ГЕРБ печелят изборите, но Борисов няма да е премиер

Какъв ще е следващият кабинет?

„Възстановяването на премиера Борисов е ситуативно и той вероятно съзнава това. По време на първите мерки срещу коронавируса (април 2020) рейтингът му израсна до над 60%, но отливът през август го запрати пред край на политическата му кариера. Той едва ли ще поиска (дори при категорична победа) да рискува още един електорален „откат“ с хилядни тълпи на улицата, които скандират „оставка!“. Въпреки че към момента надеждата за политическа алтернатива изглежда убита, тя има възхитителното свойство бързо да се съживява и да поднася изненади“, се посочва в анализа.

На свой ред в ДПС винаги са се опасявали от дестабилизация на страната, защото съзнават, че тя е „бременна” с консолидация на антитурска основа.

Т.е. и двете посочени партии са заинтересовани от сравнително стабилно правителство без пряко тяхно участие. Такова правителство би било нещо като буфер във времето, от който те се нуждаят. От друга страна, те не могат да влязат в открита коалиция по никакъв начин, това би било ритуално самоубийство за ГЕРБ.

Но не изглежда вероятно, че останалите участници в парламента ще са способни да изградят коалиция анти-ГЕРБ/анти-ДПС, най-малкото защото Слави Трифонов трудно ще си позволи коалиция с БСП.

Конфигурацията на политическите сили към момента, като че ли говори за възможност за втори парламентарни избори през 2021 г. Но това е илюзорно, защото резултатът от такива втори избори би бил напълно непредвидим (още по-малко на фона на редовните президентски избори през есента). Затова, най-вероятно изглежда, в мандата на ГЕРБ (или в друг мандат) да се излъчи „догово̀рен кабинет“ (под името „програмен“, „експертен“, „технократичен“...), който ще подчертава своята некоалиционност. Т.е, чака ни нещо като втори кабинет „Беров“.

А кой ще е в парламента?

По отношение на парламентарното представителство, има почти консенсус сред изследователите, че в Народното събрание сигурно ще влязат пет партии; че още две имат реален шанс (Мая Манолова с коалиция и „Обединени патриоти“) и че други два политически субекта, при много специално стечение на обстоятелствата, биха могли да постигнат успех.

„Новата вълна на коронавируса възстанови ГЕРБ като лидираща нацията сила. Борисов успя да реализира специфичен национален модел на справяне с вируса, базиран на еклектика: всичко е забранено, но може. Този подход беше по-скоро интуитивно напипан, отколкото създаден съзнателно, но разреши на ГЕРБ да се отдалечи от пропастта, към която се беше доближил опасно през август 2020 г. Това прави партията почти сигурен победител на изборите през април“, пише още в анализа.

В същото време Корнелия Нинова удържа категорична вътрешнопартийна победа, с което значително опрости сложната архитектоника на БСП. На тези избори ще се види дали това опростяване няма да се окаже и сериозно намаляване на електорат.

Най-трудно е да се предвиди постижението на Слави Трифонов. Популярността му и декларативната подкрепа без съмнение са високи, но колко от симпатизиращите му ще натиснат копчето/пуснат бюлетина е действителната загадка на тези избори. От нейния отговор зависи дали той може да бъде „трети цар“ – след Сакскобургготски и Борисов.

Кой колко взима?

Според Аналитична мрежа SOPHIA със сигурност ДПС за първи път от години е в добра консолидация и електоралната им машина може да постигне 400 000 избиратели както в миналото.

След първоначалните симптоми на отваряне, „Демократична България“ отново се капсулира и най-вероятно ще получи между 300 и 350 000 гласа, т.е. сбора на своите съставни части от предишните избори.

Изглежда напълно възможно „Обединени патриоти“ и Манолова да преодолеят 4-процентовата бариера. Марешки също е близо. Възможно е Костадинов и Цветанов да се доближат до нея. Ще има и други кандидати за доближаване.