Европа не е готова за Тръмп 2.0
Старият континент трябва да промени своя подход в упражняването на мека сила

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Европа не е готова за завръщането на американския президент Доналд Тръмп в Белия дом. Около това мнение се обединиха експерти по време на международната конференция „Country Risk Conference”, организирана от Coface.
Навлизаме в транзакционен свят, трябва да сме аналитични. Не мисля, че европейците са подготвени за новата визия за света, която Тръмп има“, каза Томас Гомарт, директор на Френския институт за международни отношения.
Мнението му бе споделено и от Андрю Бишъп, старши партньор и световен ръководител на звеното за проучване на политики в Signum Global Advisors, макар и с повече оптимизъм. „В идеалния случай, трябва да имаме една силна Европа, която да няма нужда да разчита на партньор, било то САЩ, Китай или друга страна“, каза Бишъп.
Старите начини, по които Европа оперираше и прожектираше своята мека сила, вече не работят. Смятам, че трябва да променим мисленето си, но сме далеч от това да го постигнем“, каза и Фамке Кръмбмюлер, партньор в консултантската Geostrategic Group.
Стратегически точки
По време на дискусията, посветена на въздействието, което резултатите от президентските избори в САЩ ще имат върху останалата част от света, и конкретно Европа, експертите коментираха какво може да се очаква от втория мандат на Тръмп начело на най-голямата икономика в света.
По думите на Гомарт светът днес е различен и тази промяна е започнала още през януари 2021 г. със събитията в Капитолия, продължила с избухването на войната в Украйна година по-късно и с конфликта между терористичната групировка „Хамас“ и Израел.
Затова и според него желанието на Тръмп за териториално разширение на Съединените щати – през Гренландия и Панама – не следва да е изненада, а естествено продължение на идеологията на САЩ. Той обясни, че заплаха №1 за американската стратегия е акумулирането на световни сили, които може да се обърнат срещу Вашингтон.
Американската стратегия е да имат досег до два океана – смятам, че искането за контрол над Гренландия се обяснява с преосмислянето на стратегията на САЩ в Северноатлантическия океан“, каза Гомарт.
По подобен начин той обясни и претенциите на САЩ към Панамския канал, който се явява като мост между двата океана – Атлантически и Тихи.
Сега обаче гарантът на Гренландия (бел. ред. – има предвид защитната роля на САЩ в Гренландия през Втората световна война) започна да говори като Владимир Путин“, изтъкна събеседникът.
„Трудно е да се ориентираш в този свят, защото има много повече играчи и интереси“, коментира и Кръмбмюлер. Противно на назряващите опасения за края на глобализацията, тя изтъкна, че това не е краят, а просто нова ера.
Това е нова форма на глобализацията с един мултиполярен свят“, добави партньорът в консултантската компания.
Ще успее ли Тръмп да сложи край на войната в Украйна
Една от основните точки на Тръмп по време на предизборната му президентска кампания бе, че той може да сложи край на военния конфликт между Украйна и Русия.
Според Бишъп обаче той няма да успее да осигури „мирно споразумение“ за Украйна.
Кръмбмюлер пък изтъкна, че най-вероятно санкциите, които в момента действат срещу руските компании, ще останат в сила дори след края на войната.
Взаимоотношенията няма да се върнат към това, която бяха, повечето санкции ще се запазят“, прогнозира Кръмбмюлер, чието мнение бе подкрепено и от Гомарт.
Скок към непознатото
„Правим скок в неизвестното с този нов отбор, който е начело на САЩ“, каза и главният изпълнителен директор на Coface Ксавие Дюран.
Той коментира, че световната търговия не се възстановява, а стагнира, като има регионализиране на търговските потоци.
Компаниите трябва да са бдителни, адаптиращи се и гъвкави, трябва да имат стратегии“, добави Дюран.
Гомарт направи подобрен коментар и каза, че компаниите трябва да имат стратегии, подобни на тази на американския боксьор Майк Тайсън, която разчита на комбинация от силни удари за своя успех.
Дюран предупреди, че 2025 г. няма да е лесна за международните компании и че „ще има предизвикателства“ за тях. Това правило важи и за бизнеса в Европа, имайки предвид, че нейното „сърце“ – т.е. страните с големи индустрии – все още страдат.
Старият континент ще има конкуренция и от Китай, който, от своя страна, също ще има предизвикателства, въпреки прагматичния си подход.