Георги Желязков 
Публични финанси
Горанов иска обяснение за разминаването при дълговете на Здравната каса
Финансовият министър настоява да не се подписва Националният рамков договор за тази година
~ 2 мин.
Финансовият министър Владислав Горанов е поискал обяснение за драстичните разминавания между официалните задължения на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към европейските здравни фондове и изнесените от управителя на Касата много по-големи суми. Искането е станало с писмо, изпратено до членовете на Надзорния съвет на Здравната каса, до нейния управител, до председателите на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, както и до министъра на здравеопазването, с което БНР разполага.
Горанов настоява да не се подписва Националният рамков договор за тази година, докато не се изяснят обстоятелствата, в никакъв случай.
В писмото, изпратено през февруари до парламента от управителя на Здравната каса Камен Плочев, се казва, че просрочените задължения към чужди здравни институции са 133.6 млн. лв. към края на януари. В същото време ежемесечният отчет сочи просрочия от 7,6 млн. лева, което прави разлика от 126 млн. лева, пише финансовият министър Владислав Горанов.
Също така във финансовия отчет на НЗОК за миналата година са посочени просрочия от 77.5 млн. лв., а в писмото до парламента - над 190 млн. лв.. За 2017 г. забавените плащания са още повече. До края на тази година задълженията към чужди болници могат да надхвърлят 207 млн. лв.
По думите на Горанов, това разминаване може да се установи от Държавната финансова инспекция, но ако управителят на Касата, проф. Камен Плочев, не може да даде обяснение, това означава, че е налице сериозно нарушаване на финансовата дисциплина. Преди дни здравният министър Кирил Ананиев поиска оставката на Плочев.
Преди два дни Горанов заяви пред „24 часа“, че иска оставката на Плочев, без да е говорил предварително с него. Също така финансовият министър отрече да е заплашвал управителя на НЗОК. „Да излезе публично и да обяви кой го е заплашвал, че ако не си подаде оставката, нямало да може да си намери работа“, каза Горанов.
Вчера Плочев бе изслушан в парламентарната Здравна комисия, където отново потвърди числата, обявени пред парламентарните партии малко по-рано този месец. Също така заяви, че заради просрочените задължения на Касата към европейски здравни фондове, европейските болници не искат да лекуват български пациенти, освен ако не си платят на ръка.
Горанов настоява да не се подписва Националният рамков договор за тази година, докато не се изяснят обстоятелствата, в никакъв случай.
В писмото, изпратено през февруари до парламента от управителя на Здравната каса Камен Плочев, се казва, че просрочените задължения към чужди здравни институции са 133.6 млн. лв. към края на януари. В същото време ежемесечният отчет сочи просрочия от 7,6 млн. лева, което прави разлика от 126 млн. лева, пише финансовият министър Владислав Горанов.
Също така във финансовия отчет на НЗОК за миналата година са посочени просрочия от 77.5 млн. лв., а в писмото до парламента - над 190 млн. лв.. За 2017 г. забавените плащания са още повече. До края на тази година задълженията към чужди болници могат да надхвърлят 207 млн. лв.
По думите на Горанов, това разминаване може да се установи от Държавната финансова инспекция, но ако управителят на Касата, проф. Камен Плочев, не може да даде обяснение, това означава, че е налице сериозно нарушаване на финансовата дисциплина. Преди дни здравният министър Кирил Ананиев поиска оставката на Плочев.
Преди два дни Горанов заяви пред „24 часа“, че иска оставката на Плочев, без да е говорил предварително с него. Също така финансовият министър отрече да е заплашвал управителя на НЗОК. „Да излезе публично и да обяви кой го е заплашвал, че ако не си подаде оставката, нямало да може да си намери работа“, каза Горанов.
Вчера Плочев бе изслушан в парламентарната Здравна комисия, където отново потвърди числата, обявени пред парламентарните партии малко по-рано този месец. Също така заяви, че заради просрочените задължения на Касата към европейски здравни фондове, европейските болници не искат да лекуват български пациенти, освен ако не си платят на ръка.
