Хронология на индексацията при телеком услугите

От 1 януари 2025 г. са в сила промени в Общите условия на трите телекомуникационни оператора относно индексацията на цените по действащи договори с потребителите. По тяхната сила когато телекомът увеличи цените поради инфлация, потребителят има право да прекрати договора, без да дължи неустойки в рамките на 30 дни от обявената начална дата на индексация. В този случай той следва да възстанови „всички суми, получени като субсидии или отстъпки, предоставени с оглед определен срок на договора“.

Два от българските телекоми – Yettel и Vivacom – вече обявиха вдигане на цените. Първият от 5 януари, а вторият – от 8 февруари. Засега A1 не е уведомил клиентите си за предстоящо индексиране.

За разлика от предходните две години, сега телекомите не се позовават на инфлацията (защото тя вече е под 3%), а избират друг подход – да обявят новите си условия, давайки на клиентите правото им по закон да развалят договора си. В този случай потребителят не дължи неустойка за предсрочно прекратяване, но дължи използвани отстъпки/субсидии за закупени устройства, оставащи лизингови вноски и задължения за използвани до момента на прекратяването услуги.

През декември онлайн платформата „Ние, потребителите“ изрази становище по първото обявено вдигане на цените, а сега описва свършеното и несвършеното досега от регулаторите по тази тема.

Отговорността на регулаторите

Сега на дневен ред е регулаторите да преценят дали условия за инфлационна индексация са ясни, недвусмислени и разбираеми за потребителите и дали не предоставят на доставчика изключително право да тълкува клаузите на договора. Основно дали уговорката, че при прекратяване на договора заради индексация потребителят възстановява „всички суми, получени като субсидии или отстъпки, предоставени с оглед определен срок на договора“ не би го разколебала да упражни това свое право. И дали повишаването на цените при третия телеком са законосъобразни.

Още в началото на 2023 г., когато беше обявено първото инфлационно индексиране на цените от телекомите, „Ние, потребителите“ изрази становището си, че оставената възможност на мобилните оператори да повишават всяка година месечните такси на абонаментните планове съобразно средногодишната инфлация за предходната година, без да е предвидена никаква опция за ответна реакция от страна на потребителя (напр. на това основание да прекрати договора без неустойки), поставя двете страни в неравни позиции.

Поставен беше и въпросът как са защитени правата на потребителите предвид евентуалното наличие на неравноправни клаузи. Освен това беше подчертано и че прехвърлянето на цялата тежест от инфлацията върху потребителя (по-слабата страна) е несправедливо и недобросъвестното от страна на телекомите. Клаузата за индексацията не е индивидуално договорена и не дава възможност на потребителя при сключването на договора да прецени икономическите последици за него.

Позицията на КЗП не е еднозначна

Три различни ръководни състава на КЗП с председатели последователно във времето Димитър Маргаритов, Иван Френкев и Стоил Алипиев не предприеха реални и целенасочени действия за решаването на проблема.

За потушаване на общественото напрежение след новата индексация и последвалото недоволство сред потребителите, в началото на февруари 2024 г. тогавашният председател на КЗП Стоил Алипиев организира откритата дискусия по темата за повишаването на цените в договорите от мобилните оператори. На нея стана ясно, че той не е допуснал за разглеждане на заседание и в Комисията отлежават повече от година три докладни записки, свързани именно с увеличението на цените от телекоми.

На едно от заседанията на подкомисията за потребителски права към НС Алипиев заяви, че щом потребителите са подписали договора с общите условия, ще плащат индексацията, а КЗП само ще следи дали тя "правилно се прилага".

Омбудсманът реагира

Още в края на януари 2023 г. омбудсманът проф. Диана Ковачева поиска с официални писма от мобилните оператори да преразгледат повишението на цените си и от председателя на КЗП проверка дали посочените мобилни оператори упражняват нелоялна търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите.

На провело се на 25 януари 2023 г. заседание на Комисията по икономическа политика към Народното събрание проф. Ковачева изрази мнение, че „Комисията за защита на потребителите (КЗП) не е взела предвид важни обстоятелства при извършената проверка и чл. 143, ал. 2, т. 13 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съгласно който „неравноправна е тази клауза, която дава право да търговеца или доставчика да увеличи цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.“

На 20 април 2023 г. от официално съобщение на администрацията на Омбудсмана стана ясно, че след писмото на обществения защитник Министерството на икономиката е изискало от КЗП да извърши анализ и преценка дали клаузата за индексиране на цените на мобилните услуги в предлаганите на потребителите договори с общи условия са неравноправни по смисъла на ЗЗП.

Позиция на Алианс на технологичната индустрия (АТИ)

Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), в която членуват трите мобилни оператора, настоява, че индексацията е законна, защото условията в договорите са прозрачни и предварително известни, тъй като са част от индивидуалните договори и общите условия, които всеки потребител получава, а общите условия са и публично достъпни на интернет страниците на операторите.

Според Алианса клаузите ясно определят кога и с колко операторите могат да променят цените си. Сдружението на телекомуникационните доставчици също така сочи решение на Съда на Европейския съюз по дело с този предмет, приключило без установяване на нарушения. От там изтъкват още, че при първата обявена от операторите индексация през 2021 г. КЗП постановява единствено, че операторите нямат право да приложат непосредствено индексите за две години и потвърждава законосъобразността на индексацията в останалата ѝ част, а при съдебния контрол на акта не се достига до изводи за неравноправност на клаузите за индексация.

Решения на български съдилища

На 20 декември 2023 г. Районен съд Пловдив прогласи клаузата за индексацията на цените за нищожна. Решение № 5166 от 20.12.2023 г. е по заведено от гражданин дело, след като в резултат на две индексации (през 2022 и 2023 г.) дължимата от него сума по подписан двугодишен договор е нараснала с близо 20%, тъй като месечната му такса скача от 15,99 лв. на 19,04 лв. Решението е потвърдено от Окръжния съд в Пловдив (в.гр.д. №910/2024 г.).

Има и практика на Софийския районен съд (СРС), като в актовете си съдиите излагат аргументи за неравноправност на клаузите. Например, че е предвидено, че се дължат само от потребителя, ако не изпълни своите задължения, но не и реципрочно от оператора, ако той не изпълни своите.

Що се отнася до неустойката в размер на дадена отстъпка от цената на устройство, СРС е постановявал, че с тази клауза операторите се стремят да извършат промяна на съществен елемент от договора – на цената на устройството, при това едностранно и без съгласието на потребителя. Съдът е постановил, че: „Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната ѝ функция, като не само че не обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство“, посочва Lex.bg.

Споразумение между КЗП и телекомите

На 20 февруари 2024 г. единият от трите мобилни оператора съобщи, че от 2025 г. при индексация на цените потребителите ще могат да се откажат от договора си без неустойки.

Месец по-късно останалите две дружества също приеха тази формула.

През март 2024 г. КЗП и Алиансът за технологична индустрия подписаха споразумение относно клаузите за индексация в договорите им за месечните потребителски такси. С него операторите се съгласяват да бъде предоставено правото на потребителите да прекратяват без неустойка договорите си при индексация на цените и таксите от януари 2025 г. В тези случаи те няма да дължат никакви неустойки, стига да са упражнили правото си до един месец от обявяването на индексацията.

Чака се произнасяне на Съда на Европейския съюз

През декември 2024 г. съдията от Софийския районен съд (СРС) Димитър Демирев е изпратил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Запитването включва въпроси относно законността на индексацията, вкл. допустимо ли е, когато искат да прекратят договорите си, потребителите да дължат цял „пакет“ неустойки – не само три стандартни такси, но и връщане на т. нар. отстъпки, които са получили при сключването им?

СЕС ще отговори с решение по дело С-821/2024 г., което ще е задължително за всички.

Промени в националното законодателство

Народни представители от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ внесоха през ноември в деловодството на Народното събрание предложения за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Те предвиждат потребителите да могат „да прекратяват договорите си с мобилни оператори без неустойки, ако те вдигат цените“, както и „когато устройство е купено с договор за услуга, то с прекратяването му клиентът трябва да плати остатъка от сумата за него, която не може да е по-висока от предложената промоционална цена“.

Индексацията в други европейски държави

Изследване на Cullen International (предоставя най-новата регулаторна информация) през 2024 г. установи, че три национални регулаторни органа – в Италия, Малта и Обединеното кралство – наскоро са приели или предложили специфични правила за използването на индексационни клаузи в телекомуникационни договори.

В Италия клаузите за индексиране не могат да се прилагат през първите 12 месеца след сключването на договора. В Малта максималният период на обвързване на договорите, включително индексиране, не може да надвишава шест месеца без изричното съгласие за това на потребителя. В Обединеното кралство имаше предложение да се забрани свързаното с инфлацията повишаване на цените.

Съвместна тематична рубрика с платформата „Ние, потребителите“, в която информираме потребителите за правата им.