ЕЦБ става на 20 години и за пръв път може да я оглави германец

Като се имат предвид правомощията, с които ЕЦБ се сдоби за двадесет години съществуване, лесно може да се забрави, че институцията започна да работи благодарение на компромис.

И не просто какъв да е компромис. Докато европейските лидери се бореха за формирането на банката, беше ясно, че германец или французин начело на институцията ще предизвика вълнения. Това разчисти пътя на холандския централен банкер Вим Дуйзенберг да поеме поста, когато бе учреден.

С годините компромисите стават още по-трудни, а еврозоната са разшири до 19 страни. Докато Южна Европа приветства политиката на "евтините пари" на ЕЦБ след финансовата криза 2008-2009 година, банката трябва отново и отново да оправдава пред скептичните германци различните специални мерки, които прилага.

Първоначалният компромис също се разклати. След Дуйзенберг французинът Жан-Клод Трише пое поста. Французите успешно се аргументираха с мотива, че тъй като ЕЦБ е във Франкфурт, французин трябва да поеме най-високопоставената длъжност в институцията.

След него дойде сегашният президент на банката италианецът Марио Драги.

Сега е подета инициатива германец да заеме ръководния пост въпреки притесненията какво може да предизвика това в районите на Европа, където мерките за икономии не са особено популярни.

Маркус Сьодер от консервативния Християнсоциален съюз, който сега е премиер на провинция Бавария, настоя още през 2016 година по-отчетлив германски почерк в действията на ЕЦБ.

Същевременно в една по-скорошна оценка анализатори от банка UBS правят заключението, че "германското влияние в съвета на ЕЦБ е прекалено малко, като се има предвид правилото "един човек, един глас".

Големи са надеждите, че президентът на Bundesbank Йенс Вайдман ще поеме ръководната длъжност от Драги начело на ЕЦБ през есента на 2019 година, като за първи път представител на най-голямата европейска икономика ще получи един от най-влиятелните постове в Европа.

В суматохата около избора на новия шеф на банката могат да бъдат пропуснати постиженията на един от най-значимите проекти в икономическата история на Европа - обща централна банка, което в замяна означава обща отговорност за стабилна валута в еврозоната.

Дуйзенберг, който с пускането на единната европейска валута на 1 януари 1999 година стана върховен пазител на парите на над 300 милиона души в 11 страни, даде ясно да се разбере от самото начало каква ще бъде основната цел на огромната новата институция - спечелване на доверието на хората, които искаха стабилна валута, както стабилни бяха тяхната марка, франк или гулден. 

Еврото е тяхната валута и те трябва да могат да разчитат на това, че то запазва стойността си, заяви Дуйзенберг. 

Огромната задача, пред която бе изправен невъзмутимият холандец, е описана от бившия автор на "Уолстртийт джърнъл" Мат Маршал в книгата му "Банката" (1991): "Най-трудната задача на Дуйзенберг е да преведе политиката на ЕЦБ през минното поле на националните интереси".

Диапазонът на правомощията, които дава постът, бе много силно представен от Драги през лятото на 2012 година.

"ЕЦБ ще направи всичко, за да спаси еврото", заяви италианският банкер. "Каквото и да струва", допълни той.

Дори критиците му признават, че простичкото обещание на Драги стабилизира еврозоната през най-тежката криза в кратката й история, в момент когато политиците се бавеха с решенията си. Това обаче не означава, че подходът е неоспорим.

"Ако ЕЦБ продължи така, скоро ще купува стари колелета и в замяна ще пуска нови хартиени пари." Такъв бе саркастичният коментар през лятото на 2011 година, отправен от Франк Шефлер, специалист в областта на финансовата политика към германската пробизнес партия Свободни демократи.

Вярно е, че ЕЦБ, борейки се срещу ниската инфлация в Европа и опитвайки се да съживи слабата икономика, наруши някои табута. Това пък накара някои германци да жадуват за строгото поведение на германската Bundesbank, гарантиращо стабилност. Хората със спестявания имат усещането, че са ограбени и то въпреки че, от друга страна, купуващите имоти печелят от ниските лихви по кредитите.

Същевременно се води дело в съда за това дали ЕЦБ, която не е демократично избрана институция, е превишила правомощията си под ръководството на Драги. И отношенията на банката с обикновените граждани не винаги са гладки.

През 2015 г. ЕЦБ се премести от Eurotower в центъра на Франкфурт в нов стъклен небостъргач в източната част на германския банков метрополис. При откриването през март 2015 година маскирани протестиращи нападнаха полицията, запалиха автомобили и хвърляха камъни в акция, организирана от антикапиталистическото движение "Blockupy".

Бъдещият високопоставен служител на Bundesbank Буркхард Балц от дясноцентристкия Християндемократически съюз каза пред бизнес изданието "Ханделсблат" през януари, че "близо 20 години след основаването на ЕЦБ е дошло времето да се отчете какво е било направено добре и какво не чак толкова."

Европейската централна банка е фактическият наследник на Европейския паричен институт (ЕПИ). ЕПИ е създаден в началото на втория етап на Икономическия и паричен съюз на Европейския съюз, като целта му е била да спомага за преминаването на европейските държави към еврото и да подготви създаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Европейският паричен институт заема мястото на Европейския паричен кооперативен фонд.

ЕЦБ заменя ЕПИ на 1 юни 1998 г. по силата на Договора от Маастрихт, но придобива реална власт на 1 януари 1999 г. с въвеждането на еврото.