Гърция ще поиска удължаване на спасителното финансиране

Гърция се съгласи да поиска удължаване на спасителното финансиране с до шест месеца, пише Reuters, позовавайки се на правителствен говорител. Формалното искане трябва да бъде подадено днес, но представители на Еврогрупата заявиха, че все още това не се е случило.

Разплитането на сложната ситуация обаче все още не е сигурно. Южната ни съседка държи „заемното споразумение” да бъде удължено, но без строгите изисквания за фискална дисциплина. Този период трябва да играе роля на преход между изтичащата в края на месеца програма и евентуалната нова, която да я замести.

Дали предложението ще бъде прието от финансовите министри от еврозоната зависи до голяма степен от това как ще бъде формулирано. Подобен формат бе отхвърлен на драматичните преговори в понеделник, а на Гърция бе даден срок до петък да поиска оставане в сила на сегашните условия.

Кредиторите, начело с Германия не показват признаци, че са склонни да приемат финансиране без продължаване на реформите. „Не е въпрос просто на удължаване на програмата, а дали тя изобщо ще бъде спазвана. Да или не?”, коментира първият финансист в Берлин Волфганг Шойбле.

На фокус попада и срещата на ЕЦБ днес, на която трябва да бъде взето решение дали да се запази или увеличи настоящото подпомагане на гръцките банки. Наскоро централната банка спря да приема гръцки дълг като обезпечение за предоставяне на ликвидна помощ. Очакванията са, че едва ли ще има драстична промяна в политиката, след като Бундесбанк открито се противопоставя на разширяване на програмата. Страхът от излизане от еврозоната през последните месеци доведе до постоянен отлив на депозити от банковата система, правейки я зависима от ресурса на ЕЦБ.

Въпреки отписването на дълг, страната дължи около 315 млрд. евро или 175% от БВП. Общата стойност на спасителната програма е 240 млрд. и ако тя не бъде продължена под някаква форма Гърция по всяка вероятност няма да може да посрещне следващите падежи по дълга си и да обслужва останалите си бюджетни разходи.

Пазарите реагираха положително на възможността Гърция да отстъпи. Общият индекс на фондовата борса в Атина добави към 16 ч. близо процент до 846,75 пункта. Индексът на големите компании на борсата пък нарасна с 1,2%. Подобни настроения обхванаха и акциите в Европа, Азия и САЩ. Доходността по гръцките облигации също рязко се понижи, а еврото поскъпна с близо половин процент.