Финансиране на зеления преход на ЕС: Кой плаща сметката?

Стратегията на Европа да стане климатично неутрална до 2050 г., чрез Европейският зелен пакт, започна неуверно. След одобрението му през 2020 г. Европа беше изправена пред поредица от предизвикателства - по-специално войната в Украйна и пандемията от Covid. Въпреки че опасенията за климата стават все по-належащи, икономически обтегнатите държави-членки имат да решават други проблеми, предава Euronews.

Перспективите, според водещия консултативен орган на ЕС по климата, в момента са мрачни.

Дългосрочното планиране и развитие на енергийната инфраструктура на ниво ЕС не е съвместимо с целите на ЕС за климата до 2030 г. по отношение на енергията, климата и целта за климатична неутралност до 2050 г.“, заяви Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата през юни.

Напредъкът обаче в момента е по-скоро необходимост, отколкото избор. Освен непосредствените заплахи за здравето, породени от климатичната криза, икономиките на ЕС не могат да се надяват да процъфтяват на глобалната сцена, ако останат прекалено зависими от изкопаемите горива.

Подобна промяна е възможна, твърдят европейските лидери, но ефективното финансиране трябва да бъде приоритет.

Финансиране

Интегрирането на зелени технологии в производството на енергия първоначално ще увеличи разходите, но мненията са разделени по отношение на това кой трябва да плати сметката.

Трябва да има дебат в Европа за това кой плаща за енергийния преход“, каза Фабиен Рокес, изпълнителен вицепрезидент на икономическата консултантска фирма Compass Lexecon.

Говорейки на конференция на Business Europe в Брюксел тази седмица, той добави: „Например Законът за намаляване на инфлацията в САЩ е страхотен, но в основата си той разчита на фискални мерки. Така че това са пари на данъкоплатците, а не на потребителите на електроенергия.“

В известен смисъл финансирането на промяната на устойчивостта чрез данъци е логично в смисъл, че климатът е обществено благо. Чрез Закона за намаляване на инфлацията САЩ възприеха този подход - финансиране на инвестициите в климата с държавни пари.

Друг вариант, според експерти, е да се повишат разходите за енергия, за да се прехвърлят нарастващите проблеми върху потребителите. Тези, които използват повече, ще плащат повече, въпреки че този подход породи опасения за домакинствата, които се борят с разходите за живот.

Според Международната агенция по енергетика около 30% от средствата за борба с климата, необходими в световен мащаб, ще трябва да дойдат от публичния сектор, като 70% са от частния сектор. Частното финансиране може да дойде и от набор от инвестиции и финансови инструменти като зелени облигации.

Осигуряване на средства и тяхното ефективно използване

Говорейки също на конференцията Business Europe, членът на Европейския парламент от партията EPP Кристиан Елер отбеляза, че пазарната реформа е от съществено значение за осигуряване на адекватни средства за зеления преход.

Знаем, че европейският финансов пазар няма да осигури това финансиране в сегашното си състояние...банките не са в състояние да финансират прехода.“

Едно решение, което той изтъкна, е напредъкът в съюза на капиталовите пазари, който има за цел да създаде единен пазар за капитал в целия ЕС. В момента финансовите системи все още са разпокъсани по национални линии, което усложнява трансграничните инвестиции.

Елер продължи: „Ако имате фрагментиран капиталов пазар и искате да изградите портфолио от 100 или 200 бизнес случая, знаете, че това ни струва много повече в Европа, отколкото да направим това в Съединените щати.“

Евродепутатът също така подчерта, че освен увеличаването на възможностите за инвестиции, държавите от ЕС трябва да бъдат подкрепени за достъп до тези фондове. Той специално подчерта недостатъците на мярка за подкрепа след Covid, Механизма за възстановяване и устойчивост. Много държави членки не са имали достъп до тези пари поради излишната бюрокрация.

Солидарност между държавите-членки

Европейските институции трябва също така да се съсредоточат върху хармонизирането на енергийните пазари в ЕС, каза Пиер Шелекенс, който ръководи стратегията и координацията в Генерална дирекция за енергетика в Европейската комисия.

Ако една държава-членка предложи по-високо ниво на компенсация за енергоемки индустрии, работещи с изкопаеми горива, това може да създаде неравнопоставени условия и да подкопае целите на блока в областта на климата.

Шелекенс отбеляза, че докато „условията не са абсолютно идентични“ в целия блок, ЕС може да се опита да направи националните пазари „по-сходни“. Той добави, че като се има предвид неотдавнашната енергийна криза в Европа, субсидиите за изкопаеми горива са оправдани за „подкрепа на индустриите и домакинствата“. Тъй като „ситуацията се нормализира“, той предложи да има различен, по-единен подход.