ESG и регенериращата икономика

Третото издание на форума ESG & FRIENDS ще се проведе на 27 февруари в хотел “Хилтън София”, като през тази година неговото мото е “Re-position, Re-think, Re-grow”. Събитието се организира от ESGnews.bg - първата специализирана медия за популяризиране на ESG в България. Водещи експерти, представители на различни сектори на икономиката и инвеститори ще обсъдят начини за преосмисляне на подходите към ESG факторите и въздействието им върху бизнеса, обществото, природата. Един от десетте най-влиятелни експерти по ESG в света проф. д-р Уейн Висер ще бъде основен лектор на събитието. Той е автор на над 40 книги, сред които и “Thriving”, бестселър в Amazon, който ще може да получите на форума и да вземете личен автограф от него.

Основната идея в книгата е концепцията на „регенериращата икономика”, различна от зелената икономика, която просто намалява отрицателните въздействия върху околната среда. Регенерацията далеч надгражда това виждане. Проф. Висер идентифицира „шест ключа за просперитет“ – сложност, кръговрат, креативност, съгласуваност, конвергенция и приемственост. Той формулира и развива пет ключови аспекта на регенерацията:

• Регенерация на природата: Това включва подкрепата на биоразнообразието и екосистемите. Вместо да разрушаваме природните ресурси, да работим по възстановяването им.
• Регенерация на културата: Задълбочаване на взаимодействията и взаимопомощта в обществото, за да се възстанови доверието и взаимната подкрепа между хората.
• Регенерация на икономиката: Създаване на икономическа система, насърчаваща икономическо развитие, което съчетава устойчивостта и социалната справедливост.
• Регенерация на образованието: За да променим начина, по който мислим и действаме, трябва да преосмислим образованието. Нужни са нови модели на обучение и образователни програми за регенеративен начин на живот.
• Регенерация на демокрацията: Регенерацията изисква активното участие на гражданите във формирането на решенията, които засягат тях и техния свят.

Сред гост лекторите е и Индира Карталози, директор в Kaleidoscope Futures, преподавател и оценител на курсове на Института за Устойчиво управление в Cambridge University. Опитът ѝ включва от устойчивост и социални предприятия до правата на човека и трансформиращото лидерство. В своята работя тя се е посветила на изграждането на бъдеще, в което човечеството и природата процъфтяват. Инструмент за това е създаването на мрежа от иноватори в областта на устойчивостта, лидери в индустрията, политици и обществени активисти, които прилагат холистичен подход при възстановяването на природата, обществото и икономиката.

Акцент във форума ще е ролята на технологиите и иновациите в устойчивия бизнес и реализирането на ESG целите. Експерти и лидери от индустрията ще споделят своите перспективи за това как фирмите биха могли да преразгледат своите цели и практики, за да постигнат по-високи стандарти на устойчивост и обществена отговорност с акцент върху важността на сътрудничеството и партньорствата в отговорната икономика. Участниците ще обсъдят как да преосмислим новите подходи и ценности.

Факт е, че

изискванията към бизнеса

продължават да се затягат с нови и нови задължения. ESG принципите стават по-значими във време, когато потребителите и инвеститорите все повече се ориентират към компании, които активно се стремят към устойчиви практики и отговорно поведение. Така ли е наистина или така ни се иска да бъде? Трибуквената абревиатура става все по-разпознаваема като екологично, социално и корпоративно управление, но само практиката ще покаже дали действителният екологичен ефект си е заслужавал усилията или това е поредната пара в свирката.

Някои вече се съмняват дали ESG навлиза с наистина разумна законодателна рамка, която ще осигури

баланс на човешката дейност в природата

или е заявка за печеливш консултантски бизнес, средство за натиск и контрол над големите компании, после и над по-малките, или това са „новите тесни обувки“, с които бизнесът ще се учи да ходи? Рано е да се каже каква като цяло ще е „реколтата“ на всичките тези промени, чиято цел е да регулират устойчивото развитие на икономиката. Като начало е добре да се знае, че вече няма да е въпрос само на желание и на индивидуална корпоративна ангажираност, а ще е задължение първоначално на големите компании да играят по ESG правилата. През 2025 г. ще бъдат направени първите ESG отчети, които ще са за 2024 г., съобразно новите европейски регулации, които се пренасят и в България.

Предупрежденията са, че ESG

ще натовари с нови отговорности

всеки бизнес, който е ангажиран с дейности по управление на ресурси, замърсяване, отчитане на емисии, въвеждане на зелени практики. Намерението е най-енергоемките предприятия да станат зелени и устойчиви. ESG не е задължение само за големите компании, конкретни действия трябва да бъдат предприети и от българските институции, които е добре своевременно да влязат в крак с европейските изисквания и по правилен начин да адресират послания до бизнеса, комуто ще се пада да спазва новите ESG правила.

Като цяло темата за отчитането на ESG политиките все още е слабо засегната, но през тази година бизнесът и институциите ще се наложи да насочат фокус и към това. През 2024 г. българският парламент трябва да транспонира Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD). Тя включва значителни подобрения и изменения на предишните изисквания за отчитане, наложени от Директивата за нефинансовото отчитане (NFRD). CSRD придвижва докладването на устойчивостта на следващо ниво в рамките на ЕС. С други думи, бизнесът ще се изправи пред значителен обем от инициативи и задължения, с които ще трябва да се съобразява. В момента в България има компании, които присърце приемат идеите за ESG стандарти и търсят своите начини да влязат в рамките на „екологично, социално и корпоративно управление“. Други нехаят, трети се ослушват и се надяват регулациите да бъдат отложени. Засега в обхвата на това законодателство в рамките на Европейския съюз попадат близо 50 хил. европейски дружества, сред тях са около 500-600 български компании.

Предстоят промени в Закона за счетоводството, които да отразят прилагането на ESG стандартите на ЕС. Те ще доведат до промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, както и в Закона за независим финансов одит. Паралелно с финансовия одит дружествата ще подлежат и на

оценка на устойчивостта

Въвежда се т. нар. двойна материалност, това означава, че колкото голямо значение има една операция, разход или приход за финансовия доклад на компанията, също толкова голямо значение ще има и за нефинансовия, който ще се прави според CSRD. Реализирането на ESG политиките, събирането и обработването на данните ще изисква усилията на всички звена в компаниите, а не само на счетоводните отдели, както мнозина си мислеха. Ето защо бизнесът и контролиращите органи трябва да започнат да се подготвят отсега за разширените изисквания за отчитане, за да няма сътресения, когато изискванията станат факт. Сред реално засегнатите ще са и по-малки фирми, които участват във веригата на доставки и към тях ще има условия, които големите предприятия ще им наложат. Всичко това показва, че независимо от позицията на човека в компанията и независимо от нейната големина, бизнесите трябва да проявят по-голям интерес, да следят и да се запознаят с предстоящите промени, за да са максимално подготвени за тях.

Финансовите институции може да станат фактор в борбата с климатичните промени и да имат роля в

насочването на инвестициите

към по-устойчиви сектори на икономиката. Вариантът не е да се предприемат рестрикции към високовъглеродните сегменти на бизнеса, а да се подпомогне цялостната промяна към нисковъглеродна икономика и към по-устойчиви практики. Затова всеки участник в икономическия процес е важно да е отлично информиран, да разполага с аналитични умения, за да може съответната организация да е адекватна в тази нова трансформация. Важно е моментните решения да са с добре претеглен ефект във времето и върху цялостната картина. Нисковъглеродна икономика не се постига с инвестиции във високовъглеродни производства. „Позеленяването“ на едни бизнеси не бива да има негативни последствия за други, а да се мисли глобално, за да е устойчива, но и да е разумна цялата тази промяна. ESG не бива да се прави на парче, а да се гледа

логиката и взаимовръзката

на функционирането на различните сектори и сегменти. Например решенията, засягащи транспорта, се отразяват на преместването на всички суровини и стоки. Необходим е отговорен подход, който обвързва функционирането на отделните сектори в икономиката и човешката дейност като цяло. За тецовете, които са голям замърсител и генератор на емисии, вече се предлага технология, създадена в САЩ и приложена в Китай. Тя улавя въглеродните емисии и ги превръща в изкуствен тор. Експерти твърдят, че тази технология е подходяща и за нашите тецове, но парламентът трябва да одобри това.

В Библията се казва, че Адам и Ева са първите, използвали смокинови листа, за да прикрият голотата си. И нека ESG не се превърне в онзи смокинов лист, който да прикрива голотата на мерки, предприети уж да гарантират по-чиста природа. Ако всичко не е добре премислено и премерено, новите задължения може да породят усилия, разходи, инвестиции, които на практика да не водят до осезаем положителен ефект върху околната среда. Ето защо форумът ESG & FRIENDS на тема “Re-position, Re-think, Re-grow” е така важен с намерението всичко своевременно да се огледа от различни страни, преди процесът да е необратимо задвижен.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.