Евро(O)позиция

Позициите „За“ и „Против“ присъединяването на България в еврозоната продължават да са разделителна линия между привържениците и противниците да приемем еврото и българският лев да остане в историята. Щом сме член на Евросъюза повече не бива да се бавим с въвеждането на общата европейска валута, категорични са едни. Не, левът ни дава все пак някаква независимост за монетарни маневри и суверенитет, отсичат други.

Влизането в еврозоната ще извади страната от изолация и на нас няма да се гледа като на периферия. Какво говорите, точно такъв ход ще превърне слабата българска икономика в още по-маргинална. Влизането в еврозоната ще ни направи по-богати! Напротив, ще станем още по-бедни, защото цените ще скочат! Сега е моментът да действаме и от 1 януари 2024 г. еврото да е нашата валута. Не, в тази голяма инфлация не е време за такива действия. Щом левът е вързан толкова години за еврото, нека да го заменим с евро. Еврото е нестабилна и слаба валута, да си държим лева. Ние хубаво си държим лева, ама ако световни финансови спекуланти го атакуват, тогава какво ще правим?! Щом сме неспособни да управляваме лева по-добре от еврото, тогава мъдруването „Лев или евро“ е губене на време, а това бездействие е и рисково… И така нататък - двугласът „За“ и „Против“ продължава!

Валутният борд беше котва и изпълни своето предназначение като най-успешната реформа в паричната политика и единственият изход от него е приемането на европейската валута, смята гуверньорът на БНБ с вече изтекъл мандат Димитър Радев. На ход са политиците. Та нали той им беше казал, че в крайна сметка „Евро или не“ е въпрос на политическо решение.

По тази тема предлагаме гледните точки на двама експерти:

Никола Янков, управляващ партньор на „Експат Капитал“:

Крайно време е процесът на интеграция да се ускори

Изпуснем ли възможността за преминаване към еврото, оставаме сива зона отвъд Дунав

Всеки предприемач в България е на мнение, че процесът на интеграцията ни в ЕС е без алтернатива. Ако искаме да сме пълноправна част от европейското икономическо и политическо пространство, трябва да сме част от еврозоната.

Продължаваме ли да сме вън

от тази система, политическият риск, който инвеститорите ще калкулират за инвестиции в България, ще е много по-голям. Инвестициите ще са много по-малки, икономическият растеж и оценките на българските компании ще са по-ниски, ако България е изолирана държава на края на Европа. Унищожаването на шансовете за пълноценна интеграция в ЕС ще дадат по-голяма сила на популистки и демагогски движения у нас.

От 10 години се готвим за членство в еврозоната, но подаването на официална молба стана чак през юли 2018 г. след голям натиск от страна на бизнеса и неправителствения сектор върху правителството на Борисов. Фактът, че не беше създаден координационен център към Министерски съвет, който активно да преговаря с ЕК и ЕЦБ по този процес и да следи за изпълнението на Пътната карта, да създаде необходимите правни норми, показва

липсата на политическа воля

До момента много правителства назад във времето не предприеха никакви стъпки в тази посока. Задача на кабинета е да натовари конкретни хора с власт и отговорност по преговорния процес за присъединяването ни и да следи изпълнението на плана, ако има такава политическа воля.

В момента перспективата за приемането ни в еврозоната е несигурна. Бяхме в една група с Хърватия за присъединяване през януари 2023 г., но служебното правителство на Румен Радев с финансов министър Асен Василев без аргументи и мандат за това реши да го отложи с една година. В момента продължаваме да се чудим какво следва, защото никое правителство през 2022 г. не направи нищо, за да организира и да координира този процес в нормална времева рамка.

Убеден съм, че доброто бъдеще за България е да сме в общността на развитите западни демокрации.

Еврото ще ни скачи с Евросъюза

и основно предимство от присъединяването към икономическото и политическото пространство на еврозоната ще е по-високата оценка на активите на българите и на българските предприятия. Градски легенди са, че след приемането на еврото ще последва увеличаване на инфлацията. По-скоро се очаква обратният ефект на поевтиняване на редица стоки от това, че влизаме в общ пазар с прозрачност на цените, които се сравняват по-лесно. Елиминира се рискът от валутния курс, който се калкулира в цените, има намалени транзакционни разходи за обмяна на валута и преводи, намалени разходи за лихви. Това ще доведе до поевтиняване на вносните стоки като бяла и черна техника, автомобили.

Ако България беше в еврозоната, тя вече щеше да е и в Шенген. Колкото „по-разкачена“ е една държава от ЕС, толкова по-ниски са шансовете ѝ за интеграция в една или друга от общите системи на съюза. Битката за преминаване към еврото все още не е загубена, но се изисква

мобилизиране на изпълнителната власт

Трябва да има конкретно лице – „главен преговарящ“ с план за действие, който да отговаря за успеха или неуспеха на този процес. Не говоря за „координатор“ на вътрешните процеси по въвеждане на еврото, като замяна на банкноти, провеждане на информационна кампания, изготвяне на мерки за предотвратяване на злоупотреби и други подобни технически въпроси. Говоря за преговарящ с Европейската комисия и Европейската централна банка, където трябва да се вземе политическото решение за допускането на България в Еврозоната. Ако няма такова лице и силно фокусиран интензивен преговорен процес, много е вероятно да бъдем „изненадани“ от нечие вето, както се получи със Шенген. Там главен преговарящ също нямаше и никой конкретно в изпълнителната власт не пое отговорността за този огромен национален провал. През юни излиза поредният годишен доклад на ЕК и ЕЦБ за готовността на държавите нечленки за присъединяване към еврозоната. Ако дотогава нищо съществено не е направено и докладът не установи готовността ни за членство, няма шанс да преминем към еврото през януари 2024 Г. Има много работа на дипломатическия фронт, тъй като каквото и да си говорим, става дума за политическо решение.

Не бива да изпуснем възможността да бъдем интегрирани в Европа, като влезем в Шенген и еврозоната следващата година. Иначе оставаме сива зона отвъд Дунав.

Проф. Красимир Петров, преподавател по икономика и финанси:

Икономическите минуси са много повече от политическите плюсове

Лошата монетарна и фискална политика на ЕС ускорява инфлацията в България, въведем ли еврото, ще „консумираме“ повече от същото

За България и българската икономика влизането в еврозоната не е целесъобразно. И тук не става въпрос дали това да става бързо или бавно. Просто текущата монетарна политика на ЕЦБ и сегашната фискална политика на целия Европейски съюз води към нестабилност, което ще доведе до по-сериозно дестабилизиране на българската икономика. Основен проблем в политиката на ЕЦБ са свръхниските лихви, които водят до изкривяване на капиталовите и на кредитните пазари, т. е. унищожават стимулите за спестяване и

насърчават неразумното теглене на кредити

за потребление или за купуване на жилища. По време на пандемията ЕЦБ напечата най-много пари в сравнение с всички централни банки по света. Нецелесъобразно е да следваш некомпетентна монетарна политика. До 2011 г. еврото беше дисциплинирана валута, ето защо беше изключително добър ход то да е нашата валута котва. Дотогава Жан-Клод Трише беше начело на ЕЦБ и внимаваше с лихвената политика, стремеше се да няма свръхстимулиране на икономиката. В последните години

еврото активно се обезценява спрямо долара

който също се обезценява и това е видимо от инфлацията. Ако някой предложи да се присъединим към турската лира, всички ще отсекат: „Не, тя е слаба и нестабилна!“ Еврото обаче е в подобна ситуация.

Интерес от влизане в еврозоната имат банките, тъй като те ще може да разчитат на директно спасяване от ЕЦБ при неблагоприятен за тях сценарий. Засега ЕЦБ не е оставила европейска банка да фалира. Тази „загриженост“ пречи на очистителния процес, а е и лош сигнал, който насърчава и другите да не са дисциплинирани в банковата си дейност. ЕЦБ продължава да държи ниски лихви, с което отказва да предприеме реални стъпки за ограничаване на инфлацията. През 2022 г. ЕЦБ е сред последните в света, които качват лихвените нива, и то с най-малко. Затова лихвите в ЕС са най-ниските след Японската централна банка, която държи „първенството“.

Някои си представят как при влизането ни в еврозоната ги чака финансово благополучие, тъй като там започнаха да се раздават много средства, но това са прясно напечатани пари, които ускоряват инфлацията.

Безплатен пир няма

и всичко това се плаща от редовия бизнес и от обикновените хора чрез по-скъпите стоки и услуги. Тези, които напират да влезем в еврозоната, пропускат да признаят, че така ще станем солидарни, например, с гръцките дългове и с италианската задлъжнялост. Друг е въпросът дали ако и ние се присъединим към еврозоната, няма рязко да отслабим банковата и финансовата си дисциплина.

Не изключвам някой ден европейската монетарна и финансова политика да е отново в ръцете на хора като Жан-Клод Трише. Но докато те дойдат и докато се докажат, Европа ще трябва да мине през

жестока очистителна криза

която да проправи пътя към нещо по-добро. В момента за ЕС се очертават тежки времена на инфлационна или на дефлационна депресия.

Привържениците на присъединяването ни към еврозоната не отричат, че може да оберем купчина икономически негативи, но по политически причини според тях трябва да влезем през 2024. Тоест, ние сме влезли в ЕС с единия крак и с по-голяма част от тялото, а вече трябва да прекрачим и с другия крак и да завършим навлизането си в Европа. А там ни чака „обилна порция“ негативи. Сякаш не стига, че точно сега цяла България страда от жестока инфлация, която се дължи и на факта, че еврото има мощна проинфлационна политика и ние привнасяме този ефект. Чехия, Дания и Швеция също са в ЕС, но запазват своята национална валута. Защо да не следваме техния пример…

На този етап икономическите минуси от влизане в еврозоната са много повече от политическите плюсове.

Текстът е част от бр. 112 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.