трябваше да защитаваме Кохезионната политика и да убеждаваме представителите на някои страни членки, че тя работи”, каза той и добави: „Чуват се изказвания, че за разлика от преди този път ЕС няма „Хоризонт 2030”.
По думите му по време на дебатите по предложението на ЕК е имало много критики спрямо Кохезионната политика, но са постигнати няколко консенсуса за нея – тя да продължи да е за всички региони, а не само за бедните и да има радикално опростяване на тази политика.
Вилафранка обясни, че за развиващите се страни таванът на финансирането, което предоставя ЕС за проектите по Структурните фондове, ще се понижи от сегашните 80-85% за развиващите се страни на 70%. В тази група влиза и България. За държавите в преход понижението ще е по-малко – от 60 на 55%, а за развитите страни ще е от 50 на 40%. Новите тавани ще влязат в сила, ако Европейският парламент даде одобрението си спрямо предложението на ЕК.
Държавите членки на ЕС също така ще бъдат задължени да инвестират поне 6% от средствата, предоставени им от Европейския фонд за регионално развитие, за подобряване на градската среда. От Брюксел вече ще търсят пряка отговорност от страните членки Европа да става по-зелена, с по-ниски емисии въглероден диоксид и по-развита кръгова икономика. Докато досега в рамките на Политиката на сближаване на ЕС (Кохезионната политика) е било следено представянето на страните и техните региони, то през новия програмен период 2021-2027 г. по-голямо внимание ще се обръща на отделните градове.
Въпреки по-ниските тавани на европейско финансиране за проектите по Структурните фондове на Блока, България е една от шестте страни членки, които ще получат повече европари през следващия финансов период. Страната ни ще получи с 8% повече средства от ЕС или общо 8.9 млрд. евро. „Даваме ви повече пари, но бъдете готови, че ще е голямо предизвикателство за вас, тъй като отговорността се увеличава”, коментира Вилафранка.
Другите държави, които ще получат повече евросредства, са Румъния (8%), Гърция (8%), Италия (6%), Испания (5%) и Кипър (2%). Парите не са само за министерствата, от ЕС настояват за високо равнище на партньорство между правителствата, министерствата и гражданското общество, отбеляза още представителят на ЕК.
Иван Иванов, който е директор на Дирекция „Централно координационно звено” към Министерския съвет, отбеляза, че дебатите по новия многогодишен бюджет на ЕС се очертава да бъдат много трудни. „За първи път трябваше да защитаваме Кохезионната политика и да убеждаваме представителите на някои страни членки, че тя работи”, каза той и добави: „Чуват се изказвания, че за разлика от преди този път ЕС няма „Хоризонт 2030”.
По думите му по време на дебатите по предложението на ЕК е имало много критики спрямо Кохезионната политика, но са постигнати няколко консенсуса за нея – тя да продължи да е за всички региони, а не само за бедните и да има радикално опростяване на тази политика.
