Вървим към рецесия, въпросът е дали ще се превърне в криза

Изглежда, че еврозоната ще бъде в рецесия през първото тримесечие на 2020 г., а може би и през второто. Големият въпрос е дали тази рецесия, причинена конюнктурно от смущения в живота заради епидемията, няма да бъде спусък в Европа и Китай за нова финансова криза. Това мнение изрази икономистът Лъчезар Богданов пред Economic.bg.

„Тази планина от дълг в света - в Китай, където е предимно вътрешен, и в Италия, която е „нулевият“ пациент на една бъдеща икономическа криза в еврозоната, в един момент ще се отключи. Интересно е да видим дали подходът, при който се хвърля нов дълг върху стария, за да се решат по този начин проблемите на растежа, ще спре. Отдавна се чудим докога може Италия да продължава да не решава структурните си проблеми, да не прави дълбоки реформи, за да може да започне да обслужва този дълг. Както виждаме години наред нищо не се случва, но Италия не фалира по подобие на това, което се случи с Гърция по-рано. Същите разсъждения се отнасят и за Китай, където все по-голяма част от растежа се дължи на експанзия на вътрешния кредит и на вътрешните инвестиции. Това също не може да продължава безкрайно и всички си задават въпроса кога ще спре“, коментира Богданов.

Според него по-интересните въпроси в момента са доколко това смущение на икономическата активност заради епидемията, с неизбежните ограничения в пътуването и в работния процес на бизнеса и стреса върху здравната система, ще отключи натрупаните проблеми в икономиките, които не се разрешават, а се отлагат.

„Знаем, че в Европа имаме натрупани структурни проблеми, чупливост на цялата система, най-вече финансова - и въпросът е кое може да срути тази привидна стабилност. Икономиката на еврозоната и миналата година расте с близък до 0% темп, така че влизането ѝ в рецесия няма да е някаква голяма изненада. Важно е да се обърне внимание, че в момента имаме натрупване на екстремни мерки и ограничаване на бизнес активността върху вече забавена, почти стагнираща икономика във водещите страни като Франция, Италия, Германия“, допълни Богданов.

По негови думи при всички случаи ефект ще има и върху България, тъй като икономиката ѝ е доста отворена, както е и тази на повечето страни от Централната и Източна Европа с изключение на Полша и донякъде на Румъния. „Чисто конюнктурно при нас има някои други моменти тази и следващата година, които могат малко да облекчат ситуацията - ускоряването на харченето като при публични инвестиционни проекти с еврофондове. В случая те могат да действат контрациклично“, смята Богданов.

Той изтъква, че вътре в страната все още има относително висока строителна активност, но при голям шок кредитирането ще спре или значително ще се забави, което на практика отново показва, че проектите са много силно зависими от достъпа до свежо финансиране, както се случи и през 2008 г. "Тогава кризата дойде отвън, разбира се дойде и от изтеглянето на някои чуждестранни инвеститори от България, които купуваха жилища по курортите, но в крайна сметка засегна и другата част от строителството и кредитирането. Иска ни се да мислим, че в момента българската финансова система и зависимостта на бизнеса от достъпа до кредит е по-малка или стои на по-здрави фундаменти, отколкото беше 2006-2008 г. с всичките амбициозни проекти да се продават имоти на ирландци и англичани", каза икономистът.

Според Богданов при всички случаи има причини да си мислим за забавяне на растежа и в България.

Сериозното влошаване на картината в еврозоната би означавала краткосрочен стрес върху доставките, включително и за българските фирми, които работят на тези пазари. „Паралелно с това имаме цялостно свиване на стопанската активност - от авиацията през туризма до намаляване на инвестициите както в Европа, така и в Китай. Външнотърговските компании със сигурност ще усетят този ефект“, обясни Богданов.