Френските стачки: Маратон, в който всеки трябва да бяга

Париж е прекрасен град за разходка. Но навлизайки в третата седмица на масови стачки, за каквито призовават местните транспортни и жп синдикати в отговор на правителствените планове за реформи в пенсионната система, и които доведоха до липсата на публичен транспорт, с изключение на малкото претъпкани автобуси и метро, парижани са принудени да вървят повече, отколкото когато и да било, пише в свой анализ Politico.

Всички вече са усетили „ощипването“ на стачката и умората започва да настъпва. Бизнесът върви както обикновено, но избухливостта расте по пътищата и в малкото налични влакове и автобуси. Задръстванията са огромни, клаксоните се „надсвирват“.  А времето за придвижване се увеличава с часове, хората пристигат на работа изтощени, а дойде ли вечер, се чудят колко ли ще им отнеме да се приберат обратно вкъщи. Всичко това се случва в навечерието на Коледа, когато много хора планират да посетят близките си.

„Стачката се превърна в маратон, който всички са принудени да бягат“, заключава изданието и добавя, че профсъюзите не са осъзнали, че различните епохи изискват различни политики.

Французите са нация, която защитава социалните си привилегии, наследени от времето, когато държава все още можеше да си позволи да е щедра и справедлива. Хазната обаче е празна и затова много хора гледат на стачкуващите, които отказват да приемат плана за опростяването на сегашната пенсионна система с 42 различни схеми,  като на разглезени деца. 

„Профсъюзите не са осъзнали, че различните епохи изискват различни политики. И сега всички сме заложници на тези мощни синдикати, въпреки че те представляват едва 2.6% от френските служители“, пише авторът. 

Процесът по пенсиониране също се променя. А шофьорите на влаковете, метрото и автобусите въплъщават в себе си един старовремски „корпоративизъм“, коментира пътник в метрото. Много хора смятат, че стачкуващите правят това без да мислят за влиянието върху останалата част от страната, фокусирайки се единствено върху собствените си привилегии, включително пенсионирането на 50 години, установено от времето, когато влаковете са се движели на въглища. 

Страхът на стачкуващите е, че реформата ще наложи стандарт за всички и ще премахне специалните пенсионни режими. Към шофьорите на публичния транспорт се присъединиха лекари, учители, пожарникари, летищни работници. 

В крайна сметка стачката е демонстрация на сила срещу широко нехаресван президент. Според мнозина Еманюел Макрон се грижи само за богатите. Протестиращите виждат гледат на предложената от правителството пенсионна реформа като на принадлежност към неолибералния модел на икономика, основана на печалбите, обхванал света и който французите с право възприемат като заплаха за социалната държава. 

Опасенията им са, че те ще стават все по-бедните в тази система, докато богатите стават все по-богати.

Има редица причини за подкрепа на стачките и действително много парижани го правят. 

Има много причини в подкрепа на нападателите и наистина много парижани го правят. Впечатление прави, че по улиците има чувство на солидарност, освен в случаите, когато човек не попадне в задръстване. Засега повечето наблюдатели, които не са част от протестите, просто се примиряват. Но всички явно са съгласни, че гражданите имат право да протестират, а компромисите между правителството и обществото са в основата на всяка демокрация. Общество, което зачита това право е фундаментално здраво. 

Раздразнението все пак е налице. Радикалното и безкомпромисно становище на профсъюзите, които се сблъскват с правителството, вместо да преговарят с него, може скоро да предизвика обратен ефект. Има вероятност хората да изгубят търпение с наближаването на празниците. 

Досега стачките са причинили 2.5 млн. евро загуби за малкия бизнес, сочат статистиките. Занаятчиите и ресторантите са загубили между 30% и 50% от своите приходи в последния месец. Само в Париж има около 62 000 малки предприятия и жизнеспособността на града се крепи на тях, те го правят така обичан от всички.

Междувременно ние продължаваме да вървим километри пеша всеки ден, надявайки се на прагматичен компромис и връщане към нормалността, завършва Politico.