„Газпром“: България строи по-бързо „Турски поток“ след критиките на Путин
Русия вече е уверена, че
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/Архив
~ 2 мин.
България започна да работи по-активно върху изграждането на газоразпределителна мрежа след критиките от страна на руския президент Владимир Путин. Това заяви в интервю за руската обществена телевизия президентът „Газпром“ Алексей Милер, цитиран от TACC.
Путин е заявил в началото на декември, че България умишлено забавя изпълнението на проекта „Турски поток“ през своята територия. В отговор на думите му, българският премиер Бойко Борисов заяви публично, че България спазва дългите процедури, които са забавили процеса по строителство на газопровода.Тогава Борисов увери, че строителството ще приключи навреме – до 31 май.
„Виждаме,
че нашите български партньори в момента работят много по-интензивно от преди“,
каза Милер.
В същото време министърът на енергетиката Александър Новак изрази
увереност, че България ще изпълни задълженията си. „Днес работата е в разгара
си, в голям мащаб. Ние сме уверени, че българските колеги ще изпълнят
задълженията си и ще изградят своята част“, каза Новак.
На 8 януари президентите на Турция и Русия - Реджеп Ердоган и Владимир Путин, отбелязваха с тържествена церемония в Истанбул началото на доставките на руски газ през „Турски поток“. Гости на събитието бяха сръбският президент Александър Вучич и българският премиер Бойко Борисов.
Преди дни в интервю за Българското национално радио заместник държавният секретар по политическите въпроси Дейвид Хейл заяви, че Съединените щати са против втората линия на газопровода „Турски поток“, предназначена за доставки на газ за Югоизточна Европа през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия.
„Турски поток“ минава по дъното на Черно море от Русия до брега на Турция. Следва сухопътната транзитна линия до границата със съседните страни, откъдето сега газът се изнася за Гърция, България и Северна Македония. В бъдеще (след приключване на изграждането на цялата инфраструктура) газът ще достига до Сърбия и Унгария. Капацитетът на газопровода с дължина 930 км е 31.5 милиарда кубически метра газ годишно.
