Кохезионна политика
FT: Флиртът на България с Русия ще ѝ излезе скъпо
Страната върви срещу приоритетите на Брюксел и гони европейските и американски частни инвеститори
~ 4 мин.
България направи забележителен обратен завой. Преди шест години страната се отказа от проект за милиарди евро за изграждане на ядрена електроцентрала съвместно с руската ядрена компания „Росатом”, тъй като разходите ескалираха. Българският премиер Бойко Борисов тогава нарече проекта „корупционната схема на века”. Така започва анализ на Financial Times, който разглежда позицията на правителството да рестартира проекта "Белене", която бе подкрепена с голямо мнозинство и в Народното събрание.
Този месец българският парламент одобри предложение, вкарано от Борисов, за рестарт на проекта. „Росатом”, която вече е доставила 1000-мегаватовите реактори на площадката, заедно с Китайската национална ядрена корпорация и с „Фраматом” – дъщерно дружество на френската компания EDF, проявят интерес да участват.
180-градусовото обръщане предизвиква смайване в Брюксел. Проектът, който се намира в община Белене, Северна България, ще се захранва с ядрено гориво от Русия. Това е в противовес с политиките на ЕС за намаляване на енергийната зависимост от Москва и за създаване на либерализиран Европейски енергиен пазар.
Какво се промени? Отговорът е, че арбитражен съд през 2016 г. разпореди България да плати над 600 млн. евро компенсация на „Атомстройекспорт” – дъщерно дружество на „Росатом”, доставило оборудването за реакторите. България вече е инвестирала общо 1.5 млрд. долара в начинанието на фона на 47 млрд. евро годишен брутен вътрешен продукт на страната.
Властите в София могат просто да отпишат инвестицията, да опитат да продадат реакторите на трета страна (което ще е сложно) или да направят нов опит за завършване на проекта, въпреки че, предвид изчислените разходи от над 10 млрд. евро, тази възможност не изглежда много смислена. АЕЦ „Белене” първоначално беше замислена да замени остаряващата, датираща от съветско време, ядрена централа в Козлодуй. Но тази централа, която доставя 30% от електричеството в България, през 2016 г. подписа договор за удължаване на живота си до 2049 г.
Така няма ясно изразена нужда от капацитета на АЕЦ „Белене”. Критиците казват, че новата централа ще глътне средства, които биха могли да се инвестират във възобновяеми енергийни източници. Според тях също така ще се стигне до затваряне на комплекса „Марица изток”, състоящ се от три електроцентрали, захранвани с лигнитни въглища. Това ще доведе до загубата на хиляди работни места в минната промишленост.
Научни изследвания сочат, че средната цена на тока от АЕЦ „Белене” би била около два пъти по-висока от сегашните цени на едро за електричеството в България или в съседните страни.
Правителството настоява, че няма да става гарант по заеми за финансиране на проекта, както и че няма да се съгласява да купува електроенергия на фиксирани цени, за да гарантира пазар за тока от АЕЦ „Белене”. За Китайската национална ядрена корпорация, която няма проблем да си осигури финансиране от китайското правителство, обаче, „Белене” може да осигури важен пробив на европейския пазар. Москва също изглежда нетърпелива. Според критиците АЕЦ „Белене” ще пасне на плана на Кремъл да използва инфраструктурни проекти както за осигуряване на доходоносни строителни договори за собствените си и чуждестранни приятелски предприятия, така и за упражняване на политически натиск. Представител на „Фраматом” е дал сигнал, че компанията има интерес да бъде единствено изпълнител по проекта.
Флиртът на България с Пекин и Москва по такъв скъп проект обаче изглежда изключително странен, когато страната се опитва да отмени споразумения за изкупуване на електроенергия с двама западни инвеститора. София твърди, че тези споразумения са твърде скъпи, макар че са по-изгодни от електричество, което „Белене” би произвеждала. Американската AES и базираната в САЩ, но листната в Лондон - ContourGlobal, управляват модерни енергийни централи, използвайки местно гориво от „Марица изток”, което генерира една пета от електричеството в България.
От 2014 г. насам София се бори срещу споразуменията за изкупуване на електроенергия, които са подписани през 2011 г. за срок от 15 години. България неочаквано дори се обърна към Европейската комисия да пита дали споразуменията не представляват предоставяне на незаконна държавна помощ. Компаниите настояват, че прекратяването на договорите с тях и преминаването им към пазарни цени биха направили инвестициите им нерентабилни. Това също би изпратило лош сигнал, когато чуждестранни енергийни инвеститори, включително италианската Enel, германската Eon и чешката CEZ, до един се оттеглиха или искат да се оттеглят от България.
Енергийният експерт Илиян Василев предполага, че Борисов използва „Белене” в сложната игра на шах с Русия. Според него българският премиер иска да убеди Москва да разшири планирания газопровод „Турски поток” отвъд Турция и той да мине и през България. Тръбата след това ще се свърже с планирания газов хъб „Балкан” край Варна, който ще бъде порталът за гориво към Югоизточна Европа. Това всъщност ще съживи руския газопровод „Южен поток”, който беше отменен през 2014 г.
Такива мегапроекти могат и да са привлекателни за политическите лидери. Но ако те направят България обвързана с държавни интереси от Русия или Китай, докато частните европейски или американски инвеститори биват изтласквани от страната, това може да донесе дългосрочна лоша слава на държавата, която и без това е известна като най-бедната в Европейския съюз.
Този месец българският парламент одобри предложение, вкарано от Борисов, за рестарт на проекта. „Росатом”, която вече е доставила 1000-мегаватовите реактори на площадката, заедно с Китайската национална ядрена корпорация и с „Фраматом” – дъщерно дружество на френската компания EDF, проявят интерес да участват.
180-градусовото обръщане предизвиква смайване в Брюксел. Проектът, който се намира в община Белене, Северна България, ще се захранва с ядрено гориво от Русия. Това е в противовес с политиките на ЕС за намаляване на енергийната зависимост от Москва и за създаване на либерализиран Европейски енергиен пазар.
Какво се промени? Отговорът е, че арбитражен съд през 2016 г. разпореди България да плати над 600 млн. евро компенсация на „Атомстройекспорт” – дъщерно дружество на „Росатом”, доставило оборудването за реакторите. България вече е инвестирала общо 1.5 млрд. долара в начинанието на фона на 47 млрд. евро годишен брутен вътрешен продукт на страната.
Властите в София могат просто да отпишат инвестицията, да опитат да продадат реакторите на трета страна (което ще е сложно) или да направят нов опит за завършване на проекта, въпреки че, предвид изчислените разходи от над 10 млрд. евро, тази възможност не изглежда много смислена. АЕЦ „Белене” първоначално беше замислена да замени остаряващата, датираща от съветско време, ядрена централа в Козлодуй. Но тази централа, която доставя 30% от електричеството в България, през 2016 г. подписа договор за удължаване на живота си до 2049 г.
Така няма ясно изразена нужда от капацитета на АЕЦ „Белене”. Критиците казват, че новата централа ще глътне средства, които биха могли да се инвестират във възобновяеми енергийни източници. Според тях също така ще се стигне до затваряне на комплекса „Марица изток”, състоящ се от три електроцентрали, захранвани с лигнитни въглища. Това ще доведе до загубата на хиляди работни места в минната промишленост.
Научни изследвания сочат, че средната цена на тока от АЕЦ „Белене” би била около два пъти по-висока от сегашните цени на едро за електричеството в България или в съседните страни.
Правителството настоява, че няма да става гарант по заеми за финансиране на проекта, както и че няма да се съгласява да купува електроенергия на фиксирани цени, за да гарантира пазар за тока от АЕЦ „Белене”. За Китайската национална ядрена корпорация, която няма проблем да си осигури финансиране от китайското правителство, обаче, „Белене” може да осигури важен пробив на европейския пазар. Москва също изглежда нетърпелива. Според критиците АЕЦ „Белене” ще пасне на плана на Кремъл да използва инфраструктурни проекти както за осигуряване на доходоносни строителни договори за собствените си и чуждестранни приятелски предприятия, така и за упражняване на политически натиск. Представител на „Фраматом” е дал сигнал, че компанията има интерес да бъде единствено изпълнител по проекта.
Флиртът на България с Пекин и Москва по такъв скъп проект обаче изглежда изключително странен, когато страната се опитва да отмени споразумения за изкупуване на електроенергия с двама западни инвеститора. София твърди, че тези споразумения са твърде скъпи, макар че са по-изгодни от електричество, което „Белене” би произвеждала. Американската AES и базираната в САЩ, но листната в Лондон - ContourGlobal, управляват модерни енергийни централи, използвайки местно гориво от „Марица изток”, което генерира една пета от електричеството в България.
От 2014 г. насам София се бори срещу споразуменията за изкупуване на електроенергия, които са подписани през 2011 г. за срок от 15 години. България неочаквано дори се обърна към Европейската комисия да пита дали споразуменията не представляват предоставяне на незаконна държавна помощ. Компаниите настояват, че прекратяването на договорите с тях и преминаването им към пазарни цени биха направили инвестициите им нерентабилни. Това също би изпратило лош сигнал, когато чуждестранни енергийни инвеститори, включително италианската Enel, германската Eon и чешката CEZ, до един се оттеглиха или искат да се оттеглят от България.
Енергийният експерт Илиян Василев предполага, че Борисов използва „Белене” в сложната игра на шах с Русия. Според него българският премиер иска да убеди Москва да разшири планирания газопровод „Турски поток” отвъд Турция и той да мине и през България. Тръбата след това ще се свърже с планирания газов хъб „Балкан” край Варна, който ще бъде порталът за гориво към Югоизточна Европа. Това всъщност ще съживи руския газопровод „Южен поток”, който беше отменен през 2014 г.
Такива мегапроекти могат и да са привлекателни за политическите лидери. Но ако те направят България обвързана с държавни интереси от Русия или Китай, докато частните европейски или американски инвеститори биват изтласквани от страната, това може да донесе дългосрочна лоша слава на държавата, която и без това е известна като най-бедната в Европейския съюз.
