Град превърна обезценената валута в трик за привличане на дигитални номади

Пандемията от COVID-19 преобърна моделите на работа по света. Все повече компании категорично заявяват, че няма да върнат служителите си в офисите и остават трайно в дистанционен режим на труд. Така дигиталните номади стават все по-голяма сила от трудовия пазар и все повече държави се опитват да ги привлекат на своя територия.

Опитвайки се да ги спечелят, държавите залагат на силните си страни като например климат, градоустройство, свързаност, социални блага и т.н. Аржентина и по-точно Буенос Айрес е новото попълнение към списъка на потенциални домакини за дигиталните номади. Латиноамериканската столица предлага своя „изгоден обменен курс“, тропическо време, плажове и нощен живот. 

Донесете своята чуждестранна валута и вземете повече, отколкото парите ви биха купили другаде – много повече“, гласи съобщение на кампания за привличане на работници, предава Buenos Aires Times.

Кампанията е част от маркетингово послание на страната, една от целите на което е да възстанови загубите от туризма, след като пандемията от коронавирус блокира полетите и затвори границите на редица държави.

Буенос Айрес се опитва да привлече служители, които получават своето заплащане в долари, паунд, евро и други валути, издавайки им 12-месечна виза за „отдалечени работници“. „Аржентина има най-конкурентния обменен курс в региона. Ние (Буенос Айрес) сме много достъпен град, който предлага добри условия за живот“, се казва в мотивите.

Според последните неофициални обменни курсове 1 щатски долар може да осигури повече от 200 песо в сравнение с 20 песо само преди три години – резултат от рецесия, 50% инфлация и „паяжина“ от неуспешни усилия за стабилизиране на аржентинската валута. Представяйки цените в ежедневни консумирани храни и напитки – един рибай стек в Don Julio, 13-ят най-добър ресторант в света, струва 3950 песо или около 18 щатски долара по неофициален курс. Кафе лате в луксозна кафетерия е около 220 песо, или 1 щатски долар.

Отдалечените работници могат да бъдат по-евтини за привличане поотделно от цели компании, а престоят им е по-дълъг от този на туристите. Буенос Айрес е един от многото градове в световен мащаб, които се опитват да насърчат тези така наречените дигитални номади да се придвижат към тях – макар и временно – и да харчат пари. В Съединените щати места като Тълса, Оклахома и Топика са използвали комбинация от парични стимули и обещания за по-ниска цена на живот, за да привлекат по-постоянни новодошли.

В Аржентина дори на национално ниво правителството насърчава посетителите да се възползват от обезцененото песо. Централната банка позволява на чуждестранните пътници да създават временни банкови сметки и да продават долари за песо по по-изгодния паралелен обменен курс.

В Буенос Айрес градските власти се координират с националните за въвеждане на 12-месечна виза за отдалечени работници с чуждестранни доходи, които искат да живеят в Аржентина след 90-те дни, които стандартната туристическа виза позволява. Те се надяват визата – която ще бъде първата по рода си в Латинска Америка – да е готова до следващата година, а целта на правителството е да привлече 22 000 номади до 2023 г.

Работниците с тази виза няма да е нужно да плащат местни данъци върху доходите, нито трябва да са на заплатите на компанията. Всъщност градът очаква много кандидати да бъдат млади хора на свободна практика, става ясно от думите на Франсиско Резникоф, заместник-секретар по международните отношения в градската управа.

„Буенос Айрес се нуждае от отдалечени работници, за да помогне за рестартирането на туристическата индустрия на града, която представлява 10% от брутния вътрешен продукт“, казва Резникоф, пояснявайки, че чуждестранните туристи са похарчили 1.8 милиарда долара в града през 2019