Градове в Европа тестват схема за социално подпомагане с храна

В една свежа сутрин в Скарбек, оживено селище в североизточната част на Брюксел, Мари Кристин Хаче се разхожда по пътеките на супермаркета BEES Coop, пълнейки количката си с органични плодове, зеленчуци, ядки, ориз, варива и паста. За Хаче бремето на пазаруването на хранителни стоки на фона на рекордно високите цени е облекчено чрез участието й в една от двете нови инициативи, изпробващи „социално осигуряване на храна“, пише BBC.

Все по-голям брой домакинства по света се притесняват как биха си осигурили храна на фона на най-голямата криза на доходите. Тъй като някои са принудени да намалят количеството храна, за да покриват други основни разходи, продоволствената несигурност нараства по целия свят.

Как се заражда идеята?

Идеята за социална сигурност на храна може да звучи пресилено. Но чрез наскоро стартирали проекти в Монпелие във Франция и Брюксел в Белгия, разрастващи се групи от неправителствени организации, фермери, изследователи и граждани експериментират с идеята, че качествената, питателна и органична храна трябва да бъде достъпна за всеки – независимо от дохода.

Да се храниш здравословно и да имаш достъп до качествена храна е скъпо и само малцинство от населението може да си го позволи“, казва Маргерита Виа, ръководител на проекта в BEES Coop.

Вдъхновени от универсалните системи за здравеопазване като тези във Франция и Белгия, групите на гражданското общество предлагат създаването на нов клон на социалното осигуряване, според който всеки гражданин ще получава месечна помощ, позволяваща му да купува храна, отговаряща на определени екологични и етични критерии. Идеята е да се отдалечим от храната като стока.

Необходима е цялостна промяна на агро-промишлената хранителна система, основана на правото на храна“, казва агрономът Матьо Далме, който ръководи движението от самото му създаване през 2017 г. чрез работата си с ISF-AgriSTA, една от 11 организации, която работи по идеята във Франция.

Тъй като разходите на модерната, глобализирана промишлена хранителна система – загуба на биоразнообразие, трудова експлоатация, хранителни отпадъци, болести – станаха по-остри акценти през последните години, призивите за нейното трансформиране се засилиха. Ефективното справяне с тези проблеми изисква системен подход и тук именно се появява социалното осигуряване на храна, обяснява Джонатан Пауч, служител по застъпничеството за правото на храна и хранене в Белгия.

Как работи мярката?

Съгласно предложената схема за Франция и Белгия всяко лице (или родители на непълнолетни) ще може да получава автоматично фиксирана сума всеки месец чрез, например, специална карта. Между 100-150 евро би взимал месечно възрастен, а дете – между 50 и 75 евро.

Подобно на здравеопазването, системата ще се финансира чрез вноски от всеки гражданин, пропорционални на доходите му. В Белгия Фиан предлага хората, които печелят 3000 евро бруто месечно, да внасят 150 евро всеки месец. Тези, които печелят повече, ще внасят повече, а тези, които печелят по-малко, ще внасят по-малко. И все пак всички ще получават по 150 евро месечно – на практика помагайки за преразпределяне на богатството от тези с най-много средства към тези с най-малко.

Допълнително финансиране може да бъде набрано чрез държавен принос, например от данъци върху печалбите на мултинационални хранителни компании или чрез увеличаване на акцизите върху хранително нездравословни продукти, като алкохол или тютюн.

От политическа гледна точка някои хора казват, че идеята е утопична“, казва Пеуч. „Не мисля, че е утопично, това е просто избор на обществото да каже, че ще увеличим нашия принос и искаме да вложим тези пари тук.“

Само хранителни продукти, отговарящи на определени критерии – като биологично сертифициране, справедливо заплащане за фермерите и работниците и къси вериги за доставки – ще могат да бъдат закупени с надбавката, която може да се използва навсякъде, където тези продукти се продават. Тези критерии са предназначени да подкрепят по-широка трансформация на хранителната система към такава, която е по-справедлива и устойчива.

Въпреки че органичните храни не са по-здравословни от гледна точка на хранителни вещества, проучванията показват, че те излагат потребителите на по-малко пестициди, пряко свързани с човешки заболявания и устойчиви на антибиотици бактерии. Биологичното земеделие има по-малко въздействие върху околната среда от конвенционалното земеделие и може да увеличи биоразнообразието – увеличавайки богатството на видове с 30% и броя на организмите с 50%, според мета-анализи, сравняващи двете.

Изпитанията във Франция и Белгия, които започнаха съответно по-рано тази и миналата година, ще продължат по 12 месеца и първите резултати изглеждат положителни.

В проучването в Брюксел, финансирано от центъра за социално подпомагане на страната, участниците от близо 60 домакинства с ниски доходи получават 150 евро месечно за една година – без да се налага да правят вноска – за харчене в един супермаркет: BEES Coop. Виа казва, че засега участниците купуват основно хранителни стоки, като малка част са отделени за нехранителни продукти като сапун и тоалетна хартия. Хаче признава, че интервенцията е подобрила диетата й и облекчила нивата на стрес.

Мога да купя органични плодове и зеленчуци и насипни продукти в количествата, които искам, " тя казва.

Проектът в Монпелие, допълнен от публични и частни безвъзмездни средства, се доближава до целта по-богатите участници да допринасят повече за храната си. В продължение на една година всеки от 400-те участници, половината от които живеят в бедност, трябва да внася доброволна сума между 1-150 евро месечно и ще получава 100 евро месечно, независимо от това с колко са допринесли. За да се предотврати злоупотребата с надбавката, гражданският комитет зад проекта издава средствата в местна валута, които могат да бъдат изразходвани в пет супермаркета в града.

Ема Патерсън, старши преподавател по обществено здравеопазване в Стокхолмския институт Каролинска, казва, че интервенцията е отличен начин за справяне със структурни бариери като цена и достъпност. „Има добри доказателства, които предполагат, че работата по структурен начин е по-ефективна от простото предоставяне на информация на хората“, казва тя.

Патерсън обаче предупреждава, че чрез ограничаване на изразходването на средствата само в определени магазини достъпът може да остане бариера.

За да имате широко въздействие, трябва да включите обикновените супермаркети и да направите това достъпно за всички. В противен случай бихте облагодетелствали хората, които вече са в състояние да правят допълнителни пътувания до специални магазини. Ще пропуснете да достигнете до по-широкия сегмент от населението, на което трябва да се помогне“, казва тя.

Продоволствена криза

Произвежда се достатъчно храна, за да се изхранят 10 милиарда души, но въпреки това голяма част от световното население се храни неадекватно и в световен мащаб гладът, продоволствената несигурност и недохранването се увеличават. Още преди нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до главоломния скок на световните цени на храните, 3.1 милиарда души вече не можеха да си позволят здравословна диета.

От Обединеното кралство през Испания до Германия и Латвия, търсенето на хранителни банки нараства в Европа. Подобна е историята в Америка. Хранителните банки в Канада отчитат рекордни посещения, в Аржентина хранителните банки не са в състояние да отговорят на търсенето, а използването на тези в САЩ е нараснало с една трета в сравнение с преди пандемията Covid-19.

Хранителната помощ, макар и да играе роля в екстремни ситуации, не може да бъде дългосрочен отговор на продоволствената несигурност. „Понякога държавата ни казва: „Нямаме проблем с храните в нашата страна, защото имаме хранителни помощи“. Но за нас хранителната помощ не е правото на храна“, казва Пауч. „Осигурява само ограничено количество и когато става дума за качество, хората не могат наистина да избират.“

Патерсън е съгласен, че е важно хората да имат свободата да избират собствената си храна и интервенциите да бъдат проектирани и разработени с мисъл за достойнството.

Тъй като продоволствената несигурност е нарастваща загриженост в цяла Европа, активистите смятат, че може да се отвори прозорец на възможност за въвеждане на промени. „Когато трябва да ядете храна, която не искате да купите, но трябва да я купите, защото нямате избор… това кара хората да осъзнават“, казва Пеуч.

Проучванията показват, че по-ниските доходи на домакинствата постоянно се свързват с по-лошо качество на диетата, тъй като евтините диети разчитат на богати на енергия, но бедни на хранителни вещества храни. В Шотландия личните лекари съобщават за нарастващи случаи на недохранване поради прекомерна зависимост от такива храни от началото на кризата с разходите за живот. Лошото хранене е свързано с нарастването в световен мащаб на недостига на микроелементи, затлъстяването и предотвратимите заболявания като сърдечни заболявания, инсулт и диабет тип 2.

Хранителната несигурност е особено вредна за здравето, развитието и благосъстоянието на децата, чиито хранителни нужди са високи по време на бърз физически растеж. В световен мащаб недохранването в детска възраст се счита за едно от най-големите предизвикателства за общественото здраве.

Напрежението на лошото хранене върху здравните системи е значително. Проучване в Белгия например установи, че разходите за здравеопазване и разходите за загуба на производителност поради наднормено тегло възлизат на общо 4.5 милиарда евро на година между 2013 и 2017 г.

Промяна на начина на мислене

Анализ на Жан-Франсоа Невен, адвокат по трудово и социално право, установи, че създаването на социално осигуряване за храна в Белгия е правно и институционално възможно. Но превръщането му в реалност изисква преодоляване на препятствие, което може да се окаже още по-трудно: промяна на начина, по който мислим.

Въпреки че Белгия и Франция са по-богати днес, отколкото когато са създали своите системи за социална сигурност, Пауч казва, че е трудно за много хора да мислят отвъд собствените си интереси и да гледат на социалната сигурност като на нещо положително, от което всички печелим.

Далмайс казва, че капитализмът затруднява тази промяна в начина на мислене, а недооценяването на недостатъците в нашата хранителна система също възпрепятства промяната. Сложността на социалното осигуряване на храна често плаши хората, казва той, които „предпочитат решения, които са по-лесни за изпълнение, но наивни и неспособни да променят всичко“. Промяната е бавна на политическо ниво, казва той, въпреки че гражданите приемат процесите положително.

Текущите  изпитания във Франция и Белгия може да постигнат малък напредък по тези много големи предизвикателства. Но те биха могли поне да помогнат на изследователите да отговорят на основни въпроси относно осъществимостта на такава схема в по-широк мащаб, като например дали месечната помощ е достатъчна, дали участниците са доволни и какво хората избират да купят с парите (в тези опити, участниците са свободни да избират кои храни предпочитат).

Отвъд тези две изпитания, инерцията в Европа се набира. Подготвят се две подобни изпитвания в Тулуза и Бордо във Франция, които се очаква да стартират през следващите две години. Пауч очаква, че концепцията ще продължи да набира популярност в Белгия, където вече 67 организации са част от колективното насърчаване на социалното осигуряване за храна.

Хората ще кажат, че не е възможно, вие просто мечтаете“, казва Пауч. „Но когато видите коалицията, която наистина подкрепя идеята, това я прави по-конкретна и реалистична.“