Французите гласуват на първи тур за президент
Изборите са решаващи за развитието на популизма и крайната десница в Европа
636
~ 2 мин. четене
Близо 47 млн. французи ще отидат до избирателните секции в неделя, за да гласуват на първи тур за президент. Вотът е от огромно значение за бъдещето на европейската идея, тъй като ще покаже доколко е нараснала подкрепата за крайната десница заради гнева на хората, насочен срещу политическото статукво в Европа. Първият тур се провежда при засилени мерки за сигурност.
Французите ще изберат между новопоявилия се проевропейски центрист, скандалния консерватор, който иска да ореже публичните разходи, крайно левия евроскептик, възхищаващ се на Фидел Кастро или крайнодясната кандидатка, която обещава да затвори границите и да премахне еврото.
Резултатът ще бъде наблюдаван с безпокойство по света, защото той ще покаже дали популистката вълна, която доведе до Brexit и качи Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ, се увеличава или е започнала да затихва.
39-годишният Емануел Макрон, бивш банкер, създал партията си само преди една година, е фаворитът да спечели първия тур на изборите, поне според социологическите проучвания. Изглежда той е единственият, който би могъл да спре похода на крайно десния кандидат на Националния фронт Марин Льо Пен във втория тур, който ще се проведе на 7 май.
Ако обаче двамата наистина стигнат до втория тур, това ще е сериозно сътресение за политическата система във Франция, тъй като нито една от двете основни партии, управляващи страната в последните няколко десетилетия, няма да има представител.
"Това няма да бъде класически сблъсък между ляво и дясно, а сблъсък между две гледни точки за света“, казва социологът Йероум Фурке. "Макрон се налага като прогресист срещу консерваторите, Льо Пен като патриот срещу глобалистите", добавя той.
Седемте други кандидати, включително на управляващата социалистическа партия Беноа Хамон, двама троцкисти, трима националисти и един бивш овчар, превърнал се в центрист, изостават много назад в проучванията на общественото мнение.
Месеци наред кампанията бе доминирана от скандали, които накараха мнозина гласоподаватели да се притесняват от избора си. Около 20-30% от хората може би няма да гласуват, а около 30% от тези, които планират да се явят в избирателните секции, не са сигурни за кого ще гласуват.
Французите ще изберат между новопоявилия се проевропейски центрист, скандалния консерватор, който иска да ореже публичните разходи, крайно левия евроскептик, възхищаващ се на Фидел Кастро или крайнодясната кандидатка, която обещава да затвори границите и да премахне еврото.
Резултатът ще бъде наблюдаван с безпокойство по света, защото той ще покаже дали популистката вълна, която доведе до Brexit и качи Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ, се увеличава или е започнала да затихва.
39-годишният Емануел Макрон, бивш банкер, създал партията си само преди една година, е фаворитът да спечели първия тур на изборите, поне според социологическите проучвания. Изглежда той е единственият, който би могъл да спре похода на крайно десния кандидат на Националния фронт Марин Льо Пен във втория тур, който ще се проведе на 7 май.
Ако обаче двамата наистина стигнат до втория тур, това ще е сериозно сътресение за политическата система във Франция, тъй като нито една от двете основни партии, управляващи страната в последните няколко десетилетия, няма да има представител.
"Това няма да бъде класически сблъсък между ляво и дясно, а сблъсък между две гледни точки за света“, казва социологът Йероум Фурке. "Макрон се налага като прогресист срещу консерваторите, Льо Пен като патриот срещу глобалистите", добавя той.
Седемте други кандидати, включително на управляващата социалистическа партия Беноа Хамон, двама троцкисти, трима националисти и един бивш овчар, превърнал се в центрист, изостават много назад в проучванията на общественото мнение.
Месеци наред кампанията бе доминирана от скандали, които накараха мнозина гласоподаватели да се притесняват от избора си. Около 20-30% от хората може би няма да гласуват, а около 30% от тези, които планират да се явят в избирателните секции, не са сигурни за кого ще гласуват.