Фермери в града

Световният пазар на градско земеделие се оценява на 213 млрд. долара през 2020 г. и се очаква ръст от 3% годишно за периода 2021-2026 г., по данни на industryarc.com. Вертикалните и споделени социални градини и фермите за микрорастения са фактор в борбата за достъпна, качествена храна за увеличаващото се население на света, на фона на недостига на земя, и за осигуряването на по-зелена среда за живот. Градското земеделие осигурява 20% от глобалното производство на храна и се очаква дела му в изхранването на света да расте и да променя технологиите.

„Градското земеделие често играе ролята на инкубатор за нови храни и начини на тяхната консумация, като възстановяване на местни сортове, подправки, отглеждане на ядивни цветя. С помощта на високите технологии, хидро- и аквапоничните ферми са успешен бизнес модел за отглеждане на зеленчуци и аквакултури в градска среда, като транспортни контейнери, стари сгради, неизползвани силози за зърно и други места, на които може да се вдъхне втори живот. Първият европейски „еднорог“ в технологиите за градско земеделие е именно стартъп, произвеждащ модулни вертикални ферми“, разказва Деница Маринова, експерт от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. Тя е част от екипа на CityZen, европейска инициатива за подкрепа и развитие на градско земеделие, която се развива в 5 европейски страни по програмата INTERREG EUROPE 2014-2020.

В България градското земеделие има история с потенциал за развитие като бизнес ниша. Липсата на устойчива подкрепа от общинска и държавна власт и на целенасочено финансиране са основни предизвикателства пред споделените градски градини в големите градове, както и за комерсиалните ферми. Достъпът до градски терени, които да се отдават безплатно или с преференциален наем, е затруднен. Но дигиталната карта с общински терени в София за градско земеделие, доброто взаимодействие по споделената градина на „Горичка“ върху бивш паркинг в столицата и успешното развитие на социалното предприятие „Чудната градина“ в Добрич дават поводи за оптимизъм. „Много от държавите в ЕС са регулирали създаването на градски градини и ферми с подкрепящо законодателство, например с федерален закон в Германия или с общински стратегии за развитие в Рим. В България все още липсва регулаторна рамка, но градските градини с образователна и социална цел се увеличават“, казва Маринова.

Чудната градина

„От години искахме да развием социално предприятие, в което да работят младежи с интелектуални затруднения. Между кафене, автомивка и градина, се спряхме именно на градина, защото тя предполага различен вид дейности. За нас беше важно градината да е в града, за да бъде забелязан и оценен трудът на младежите с интелектуални затруднени“, разказва Мария Методиева, управител на Фондация „Св. Николай Чудотворец“-Добрич. Организацията получава първия си терен от общината и купува със собствени средства техника, бори се със земята, за да осигури условия за производство насред града. „През пролетта на годината след старта назначихме 22-ма души с увреждания. Купихме още две оранжерии и започнахме първото си производство на зеленчуци. С новия парцел, който ни дадоха безвъзмездно, градината става 18 дка- и то в централна градска част“, казва Методиева.

Градината се възползва от стратегическото си местоположение - на границата на два квартала и до голяма хранителна верига. Продават на място и редовни клиенти идват да пазаруват от тях. „Устойчивостта идва най- вече с направените инвестиции за трите години, през които съществуваме. Всичко, което успеем да отделим като печалба, го реинвестираме в трайни придобивки. Дофинансираме се и чрез проекти. Документите са документи при всеки отчет, но доверието изграждаме най-вече с това, че работим на светло. Наложихме бранда на „Чудната градина“ успешно още в началото -  борим се за по-високо качество на крайния продукт и не разчитаме на емпатия и съпричастност. Имаме редовни клиенти и във Варна. Продаваме и на фермерски пазар. Работим с корпоративни партньори и дарители“, казва Методиева.

Според нея реални възможности за градско земеделие има, но всеки предприемач първо би се сблъскал с липсата на свободни терени в рамките на града, липса на вода, охрана на терена и пр. Подобно бизнес начинание в градска среда е трудно постижимо. „Малцина биха се преборили с тези трудности, в съчетание със знания и умения за градинарство и маркетинг“, завършва тя.

За успеха екипът залага и на онлайн маркетинг и работа с медиите - във Фейсбук ги следват почти 10 000 души. „Чудната градина“ е и най- голямото социално предприятие като мащаб и като работодател, наел хора с интелектуално затруднение. 

Микрорастения с вертикален потенциал

Боян Георгиев от Microgreens Bulgaria доставя на ресторанти и частни клиенти микрорастения, които компанията отглежда в базата си в един от по-отдалечените квартали на София. Захваща се с идеята за чисто производство на храна за собствена консумация, след като се прибира след 15-годшен престой в САЩ. „Градското фермерство попадна в полезрението ми, тъй като повечето производители на микрорастения са градски ферми. Растенията се разполагат във височина - на стелажи на много нива, за да може да се постигне максимално оползотворяване на единица площ“, обяснява той.

Микрорастенията имат пълен цикъл на развитие между 14 и 20 дни, от 4 до 40 пъти по-висока хранителна стойност от порасналите растения и, благодарение на вертикалната система на отглеждане (vertical farming), имат нужда от 50 пъти по-малка площ в сравнение с конвенционалните методи. Това води до намаляване на въглеродния отпечатък на производството и при дистрибуцията на продукцията. Растенията се отглеждат с помощта на LED лампи, които консумират по-малко електричество в затворено пространство за максимална термоизолация. В повечето случаи те не пътуват повече от 20 км, за да достигнат директно до крайния клиент. „За клиентите най-впечатляващото е, че микрорастенията пристигат при тях засадени в почвата, в която са отгледани - съвсем живи и свежи. Много от клиентите ни запазват почвата, за да ни я върнат, а ние я компостираме и използваме отново,“ допълва предприемачът.

Ниските производствени разходи се „компенсират“ с много усилия за оставане и развитие на националния пазар. Няколко производителя делят територия, но „никой от нас не би могъл да очаква значителен ръст, ако разчита само на микрорастенията“, казва той. Засега основните клиенти са ресторантите, а широката публика тепърва се ограмотява за предимствата на микроземеделието. Не срещат и подкрепа от държавата, тъй като няма конкретна опция за помощ. „Чисто административно тези продукти трудно се вписват в съществуващите категории, дефинирани от нормативните уредби. Това понякога създава трудности - по-тромави и неясни процедури, казуси... Липсват и кадри. Във висшите учебни заведения няма конкретна специалност, посветена на този тип земеделие и, дори ако се разглежда, то е много бегло. А това е бъдещето. Градското и вертикалното фермерство се разглеждат като системи на бъдещето и се очаква търсенето да нараства постоянно“, завършва Боян.

Текстът е част от бр. 108 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.