Еврото е щит срещу собствената ни глупост

Любомир Дацов е  финансов и макроикономически консултант. Работил е в Министерството на финансите от 1992 до 2009 г., като 7 години е бил зам.-министър, отговарящ за бюджета, икономическите реформи и управлението на еврофондовете. Член нa EFC, като такъв е ръководил преговорната група  от страна на МФ за приемането ни в ERM II.

- Господин Дацов, напоследък се появиха призиви за скорошно влизане на България в еврозоната? Дали е дошъл моментът за въвеждането на единната валута и има ли причини да бързаме?

- В рамката на шегата, хубаво е повече хора да проглеждат, защото е нужна критична маса за подкрепа на извървяване пътя за влизане в еврозоната. Засега тези призиви са по-скоро хаотични , а не толкова от осъзната системна нужда. Но това не променя ситуацията, че България има остра необходимост да ускори този процес, и първата стъпка минава през политическото решение за това. Видя се, че еврото не само е щит срещу външната несигурност, но и срещу собствената ни глупост.

- Валутният борд изчерпал ли е своите възможности за осигуряване на финансова стабилност?

Валутният борд е инструмент. Той е конструиран така, че те кара да вървиш в крак с времето, да правиш реформи, да бъдеш по-конкурентен. Огромния „недостатък“ на валутния борд е, че той прави много видими управленските грешки, ако вървиш с по-бавни крачки от другите. Той е котвата, около която се прави политика, така че бордът зависи в голяма степен от амбициите на управляващите. Дори не ми се мисли какво би станало, ако някой „умник“ реши да го маха. Между другото, бордът може да спре да работи само с политическо решение.

- Има ли готовност България да поеме курс към присъединяване в еврозоната?

- В момента като че ли няма много хора, на които да им е ясно какво да правят, извън общото говорене. Преди изобщо да говорим за еврото, трябва да преодолеем прага на ERM II. Приемането в еврозоната е двуфазов процес. Първата е политическа – при нея няма ясни критерии, които, ако изпълниш, да ти отварят пътя към еврото, както е във втората фаза. Ние обикновено акцентираме на така наречените Маастрихтски критерии, но според мен поне доскоро те бяха по-малкия праг към еврозоната. За съжаление, седем години след присъединяването в ЕС България изглежда в по-лоша кондиция, отколкото през 2007-2008 г., когато направихме първия опит за присъединяване към ERM II.

- Кои според вас ще са плюсовете от това еврото да замени лева?

- И позитивите, и негативите са в два аспекта, чисто икономически и социално-административни. По-лесна търговия, по-евтин достъп до финансови ресурси, по-малки транзакционни разходи - това са само малка част от икономическите изгоди. По-дълбоката интеграция в европейските структури, участие на равна основа във вземането на решения, защита от Европейската централна банка и т.н. са предимствата да бъдем част от административната система на еврозоната.

- Какви ще са негативите, които ще последват от присъединяването ни в еврозоната?

- Ако оставим настрана спекулациите, не виждам съществени недостатъци. Просто ние сме вече във валутен борд, левът е фиксиран към еврото. Така че ние и сега изпитваме негативите, но нямаме достъп до предимствата.

- Трябва ли според вас присъединяването към еврозоната да стане след референдум по този въпрос?

- Общата валута е част от договора за присъединяване към ЕС. Референдум за еврозоната е равнозначно да правим референдум да бъдем ли в ЕС. Освен това не ви ли се струва „малко“ претенциозна такава позиция на целия ни хал?

- С оглед на бъдещо въвеждане на единната европейска валута каква политика препоръчвате да води правителството, което ще се сформира след изборите на 5 октомври?

- Да започнем от политическото измерение на въпроса. Това трябва да е ясна проевропейска политика, но на фона на това, че устойчиво демонстрираме как не разбираме „брюкселския“ език, това не ми изглежда никак лесно.  В икономически план най-лесно е да се каже реформаторска, но предизборните програми на партиите отново ме карат да смятам, че това е голямо предизвикателство. Но най-общо, това трябва да са политики, гарантиращи стабилността на публичните финанси, конкурентоспособността и ефективността на икономиката и пазара на труда. Акцентът трябва да е върху качествените показатели и устойчивостта на икономиката.