Европейският съюз вече върти на празни обороти

Светът свикна да живее с клишета, които приема наготово. Зелената сделка ще работи за това Европа да е първият континент в света, неутрален по отношение на климата. Въглеродният двуокис беше нарочен за главния виновник за климатичните промени. И вместо Зелената сделка да насърчава зелен начин на мислене и на живот за по-чиста планета, има опасност тя да се превърне в един финансов смокинов лист. В отговор на „зеления“ устрем дори започнаха да се появяват компании, които декларират, че са въглеродно отрицателни, без да са ангажирани с каквото и да е промишлено производство. Какво става?

Красимир Димитров е собственик и управител на „ИннДев“. Той е инженер, който внимателно следи геополитическите и икономическите процеси. Живял е и е работил по света и у нас. Сега дейността му е свързана с внос, внедряване и поддръжка на индустриални машини от Германия. Ето неговия поглед към случващото се:

Европейският съюз няма ясна визия за бъдещото си развитие, която да е базирана на здрави основи. Налице е силно икономическо лобиране, което определя каква да е посоката и какъв завой да се направи. Брюксел вече не влияе на процесите,  Евросъюзът е в процес на свободно падане. Докато в общността върви инфлация, в България обезценката също ще расте. Инфлацията е факт в цял свят, защото пандемията отприщи „печатането“ на виртуални пари без покритие. Това се плаща през инфлацията. Търговията в света се дебалсира, пандемията наруши веригите на доставка, което също се отразява върху инфлационните процеси. Европа свикна Азия да произвежда вместо нея и цената на тази икономическа политика тепърва ще се плаща.

Европейският съюз днес е волеизявление на 27 страни. Създаден е като безмитен и безвизов съюз. Началото си той води от Европейската общност за въглища и стомана, създадена с договор в Париж през 18 април 1951 г. от Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. След Втората световна война е било важно да се

контролира производството

на въглища и стомана. Въглищата са били нужни като източник на енергия и за производството на стомана, особено необходима за следвоенното възстановяване и строителството. Тези години са и най-успешният етап от развитието на Евросъюза. Постепенно обаче зелените ултралеви движения започват да рекетират големите компании. Организират демонстрации и срещу атомната енергия, така бяха затворени малките реактори в АЕЦ „Козлодуй“ и бе спрян проектът за АЕЦ „Белене“ в един от първите му етапи. Постепенно те навлязоха в политиката и си създадоха лобита и вече диктуват правилата на играта, а Зелената сделка все повече отдалечава ЕС от неговата първоначална същност. Но да допуснем, че просто времената се менят, преди да стигнем и до други изводи...

Ако погледнем

с трезв поглед

ето какъв ще е ефектът от Зелената сделка: Тя ще доведе до фалити на остатъчната индустрия в Европа. Американската икономика няма да е толкова засегната, тъй като САЩ е голям производител на газ, петрол и енергия от възобновяеми източници, въпреки че там няма субсидии за ВЕИ сектора. В САЩ всичко е на пазарен принцип. В щата Тексас и в пустинните райони има много слънце и вятър, но парадоксът беше, че миналата зима най-големият производител на газ и петрол изпадна в енергийна криза. Защото енергийната му система зависи от фотосолари, които през зимата почти спират, и от вятърни централи, на които перките замръзнаха. В поле от газ и петрол, но без електричество, студът ги превзе, имаше и жертви. А Европа дори няма петрол и газ. Евросъюзът обаче гледа със затворени очи на всичко, което сваля градуса на еуфорията за Зелената сделка. Скорошен пример - през лятото на 2021 г. имаше 3 месеца безветрие в Западна Европа и вятърните централи бяха спрели. Това породи дефицит на тока. За да компенсират, започнаха да изпомпват газ от хранилищата. И още преди зимата европейските газови хранилища се оказаха наполовина празни. А „Газпром“ ги пита: „Като не давате лиценз на вече поставени тръби, как да ви доставим газ?“.

Така със Зелената сделка засега бавно и полека, но сляпо, се върви към това Европа да се превърне в

музей на открито

И ако направим сравнение с Римската империя. Нейният разпад е продължил дълго – в продължение на около три века е траял упадъкът, а после са настъпили „тъмните векове“. Но в дигиталната ера нещата се случват по съвсем друг начин, и то много по-бързо. Най-вероятно по-трезви умове ще поискат да бъде наложена ревизия на самия Европейски съюз и за да оцелее, той ще трябва доста да се промени. В своята Бяла книга за бъдещето на Европа, представена през 2017 г.,  Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия от 2014 до 2019 г. и дългогодишен премиер на Люксембург, предложи няколко сценария. Но европейските бюрократи бързо забравиха, че бъдещето на Евросъюза трябва постоянно да е в настоящия им дневен ред и сега ЕС е на път да се превърне в Клуб на желаещите.

Зелената сделка, ако тя не бъде преформатирана към реално опазване на околната среда, ще е

динена кора за България

Нашата страна трябва да настоява методиката за изчисляването на въглеродните емисии да се промени. Не просто да се плаща за генерирано количество от някаква човешка дейност, а в уравнението да има още две компонента - територията на страната и съществуващата зелена маса. Като решим тази задача, ще се окаже, че България трябва да получава средства, тъй като нашата територия усвоява три пъти повече въглероден двуокис, отколкото генерира.  Когато се говори за въглеродни емисии, и особено когато те се обвързват с плащане от страна на този, който ги произвежда, трябва първо да се имат предвид някои научни факти. Всяко растение е фотосоларна клетка, то поема въглероден двуокис и при фотосинтезата отделя кислород, от който се нуждаем. А растенията са част от хранителната верига за животни и хора. Затова не може да не отчетем с позитивен знак факта, че най-после и Европейската комисия стигна до идеята, че 20% от средствата за Зелената сделка трябва да отидат за възстановяване на горите. Всичко останало обаче, както на този етап го замислят, са просто кабинетни кроежи на хора, които сякаш  никога не са учили биология.

Научно доказано е, че всяко живо същество, без растенията, при процесите на метаболизъм отделя метан и въглероден двуокис. Въглеродният двуокис не е толкова вреден, защото той е

газ на живота

Няма ли въглероден двуокис, няма да има растения, животни и хора. Въглеродният двуокис на планетата от човешка дейност е едва 5%. Останалите 95% са от самата биосфера на земята, като две трети от него се генерира от биосферата на океаните и моретата. Дори да занулим човешката дейност, това почти няма да се отрази на концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата. И така стигаме до въпроса - какво толкова пречи въглеродният двуокис, щом той ни е жизнено необходим?

Въглеродният двуокис е два пъти по тежък от въздуха и той няма как да прави парников ефект, който се получава във високите слоеве на атмосферата. Да не пропускаме факта, че въглеродният двуокис възниква главно от изпаренията на океаните и моретата, като се създаде, пада близо до повърхността на земята. В планините над 2 хил. м надморска височина почти няма растителност, защото  там почти няма въглероден двуокис. Като започнем да намаляваме количеството на емитирания въглероден двуокис, ще се забави растежът на растенията. Сега обаче официалните изследвания със спътници показват, че зелената маса на земята е нараснала с 25%, въпреки голямата сеч на планетата.  Високата концентрация на въглероден двуокис ускорява метаболизма на растенията и те растат по-бързо. Показателно е, че добивите на селскостопанските реколти нарастват с около 20%.

Правени са изследвания за развитието на човечеството и се оказва, че

пик на населението

има, когато климатът е по-топъл и концентрацията на въглероден двуокис е по-голяма. Човечеството се нуждае повече от топло, отколкото от студено. При продължително силно захлаждане, хората намаляват. По-топлият климат е по-подходящ и за развитие на селското стопанство. Затова и по-голямата част от човечеството живее в субтропическия и тропическия пояс.

От казаното дотук следва, че преди да се правят задължителни за всички общи предписания за Зелената сделка, първо трябва да се разбере, че въглеродният двуокис не е най-големият враг на планетата Земя. Да отчетем и факта, че базовата година е 1991 г.,  а тогава България е имала далеч по-развита тежка индустрия с три пъти по-голямо производство. И едва след това да се направи баланс за всяка страна, съобразно нейната територия, климат и зелена маса.

Не може просто така да натиснем копчето „Стоп“ на икономиката. Към по-чиста природа трябва да вървим, като модернизираме производствата с технологии, щадящи околната среда. Нека да използваме науката за зелени цели, преди на сляпо да прилагаме Зелена сделка, която не прави света по-чист и по-зелен.

Кръговата икономика може да произвежда същите продукти с многократно по-малко енергия.

В криво огледало

В Европа още се живее с мантрата, че ще сме общества на услугите. Това може и да е било вариант преди 30-40 години, но сега повечето от услугите вървят през интернет. Това съсипва множество малки и средни бизнеси, ориентирани към услуги. Но голямата дигитализация и интернет подкопават развитието на сектор Услуги. Да вземем пиците: те се произвеждат автоматизирано в големи предприятия, а не се правят в малки пекарни. Така в наши дни става ясно, че деиндустриализацията е като да си отсякъл дървото, което те храни. Но да видим и какво продължава да е отношението към въглищата. Те са органична суровина, от която може да се произвеждат масла, пластмаса, каучук и други технически продукти, а ние просто  ги превръщаме в „топло“. Всичко, което се произвежда от петрола, може да се направи и от въглищата. Има разработени технологии.

Текстът е част от бр. 106 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.